Писмата на Христос – Писмо 6, стр. 4

Може би се питате каква е разликата между Всемирното и Божественото Съзнание.

ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ е ВСЕМИРНОТО ЦАРСТВО на ПРОСТРАНСТВО, до което никой няма достъп и не може да влезе, тъй като ТО се намира в състояние на равновесие и автономна енергия.

БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ е повторното единение във ВСЕМИРНОТО на първичните ИМПУЛСИ, освободени в момента на ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ, за да станат едновременно дейността и същността на творението.

Тези Импулси се разделят с експлозия и после се събират отново в състояние на взаимно сдържане. ТЕ са предопределени да работят завинаги в сътвореното царство, както заедно – сдържани в равновесие, така и поотделно – проявени като енергии. Науката може да проникне само в това царство на БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ.

Вероятно със следващия абзац ще ви стане по-ясно:

ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ
е въплъщение на
ВСЕМИРНИТЕ ИМПУЛСИ:
ИМПУЛС на                !                ИМПУЛС на
ВОЛЯТА да създава       във взаимно сдържане        ЦЕЛТА да прeживява себе си,
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ            „       ”           „          ”                    ЛЮБОВ,
ИМПУЛС на ИНТЕЛИГЕНТНА ВОЛЯ
в равновесие с
ИМПУЛС на ЛЮБЕЩИ ЦЕЛИ.

Дори след като ви дадох това интелектуално словесно описание на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ, вие дори няма да се доближите до разбирането за възвишеното великолепие и величие на Силата, нито до красотата, радостта, хармонията и екстаза в цветовете и звуковете отвъд вашето измерение. Само ние, които сме се издигнали в честотите на вибрации на съзнанието до самите порти или граници на равновесието на ВСЕМИРНОТО, преживяваме и можем да излъчваме възторга от самоосъзнаването на истинския си потенциал, без желание да го изпълним – възхитителната радост от личната реализация, „без да си мръднем пръста“. Последното е метафорично казано, тъй като, макар да запазвам индивидуалността си, аз съм активен единствено в съзнанието и в никакъв случай не съм във физическо тяло – не съм бил, откакто умрях на кръста и продължих духовното си възнесение в други измерения.

Може би се чудите как е възможно да съществуват такива огромни ВСЕМИРНИ ИМПУЛСИ в състояние на равновесие, на еднакво и взаимно сдържане – свързващият и обгрижващ ИМПУЛС НА ЛЮБОВТА обвързва, държи под контрол съзидателната активна ВОЛЯ.

Мога да обясня опростено този феномен единствено по следния начин: поставете дланта на едната си ръка върху дланта на другата, така че върховете на пръстите на дясната да докосват китката на лявата. После се опитайте да ги разделите, като в същото време ги държите плътно събрани и ще добиете известна представа за смисъла на „равновесие“ или „взаимно сдържане“.

Освен това трябва да осъзнаете, че макар ръцете ви привидно да онагледяват физическо явление, те всъщност изразяват и се направляват от ИМПУЛСИ, които идват от мозъка ви. Истината е, че ИМПУЛСЪТ е реалността на абсолютно всяко движение, а не физическият мозък, който може да бъде само средството, инструментът за изразяване на съзнателни идеи – импулси.

Дадох ви само интелектуално обяснение на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ, но как мога да ви опиша стаената сила, великолепието на благоговението, възторга, лъчистата радост, състоянието на пълно блаженство, покой и хармония на Неговата Същност? Дори да можете да осмислите факта, че цялата Вселена е придобила форма и живот от тази НЕОБЯТНОСТ на СЪЗНАНИЕТО, няма да сте възприели повече от един микрон от огромната, неизмерима, Щастлива Реалност на ВСЕМИРНОТО.

За да разберете напълно природата на сътворените същества – защо имат такива пориви и защо егото им функционира по този начин, – трябва да ви стане ясно, че ЕСТЕСТВОТО и СЪЩНОСТТА на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ е ЛЪЧИСТА РАДОСТ – БЛАЖЕНСТВО – ЩАСТИЕ.

ТОЧНО ТОВА НАРЕКОХ „НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО ВЪТРЕ ВЪВ ВАС“ – В ДУШАТА ВИ И В НАЙ-ДЪЛБОКИТЕ КЪТЧЕТА НА ПСИХИКАТА ВИ, която е посредникът между сиянието на душата и сенчестата същност на егото.

Най-дълбокият копнеж на вашата душа е да се върне в това превъзходно състояние на славно, красиво, щастливо и хармонично съществуване! Именно този устойчив копнеж, този вроден несъзнателен спомен за равновесието и покоя, радостта и хармонията подтиква ЕГОТО (чрез психиката) да манипулира средата от ваше име. Неговата последователна цел е да ви върне към първичното ви състояние на възвишен екстаз, откъдето сте извлекли душата, съществото и формата си.

Но егото може да ви донесе желаната радост и удоволствие само с помощта на двата магнитно-емоционални импулса „Свързване-Отхвърляне“, материализирани единствено за да ви дадат индивидуалност. Следователно вроденият копнеж да се върнете в ИЗТОЧНИКА на своето СЪЩЕСТВО се преживява в електромагнитните параметри на мислите и чувствата като „повече, повече, повече“ от това, което по-рано ви е носило приятно усещане – повече приятели, повече къщи, коли, дрехи и т. н. Всеки път, когато постигате „повече“, получавате малък проблясък на удовлетворение, а може би парадирате пред съседите, за да увеличите радостта си (и да спечелите друг малък проблясък – предимството си пред тях). После новостта изчезва, скорошното притежание става банално, сетивата отново са в покой и равновесие, настъпва умствена умора и сивото и скучно ежедневие се завръща. За да създаде малко живец, вълнение и удоволствие, егото намира друга цел, която да бъде постигната. Така животът се превръща в едно безкрайно преследване на различни видове лично задоволство, оставяйки скритата душа гладна, неудовлетворена, все още копнееща за нещо „Повече“. А вие се питате в отчаяние: за какво жадува моето най-дълбоко „Аз”?

Когато човек достигне до разбирането какъв е истинският източник на празнота и постоянен вътрешен копнеж за „повече от нещо, което по-рано го е карало да се чувства добре“, и започне да медитира, за да се свърже с… „ОНОВА”…, КОЕТО МУ Е ДАЛО СЪЩЕСТВУВАНЕ, малко от Божественото Равновесие се процежда през човешкото му съзнание. Празнотата започва да отстъпва. Ако улови някаква истинска бегла представа за ВЕЧНОТО и за истинската цел в живота си, копнежът за „Повече“ притежания в крайна сметка ще умре от естествена смърт и постепенно ще бъде заменен с постоянно удовлетворение и искрена признателност за това, което вече има.

Чрез редовно преживяване на чудотворните намеси – дейността на БОЖЕСТВЕНОТО, – човешкото съзнание значително се извисява и научава, че неговите ежедневни потребности са задоволени по най-добрия начин. Така вярата расте и радостта се засилва.

Затова ви казах: не съм дошъл да ви уча на позитивно мислене, за да привличате към своята орбита нещата, които искате и от които се нуждаете. Дойдох изрично, за да ви върна в Небесното Царство.

Душата ви е заключена в своето тайно местообитание не само заради желанието ви за повече притежания, но и защото егото ви използва магнитно-емоционалните подбуди да „отблъсква/отхвърля“, за да гарантира индивидуалността, неприкосновеността и безопасността ви. Този импулс приема безброй форми, предназначени да ви дадат усещане за превъзходство или елитарност; да ви защитят от хората, които считате за нежелани или имат по-ниско социално положение от вашето. Такива его-подбуди се проявяват постоянно и се смятат за напълно приемливи дори и от църквите. Истината е, че когато душата започне да печели слаб контрол над подбудите на егото, тя ще смъмри човешката личност за нейното себелюбие и чувство за изключителност. Ще подтикне психиката да започне да прилага безусловна любов и вяра във всемирността и Единството на всички хора, независимо кои са те.

Вероятно сега можете по-лесно да разберете „как и защо” сътворението на вашата индивидуалност – чрез посредничеството на егото – образува капсула от мощни „физически импулси“, които едновременно изграждат и обвиват земното ви съзнание, създават както материалната ви форма, така и човешката ви личност. И тъй като управляват ума и емоциите, мислите и чувствата ви, те ви пречат да се свържете с ИЗТОЧНИКА на своя ЖИВОТ и с ДУШАТА си.

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

Направете го за себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *