Писмата на Христос – Писмо 6, стр. 8

Също така имам сериозно намерение да достигна до онези от вас, които в момента са последователи на Християнството и се борят с минали или настоящи религиозни внушения, заради което им е много трудно да се измъкнат от догматичните си възприятия и да се движат свободно във по-фините честоти на по-висши духовни знания. Може би се страхуват от проклятие, дори само ако четат тези страници, но все пак чувстват притегателната им сила и интуитивно усещат, че те са ИСТИНАТА за СЪЩЕСТВУВАНЕТО, която не са научили от свещениците. Разкъсват се между настойчивата си потребност да знаят Истината и страха си от негодуващия „Бог“, без значение как „Го“ възприемат в момента.

  • Аз, ХРИСТОС, съм наясно с огорчението, което тези Писма причиняват на много искрени хора, и копнея да ги изведа от техните тревоги към съвършено спокойствие и радост.

Затова е абсолютно наложително най-напред да анализирам сегашните ви убеждения и произхода на църковните доктрини, преди да продължа да ви уча на по-дълбоката Истина за „естеството“ на Всемирното и на самия човек.

За да разберете напълно произхода на Християнското учение, трябва да се върнете назад във времето, към зараждането на Юдаизма, и да откриете тълкуванията на човешкия ум, положил големи усилия да определи с думи това, което интуитивно усещал като вероятен източник на съществуване.

Онези от вас, които се стараете да се освободите от старите митове и погрешни убеждения, сега трябва да възприемете ясно – и да разберете – фундаменталната разлика между „религиозно вярване“ и ИСТИНАТА за СЪЩЕСТВУВАНЕТО, която в момента се опитвам да ви обясня. Докато не установите изцяло „произхода и формата на настоящите си вярвания“, няма да можете да се отърсите напълно от предишните си илюзии, които са ви били внушени в църквите. Ще „седите на два стола“ – едно опасно състояние, което ще породи силен умствен конфликт и може да ви принуди да се откажете от търсенето и да се върнете към старите си удобни, емоционално сигурни религиозни идеи, които не ви водят никъде. Така че бъдете внимателни и не позволявайте да бъдете заплашвани с негодуващ „Бог“ и с вероятни проклятия.

ПРОИЗХОД НА ВЯРАТА В „СВРЪХИНДИВИДУАЛНО БОЖЕСТВО“

Ще започнем с описание на произхода на вярата в „Бог“ – един термин, който означава много различни неща за човечеството. Тази вяра възниква, когато древните евреи са бродили в пустинята и са си задавали въпроси за съзиданието. Представяли са си, че ИЗТОЧНИКЪТ на цялото ТВОРЕНИЕ със сигурност трябва да е някакъв „свръхестествен човек-бог“, невидим и далеч превъзхождащ човешкия род и Земята. Някои древни пророци по мистичен начин са осъзнавали, че ТОЙ e във вечното измерение, вездесъщ и всепроникващ във всичко сътворено, но това не е било възможно за обикновения земен ум.

Също така трябва да разберете, че въпреки сегашната „привидна реалност“ за такъв „свръхестествен човек-бог“ в умовете ви, придобита от четенето на Библията, никой никога не го е зървал под каквато и да било форма. Освен може би Моисей, който твърди, че Го е видял в „горящ храст“ и Той се е описал като „Аз съм Оня, Който съм“.

Всичко, което хората са знаели за такъв свръхчовешки „бог“, са получили от колоритните описания на пророците, докато са били на Земята. Това е много показателно колко илюзорни са религиозните убеждения, че вярващите да се обръщат само към древните, за да търсят своята „истина“, защото дори не допускат, че „Бог“ действително е реален, вечен и също толкова способен да говори с хората от вашата епоха, колкото и с предците ви.

Вашите свещеници се ужасяват от всякакви вярвания, които не се вписват в старите. Изобщо не допускат – или се страхуват да допуснат, че духовното знание в земното измерение би могло да еволюира!

Искам да „видите“, че „тъканта на такова вярване“ е комбинация от тълкувания и убеждения, сплетени като мрежа от умствено-емоционална сигурност, с която да се улавят в капан умовете и сърцата на хората. Всичко, на което Християнството ви учи, е базирано на емоциите и произлиза от „слухове“, получени от ранните сведения за живота и смъртта ми на Земята. И въпреки това в тях се вярва фанатично.

На християните се проповядва, че „Бог е Любов, но пък знае греховете им и ги наказва и дисциплинира; възнаграждава благодетелните и изпраща беди на злосторниците”. Това е едно точно описание на човешка дейност и човешко съзнание!

Християните са поучавани, че Аз, Христос, в личността на Исус, съм „умрял, за да изкупя греховете на света“. Бил съм „неопетненият Агнец Господен, жертвал се, за да плати цената на простъпките на хората“! Направил съм върховна саможертва, за да изпълня този странен подвиг – да „платя вековни грехове“. После, след смъртта си на кръста, отново съм влязъл в тялото си и съм се явявал с него многократно, за да утешавам и поучавам скърбящите си ученици, дори съм се хранил пред тях. Четиридесет дни по-късно съм се възнесъл пред очите им, вземайки тялото си в „рая“.

Спомнете си въпроса ми в Писмо 3 – какво бих правил с човешко тяло в „рая“, в отвъдния живот?

На последната вечеря с учениците си им казах, че трябва да помнят последното ми хранене с тях, като отчупват от хляба и си го подават един на друг и като отпиват от една и съща чаша вино, и да не забравят, че тялото ми беше разпънато на кръста, а кръвта ми – пролята, за да им донеса истината за съществуването. Така този случай беше превърнат в странно поверие, че с помпозните церемонии пред олтара тялото ми се прехвърляло в нафори, които причестяващите се трябва да поглъщат с цялото дължимо благоговение.

Моето тяло! Каква полза би могло да има моето „тяло“ – възнесено или не – за причестяващите се?

Виждате ли как умът може да бъде обусловен да приеме нелогични безсмислици, устояващи вече две хиляди години заради подкрепата на огромна йерархия от папи и кардинали, които живеят в палати и несметни богатства и поддържат земната пищност и церемониална помпозност?

Искам да знаете истината за онази съдбовна нощ, която наричате „моята Тайна Вечеря“.

Въпреки че е болезнено за мен, в името на по-голямата яснота свалям честотите си на вибрации директно в съзнателния спомен за мислите и чувствата си през последната вечер с учениците си.

Макар да бях силен и просветлен човек, убеден, че ме очаква съдба, която не можех – и не исках – да избегна, бях и дълбоко натъжен, когато започнахме вечерята си на Пасха. Моите ученици бяха и мои приятели и бяха стояли до мен в някои трудни ситуации. Бях тъжен, че ги напускам, и се тревожех за тяхното благополучие. Какво щеше да се случи с тях, когато се окажеха сами, без моите напътствия и закрила? Те зависеха от мен повече, отколкото предполагаха.

Спомних си годините, когато учех хората, и завръщането си от пустинята – мръсен и раздърпан, но буквално обладан от радостна загриженост за ближните си. Каква ирония! Бях силно развълнуван, че вече мога да им посоча правилния път, да запечатам в умовете им истината за съществуването и да им покажа как да преодолеят страховете, болестите, страданията и бедността. Щях да завладея света!

Но колко различно се развиха нещата! Утре щях да вися на кръста!

Беше вярно обаче, че постигнах много успехи. Замислих се за изцеленията на хората и за радостта, с която те приеха „Любещия Отец“. Можех да разбера защо Първосвещеникът и Съветът ме мразеха – вместо страх, наказания и жертвоприношения на животни им бях донесъл реалността на „Бащината Любов“ и я бях доказал с изцеленията на нелечимо болни.

Отново насочих внимание към учениците си, които се хранеха и разговаряха помежду си. Те все още не можеха да разберат предизвикателството, което ми предстоеше – разпятието. Макар да ги бях предупреждавал многократно, те отказваха да приемат думите ми като истина. Мислеха, че съм се уплашил от Първосвещеника и се чудеха защо – бях се измъквал от опасни ситуации и преди.

Както беше обичайно на Пасха, учениците ми говореха за обстоятелствата около бягството на израилтяните от Египет. Йоан, който беше с богато въображение, правеше колоритно описание на историята за Моисей, когато събрал израилтяните и им казал, че най-накрая ще напуснат Египет и ще се спасят от робския си живот в свободата на пустинята! Затова наредил главата на всяко семейство да заколи агне без недостатък и със сноп билки да намаже с кръвта му рамките на вратата на дома си. Обяснил им, че през нощта щели да дойдат ангели, да прелетят над Египет и да избият всички първородни деца и добитък, като оставят само тези на израилтяните – щели да бъдат спасени заради кръвта по вратите си.

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>

One thought on “Писмата на Христос – Писмо 6, стр. 8

Вашият коментар