Пукнатините във вашата планета

Посланията на Христос, Послание 1 

Дойдох този път не за да ви насърчавам с красиви думи и да пробудя духовните ви копнежи, а за да стигна до ежедневието ви на вашия собствен разговорен език. Искам да хвърля СВЕТЛИНА какво си причинявате сами – на телата, живота, взаимоотношенията и на планетата като цяло. В момента съм особено обезпокоен за вашите мисли, които пораждат думи, а те от своя страна – действия.

Хора от всички раси и култури, чуйте ме!

По-голямата част от вас осъзнават и признават, че научните технологии и широко разпространената индустриализация постепенно убиват планетата ви. Но кога ще се пробудите за още по-жизненоважното и завладяващо разбиране, че мислите, думите и действията, продиктувани от егото, са също толкова разрушителни за вашата Земя, тъй като са енергийни форми на съзнание – точно това, от което е създадена тя? Целият ви свят не е нищо повече от една гигантска енергийна форма на съзнание, която е съставена от милиарди индивидуални, произлезли и съществуващи на базата на Празнотата на Всемирното Съзнание (бихте могли да го наречете „Бог“), еволюирали от привидната пустота до настоящото си състояние чрез собствените си желания и копнежи.

Затова трябва да се опитате да разберете, че когато всекидневно излъчвате към света своето его-съзнание чрез мисли, думи и действия, изпращате енергийни форми, които напълно противоречат на Законите на ВСЕМИРНОТО. Така помагате на милиарди други хора със сходно мислене да създават разрушителна сила, в пряк конфликт с ИЗТОЧНИКА на вашето СЪЩЕСТВО – ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ, което е в основата и поддържа целият живот.

Затова образуването на ПУКНАТИНИ В СТРУКТУРАТА НА ВАШАТА ПЛАНЕТА е неизбежно. Хората са подложени на торнада, земетресения, наводнения и виелици. ВСИЧКИ те са физически проявления на нарушаването на ВСЕМИРЕН ЗАКОН, който е ВСЕМИРНАТА ЛЮБОВ, направляваща вашия свят.

Това означава ли, че „Божията“ любов ви е напуснала? Не! Няма такова нещо като „наказание от Бога“, защото не съществува индивидуализиран Бог с човешко мислене. Това е мит, който трябва да бъде заличен от умовете ви.

Но вашата планета и самите вие сте били индивидуализирани от ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ, а то САМО ПО СЕБЕ СИ е Законът, който постоянно повтарях, докато бях на Земята – ЗАКОНЪТ за ВЯРАТА в добро и зло, ЗАКОНЪТ за УБЕДЕНОСТТА. Това, в което наистина вярвате – добро или зло, или сте безразлични, в крайна сметка ще се прояви реално в живота ви. Така че се считайте за предупредени и използвайте знанието от този извор, за да се освободите от най-разрушителното съзнание – его-съзнанието.

Ходенето на църква няма да ви помогне; неделното богослужение няма да ви избави. Единствената ви надежда да се отърсите от егото и разрушителното за планетата съзнание е да следвате ХРИСТОВИЯ ПЪТ – ПЪТЯ, който и аз следвах, и НАЧИНА, по който живях след пълното си просветление в пустинята. Просветлението ми даде възможност да се върна в Назарет и да започна нов живот на изцеление, проповядване и контрол над природните елементи. И тъй като моето учение бе в пряко противоречие с еврейското – за възмездие и един отмъстителен Йехова, – в крайна сметка бях разпнат. Всяко друго обяснение за смъртта ми на кръста е фалшиво и напълно невярно.

Преди шестте си седмици в пустинята на Палестина[1] бях мързелив нехранимайко. След просветлението си станах единствен пазител на тайните на съзиданието и творчеството. Този период е подробно обяснен в Писмо 1, а пълното ми трансцедентално възприятие на истината за самото съществуване е изложено в Писмата ми. Те са дар за всички, които имат волята и куража да ВЪРВЯТ по моя ХРИСТОВ ПЪТ, който в крайна сметка води до просветление, освобождаване от егото и до Царството Небесно.

Истинското Просветление е прилив на Божествено Съзнание във вашето човешко. Вие никога няма да го загубите и то ще промени завинаги отношението ви към Създателя и живота като цяло. Може да дойде по различни начини – като зашеметяващо преживяване, което незабавно преобразява възприятията ви за ИЗВОРА на вашето СЪЩЕСТВО и старите ви интелектуални разбирания за вашия свят, или, чрез упорито изучаване на моите ПИСМА, като кратки моменти на необикновени прозрения, малки озаряващи лъчи СВЕТЛИНА, които ще проникнат в ума ви и ще изместят фокуса на вътрешния ви поглед; ще почистят „обектива“, през който виждате света и преценявате валидността на всички мнения и вярвания в него. Постепенно ще изхвърлите илюзиите, които са ви заслепявали преди, и ще откриете, че вече владеете мислите и действията си, което води до пълнота и цялостност във всеки аспект от вашето индивидуално същество.

Да вървите по ХРИСТОВИЯ ПЪТ, както е посочено в ПИСМАТА ми, е непрестанна работа през целия живот, която директно ще ви освободи от тревогите и лишенията. Докато четете, ще откриете в тях моето Присъствие и моята Любов.

–––

[1] „Палестина по времето на Исус“, от момента на завладяването ѝ от Помпей през 63 г. пр. н. е., е била разделена на няколко административни региона, управлявани от Рим: Юдея, Самаритания, Галилея, Перея, Декапол и Итюрея. Исус Христос е проповядвал практически във всеки един от тях и областта се упоменава под общото си наименование – Палестина.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 Следващо>>>

Пукнатините във вашата планета

15 thoughts on “Пукнатините във вашата планета

  1. Поредният опит за сензация, поредната сатанинска заблуда, поредният опит Ню Ейдж да бъде промотиран.
    Това са толкова смешни твърдения, че ако се пропагандират за истина, биха обидили интелигентността на повечето хора.

    Само една от многобройните грешки от невежеството на автора:
    „Преди шестте седмици в пустинята в Палестина…“

    По времето на истинския Христос, Палестина не е съществувала. Провинцията се е наричала Юдея.
    Името Палестина е било дадено на Римската провинция, след възставието на Бар Кохба, след 136 година след Христа.

  2. Христос споменава много често Палестина като мястото, на което са се развили описаните събития. Струва ми се, че Magi малко прибързано обявява Писмата за фалшификат, доколкото според нея, името Палестина се било появило много по-късно. До тогава провинцията носела името Юдея…
    Реших да проверя дали Христос не е забравил името на мястото, все пак 2000 години вече са минали… Обърнах се към историческите сведения, цитирам материал от тази година, който описва, забележете, „Палестина по времето на Исус“. Казано е, че под Римско владичество от момента на завладяването от Помпей през 63 г. преди Христа, Палестина Е РАЗДЕЛЕНА на няколко административни региона, администрирани от Рим от смъртта на Херод, последният цар на Юдея, в година 4-та преди Христа: Юдея, Самаритания, Галилея, Перея, Декапол и Итюрея.
    Както се вижда на картата, Исус Христос е проповядвал практически във всеки от тях и споменаването на общото название Палестина ми се струва далеч по-удачно, доколкото Писмата не са географски справочник.
    Надявам се също картата да онагледи до известна степен представите ни от разказа на Христос.

  3. Най-големия дар на човечесвото е мисълта. При това този дар ние го получаваме напълно безплатно.Трябва ли да спориме или е по-добре да се замислиме дали нашите мисли наистина не са катастрофални за нашата планета.Защото нашите мисли се превръщат в наши думи,нашите думи в действия ,а действията ни в реалност.Не е ли по-добре да не сме критични към всичко и към всеки , а да дадем малко от себе си.Да забравиме за малко старите си вярвания, да замениме критичните си мисли с градивни и да опитаме да се зарадваме на големите-малки неща в живота.Ако сутрин поспрем за малко да се зарадваме на изгрева,на красива птичка в парка,на величествено дърво или пък просто поздравим някой с усмивка може би денят ни ще е по-красив.Толкова ли много се изисква ако от това зависи да спасим планетата си.

    • Съвършено точно казано, благодаря Мариета! Това е една от базисните промени, необходими на човечеството, за да върви във възходяща посока…

  4. Я да се поразсъждава малко. При въплъщаването й, на душата за й заличени сякакви спомени за собствената й същност. Всичко. В последствие тази душа е упреквана за постъпките й, при условие, че на ней й е отнето всичко ценно – познанието за самата нея и за (както говори авторът на тези писма) „всемирното съзнание“. При тези обстоятелства всяко обвинение или претенция за отговорност на засегнатата душа е форма на цинизъм. Ако изтриеш съзнанието на някого, ще можеш ли да го обвиняваш за постъпките му, които прави на практика в безсъзнателна форма?!?!? Няма земен съд, който да обвини такава личност, но самоопределящите се като „любящи“ не секват упреците си и това от хилядолетия… Замислете се, хора, това добри ли са или зли същности?

    • Да, хубаво е да поразсъждаваме малко, но нека да е след като сме се запознали с текстовете, а не само с кратък цитат от тях. Иначе „оценката“ няма да е обективна, а обвиненията ще са чисто и просто клевета.
      Първо, никъде в „Писмата на Христос“ не се казва, че нещо е „заличено“ от душата. Напротив, казва се, че тя е божествена и вечна. Знанието за нейната същност е скрито, за да можем да стигнем сами до него, пречиствайки се от човешката си същност – двойнствените импулси на егото. Ако наистина прочетете Писмата, със сигурност ще го разберете. Един показателен цитат:
      „ТОЧНО ТОВА НАРЕКОХ „ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО ВЪТРЕ ВЪВ ВАС“ – В ДУШАТА ВИ, В НАЙ-ДЪЛБОКИТЕ КЪТЧЕТА НА ПСИХИКАТА ВИ (посредникът между сиянието на душата и сенчестото „Аз” на егото).

      Най-дълбокият копнеж на душата ви е да се завърне към съвършеното състояние на величествено, красиво, щастливо и хармонично съществуване! Именно този устойчив копнеж, този вроден несъзнателен спомен за равновесието и мира, радостта и хармонията подтиква ЕГОТО (чрез психиката) да манипулира средата ви от ваше име. Неговата постоянна цел е да ви върне към първичното ви начално състояние на възвишен екстаз, от който сте почерпили душата, съществуването и формата си.“ Прочетете повече

      Второ, никой никого не осъжда, а още по-малко божествената душа. Писмата не са „захаросани“, да. Те предават ИСТИНАТА в най-чистия и вид и „който има уши, нека чуе“ 🙂 Ето един цитат в тази връзка:
      „Аз съм ЛЮБОВ – чиста и безусловна – и в думите ми няма ни най-малко осъждане. Затова, ако словото ми ви се струва сурово, а вие не очаквате да бъда груб, след като твърдя, че съм олицетворение на самата ЛЮБОВ, то моля ви да разберете, че днес не идвам на приятелска визита – да ви утешавам и повдигам духа ви – или да ви кажа колко сте благословени всъщност, но все още не го осъзнавате. Дойдох, за да ви направя истинска услуга. Идвам изрично, за да ви посоча конкретни факти, които, макар и въображаеми, ви причиняват болка; да ви обясня, че сами допринасяте за това, което ви се случва.

      Никой любещ и успешен учител не обича да произнася определени думи, които все пак трябва да каже, за да помогне на буйните си ученици да видят и признаят безредието, което създават в клас. Също така се налага да използвам достатъчно конкретни изрази за настоящата ви ситуация, за да може да ме разберете и да започнете работа по преодоляването ѝ. Но чрез тях не съдя нито действието, нито неговия извършител. Аз съм олицетворение на ЧИСТАТА ЛЮБОВ и обичам всички, но все пак казвам това, което обстоятелствата изискват, на хората, все още не успели да превъзмогнат недостатъците на егото си. А ЛЮБОВТА надява много маски в любещия си опит да достигне и помогне на хората, които търсят облекчение на сегашните си страдания.

      Обръщам се към вас с логически аргументи, защото сте създали своя свят така, че да пасва на всичко, което смятате за логично, а следователно – правдоподобно. Ако още в самото начало ви бях представил „значението” чрез Любовта, щяхте да бъдете напълно изгубени, защото то нямаше да съответства на вашата логика и отново щяхте да откажете да повярвате, че съм аз.“ Прочетете повече

      • И още един цитат от Писмо 2, който е показателен за това доколко даваме шанс на всемирната си душа да се прояви в живота ни:
        „Защото най-големият дар, който човек би могъл да даде на друг, е просветление на невежеството за битието и неговите космични закони, тъй като ИСТИНАТА е, че всяка душа е обгърната от ВСЕМИРА, но степента на ВСЕМИРНИЯ ПРИНОС в земния ѝ живот чрез ЛЮБЕЩАТА РАБОТА на „Отца“ зависи изцяло от индивидуалната ѝ възприемчивост.“

  5. Очевидно, автор на ПИСМАТА е самият АДМИН. Макар да отклоняват човека от обществения живот, те могат все пак да привлекат някои „изгубени“ души за делото на индивидуалното спасение… ЧОВЕК е продукт на ОБЩЕСТВОТО, самото ОБЩЕСТВО е резултат от дейността на ЧОВЕКА.
    Тези писма, без дори да ги чете човек, са насочени към индивидуалното съзнание. Но човек, добър или зъл, умира и друг се ражда. Ако отделното ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО не се възпитава като член на една БОЖЕСТВЕНА ОБЩНОСТ, наречена ЧОВЕЧЕСТВО, с интерес към усъвършенстване на нейното политическо устройство (държавата), ще има да се пишат от АДМИНИ много подобни писма…

    • Уважаеми Никола, благодаря за любопитното изказване! Ще добавя и аз няколко думи – изглежда, че сте привърженик на индивидуалното духовно развитие чрез средствата на обществото (комуната). Радвам се, че имаме обща принципна визия за човечеството като БОЖЕСТВЕНА ОБЩНОСТ! Изглежда странно, но мненията ни за това какъв е пътя за възпитанието на отделния човек коренно се различават. Убеден съм, че политическото устройство е следствие от развитието на индивида и да го насочваме към следствието едва ли ще е полезно както за него, така и за самата държава. Хилядолетната политическа история (и тази на държавността) го показват добре. Във всеки случай Христос не е обръщал никакво внимание на политиката и държавата, бидейки самите те следствия, нито преди 2000 години в Палестина, нито днес (спомнете си отговора Му на фарисеите, които са търсели да го дискредитират, опитвайки се да го намесят в политиката, та отговорът му е бил: „Божието – Богу, Кесаревото – Кесарю“). Писмата на Христос са оригиналното Христово Учение и засягат чисто духовното развитие на човека.
      Относно кой е написал Писмата – ласкаете ни много с твърдението, че това би могло да сме ние (истината е, че АДМИНИТЕ сме няколко и по чисто технически причини работим в екип). Твърдението, че това е някой от нас ми звучи леко комично, познавайки собственото ми интелектуално ниво. Предлагам ви, независимо от познанията си, да прочетете книгата възможно най-внимателно. Отговорът на въпроса кой е писарят и кой – авторът ще намерите още на първите страници 🙂

      • „изглежда, че сте привърженик на индивидуалното духовно развитие чрез средствата на обществото (комуната).“

        Да ми обясните „по какво изглежда“, защото самият аз нямам такива нагласи. „Вън от обществото „ЧОВЕК“ е ненаблюдаема величина!!“ Да имате историческо доказателство отделно човешко същество (родено бебе) да е станало „човек“ работейки само над собствената си индивидуалност??
        Божествената същност на човешкото същество е заложена в неговия мозък. Заложена!!! Има там такива предпоставки!! Но това е само една възможност и между нея и това да се превърне в „действителност“ лежат години на упорит труд в различни области, труд по усвояване богатствата на културата на човечеството, резултат от неговата комплексна познавателна дейност.

        Това е в основата на реалността. Останалото са интерпретации, виждания, едни или други представи…

  6. Не е необходимо да се изчетат всичките писма. Достатъчно е да се знае за Капанът на душите. Това ще обясни доста неща.

    • Да, не е необходимо да се изчете „Война и мир“ например, достатъчно е да се знае, че става дума за война и за мир 🙂 Само че това в никакъв случай не обяснява, че всъщност става дума за живота 🙂

  7. Похвален е целият твой труд, Админ. Той е от добра воля, безспорно. Както ти каза и както е в действителност, никъде в тези писма не се споменава за заличената същност на човешката душа, но това значи ли, че не е така? А дали пък умишлено липсва тя?
    Хората на Земята имат нужда преди всичко от истината, а после, ако тя не им е въздействала, да бъдат напътствани и „просветлявани“. Истината обаче тук не се съдържа, освен малки фрагменти, като например коментарите за погрешните доктрини на религиите по света, както и по отношение функционирането на вселената, творението или както там щете го наричайте. Много критики, много напътствия, но някъде да видя ти коментар, поради каква причина, според автора, човекът е достигнал до това „падение“? Например, да имаше коментар, защо хората непрекъснато, хилядолетие, след хилядолетие произвеждат един и същ негативен продукт? Защо огромната маса от народ не може да „пробие“ невежеството и човешкото съзнание непрекъснато е на едно определено ниво? Етимологията на „случаят човечество“ е важна, а не проявните му симптоми. Тук, в тези писаници има коментари на симптомите. Истината е такава – човекът или каквото и да било, родило се на земята, няма почти никаква вина за състоянието й, както и са своето собствено такова. Както проститутката, след серия от бруталности, губи усет за своята същност и принадлежност, не може да се измъкне от положението, в което се намира, и върши неща, които са неправилни, така е и с всеки човек, и цялото човечество, като колективно съзнание. Както проститутката не носи вина за положението, в което е попаднала, освен за наивността и лекомислието си, така и човечеството и всеки един негов член, не носи вина за своята участ.
    Цинизъм е, да упрекваш някого, който е в положението, в което се намира, поради брутализми, осъществявани върху него перманентно.
    Я да вземе този автор да каже от кого са извършвани те! След като е възнесен, би трябвало да е запознат. Сигурен съм, че истината е доста по-тривиална, от тези абстрактни тези, застъпени в писмата.

    Отново ще повторя – уважителен е твоят труд и намерение. Не приемай коментара като критика или присмех.

    Нека хората да разберат кой, как и защо ги поддържа в мрак. Как използва тяхното съзнание, за да създава за себе си, като в същото време поддържа това съзнание перманентно на ниво, което да е удобно за контрол. Хората са поставени в положение да произвеждат непрекъснато негативни емоции и това не е случайно. Необходимо е да страдат, за да произвеждат целия този негативизъм но това не е заради някакви техни потребности, като издигане или възнесение, или пък „изчистване на карма“. Който говори за карма, той всъщност е злодеят, поставил милиарди в непрекъснат цикъл от страдание, за да се „храни“.
    Ето тази особеност на своята участ трябва да узнаят хората, за да се измъкнат от тресавището, иначе няма да стане. Тази подробност обаче в тези писма отсъства. Вместо това има някакви почти наивистични изказвания, като това за Саддам.

    • Николай, част от мислите ти споделям, но би трябвало да се съгласиш, че без да прочетеш Писмата разговорът ни няма как да бъде успешен. Ако книгата ти се струва трудна или прекалено дълга, ето една връзка към статия на последовател на Писмата. Възможно е да се окаже, че се възмущаваш и критикуваш хора, чиито възгледи споделяш: https://www.pismatanahristos.com/traps/5/
      Капан № 9 „Карма, съдба – обречени ли сме?”

Вашият коментар