Писмата на Христос – Писмо 6, стр. 9

Докато ги слушах и гледах усмивките и одобрителните им кимания за „чудото“, което се е случило, с внезапна болка осъзнах колко малко всъщност са разбрали от моето описание на „Небесния Отец“. Чувах думите на Йоан: кръв, кръв, кръв – кръв от агне без недостатък, кръв по вратите, кръв на египетските деца и добитък – и както винаги се учудвах на вековната обсебеност на евреите от кръвта. Спомних си, че Аврам дори е бил готов да пожертва единствения си син – възнамерявал да го заколи и да го принесе в жертва, защото вярвал, че Бог му казал да го направи.

Тогава се замислих за ежедневните жертвоприношения на животни в Храма! Цялата идея за „проливане на кръв“ като начин за плащане на „грехове“ беше абсолютна мерзост за мен. Но все пак запазих мълчание и не спорих с младите мъже. Осъзнах, че умовете им са пълни с такива традиции – твърди и устойчиви като скала. Това беше последната ни вечеря заедно, последното ни хранене на една маса и трябваше да бъде време на сговор и топло сбогуване помежду ни.

Моментът имаше двойно значение за моите ученици, защото Пасха беше изключително свещено събитие за техните еврейски умове и затова трябваше да го приема в името на любовта и разбирателството. Не бях празнувал преди, тъй като тази традиция ме отвращаваше. Предпочитах тихо да се оттеглям на хълмовете, за да медитирам, и да ги оставям на празничната трапеза със семействата им. И заради предишното ми отношение моето сегашно мълчание не ги учудваше.

И така, полулегнал-полуседнал, не можех да се отпусна както обикновено. Бях напрегнат, дълбоко развълнуван и изпълнен със състрадание към учениците си, но все пак им бях и малко ядосан. Чудех се как можех да оставя на своите объркани, унесени последователи някакъв въздействащ спомен, някакъв ритуал, който да връща в размътените им умове всичко, на което се бях опитвал да ги науча. Исках да ги отърся от тяхната обсебеност от кръвта.

Докато слушах разговора за Моисей и неговите различни чудотворни дела, ми хрумна, че щом са толкова запленени от кръвта, ще им дам кръв, за да ме запомнят. Пресегнах се през масата и взех един хляб, разчупих го на няколко парчета и казах грубо:
– Аз съм като вашия пасхален агнец. Подавайте си хляба, вземете своя дял и яжте в моя памет, защото ви донесох единствената реална ИСТИНА, която светът някога е чувал. Нека този хляб бъде символ на моето тяло, което скоро ще бъде пречупено на кръста.
Те спряха да говорят и се втренчиха в мен.
– Хайде, яжте! – подканих ги аз.
Като в сън, те тихо поеха хляба, подаваха си го и хапваха по малко.

После вдигнах голям бокал с вино и им казах да отпиват от него и да го предават на следващия:
– Това вино е символ на моята кръв. Дойдох да ви дам ИСТИНАТА – Истината за Бога и Истината за живота, – но бях отхвърлен. Моята кръв ще се пролее за вас.
Учениците ми останаха смълчани. Всеки отпиваше от бокала и го подаваше на съседа си. Лицата им бяха напрегнати, но не казваха нищо. Беше очевидно, че моите думи ги бяха разтърсили и не им се нравеха.

Знаех, че Юда беше получил пари, за да ме посочи на войниците на Първосвещеника в подходящия момент. Знаех също, че щеше да се случи през нощта на Пасха. Казах му:
– Върви бързо и направи това, което трябва да направиш!
Юда ме изгледа продължително и в очите му видях болка и нерешителност. Той се колебаеше, но моето време беше дошло и вече исках да приключа с това:
– Върви! – казах грубо. Юда стана и излезе от стаята. Учениците ми бяха изумени от начина, по който му бях говорил, и ме попитаха какво се кани да направи.
– Отива при Първосвещеника, за да му разкрие къде да ме намери. Ще ме разпнат – точно както ви казах.

С известен болезнен цинизъм гледах как се променят израженията по лицата им – съмнение, шок, ужас. Последва изблик на възмущение и въпроси: Какво щеше да стане с тях? Бяха напуснали домовете и семействата си заради мен – ако ме разпнеха като обикновен престъпник, щяха да загубят своя свободен и сигурен живот.

Казах им, че ще ме изоставят. Те яростно отхвърлиха такава възможност – но все пак го направиха. Бях твърде уморен, за да споря с тях, и бях станал толкова силен и уверен в знанието, че „Отца“ е винаги с мен и вътре в мен, че можех да си позволя да простя нелоялността им. Пък и в крайна сметка щях да бъда освободен от тялото си и щях да мога да се издигна в царствата на Светлината, които толкова често бях усещал, но със земното си зрение никога не бях виждал напълно. Тази мисъл ми носеше голяма утеха и щастливо чувство на очакване. Така че се усмихнах и им казах:

– Добре е, че направихте каквото ви заръчах в моя памет и в памет на предстоящата ми смърт. Продължавайте да разчупвате хляб и да пиете вино заедно, като не забравяте, че винаги съм ви обичал и духът ми ще остане с вас, докато не се присъедините към мен там, където отивам. Не се страхувайте – ще бъдете напътствани и вдъхновявани, ще ви бъде давана сила и ще говорите с ясни, чисти гласове. Моето единствено предупреждение е следното: в бъдеще много от това, на което съм ви учил, ще бъде забравено; много от това, което съм ви казвал, ще бъде изопачено от човешкото мислене или от човешките митове.
– И как ще стане това? – сред учениците ми настана паника и врява.
– Казах ви какво ще се случи в далечно бъдеще. – усмихнах се и вдигнах ръце. – Междувременно бъдете предани на всичко, на което съм ви учил, и не се съмнявайте в нито една моя дума.

После дойде моментът да отидем в маслиновата градина – мястото, където войниците на Първосвещеника щяха да ме търсят. Моите ученици искаха да ми задават още въпроси, но вече бях приключил с речите си към хората. Единственото, което исках, бе да се подготвя за изпитанието си в пълна тишина и да въведа духа си в състояние на сигурност, стабилна хармония и общуване с „Отца“.

Стигнахме до градината и аз се оттеглих на любимата си скала. Седнах на завет от вятъра и увих наметалото около себе си. Затворих очи и почувствах, че постепенно се пренасям в абсолютна тишина и пълен вътрешен покой на духа. Тогава Самата Сила се спусна и се вля в мен, завладя ума и сърцето ми; изпълни ме с такава възвишена любов, че вече знаех – аз съм подкрепян и поддържан с любов и можех да запазя любовта си към всички, без значение какво се случваше с мен. Това беше единственото, което имаше значение сега, когато часът ми беше настъпил.

Такава е истината за разчупването на хляба и пиенето на вино в моя памет и в памет на живота и учението ми. И както вие, които четете това Писмо, знаете, всичко, което „Отца“ ми разкри през моята последна нощ на Земята, се случи.

Понеже говорех за „Отца“, „Сина“ и „Светия Дух“, на Никейския събор църквата реши, че трябва да съм имал предвид „Три Лица в Едно“. В резултат на това хората се молят на „Отца“, за да поискат облаги, на „Светия Дух“ – за духовни насоки и на „Сина“ – за спасение от греховете.

Вече „виждате” ли колко „земни и по човешки замислени“ са такива вярвания? Можете ли също да видите, че са „базирани на емоциите“?

Заради емоционалността и обещанието за „безплатно пътуване до рая по стъпките на Спасителя“ тези вярвания се превърнаха в по човешки замислена религиозна структура, която да съхрани империята на Църквата в земните империи на Рим, Австрия, Испания. Тези вярвания станаха оправдание за масови изтезания, смърт чрез изгаряния и екзекуции на инакомислещи. Тези вярвания вдъхновиха войни между народи.

От друга страна, „духовното възприятие“ и „съзидателността“ на някои от тези вярвания имаха значителен принос за живота ви през последните две хилядолетия. Те станаха причина да се изградят катедрали и църкви, манастири и метоси, давайки на хората стабилна цел, възможност да изразят артистичните си дарби и работа за по-малко талантливите. Освен това насочиха съзнанието на милиони към по-висши сфери на хубави мисли и любов. Дори тласнаха към мистицизъм и просветление, когато одухотворените души започнаха да „виждат” Реалността, по-рано скрита от вярванията.

Заедно с всички позитиви обаче, те създадоха и условия за развитието на ешелони на религиозно превъзходство, неизмеримо великолепие и богатство. Това са едни по човешки замислени и по човешки създадени внушителни „постройки” от „его-подбуди” и следователно – от духовна гледна точка – напълно фалшиви.

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

Обсебеност от кръв

Вашият коментар