Много често ние, последователите на истинското Христово учение от книгата “Писмата на Христос”, се сблъскваме не само с неразбиране, но и с отхвърляне, обиди и унижения от познати, непознати, дори и хора от най-близкото си обкръжение заради това, в което вярваме. Наричат ни еретици, сектанти, служители на сатаната, анатемосват ни, заплашват ни с наказания и т.н. Понякога успяваме да запазим спокойствие, понякога – не, предвид очевидното неприемане и неуважение към нашия личен избор на пътя, по който да вървим. Това ни накара да се замислим, дали и ние от време на време не проявяваме неуважение към вярата на другите, особено към религиозно-догматичната. Дали не ги ощетяваме, като се опитваме да срутим основите на целия им живот и на този на предците им? Да, ние сме наясно какво спира развитието им и сме длъжни да кажем истината, но как? Като хора, които се опитват да следват Христовия път, е нужно винаги да се стараем да проявяваме разбиране и любов, да бъдем проактивни. Въпреки това съзнанието им ще издигне защитна стена и ще се сблъскаме със съпротива. Тогава най-добрият начин да я преодолеем е да ги насърчим сами да обмислят нещата, като им поставим някои логични въпроси.
Тук ще засегнем някои най-чести нападки и въпроси към книгата “Писмата на Христос” (не към отделните текстове, а като цяло), както и възможните им отговори, просто като полезни, но не задължителни насоки. В подобни ситуации избягваме да използваме цитати, тъй като хората най-вероятно тъкмо са отхвърлили един такъв, публикуван някъде. (Някои идеи в отговорите се повтарят – засягат едни и същи аспекти от Истината в Писмата.)
– Това е секта!
– Ако се опрем на определението за думата „секта” – в превод от латински означава организирана религиозна група, която се е отделила от официалната църква – книгата „Писмата на Христос” не влиза в никаква подобна категория, защото не е била, не е и никога няма да бъде част от която и да е църковна структура. Тя не е религиозно, а чисто духовно и антиклерикално четиво, разкриващо и вредите от догмите за цялото човечеството. Книгата съдържа истинското учение на Христос, такова, каквото го е проповядвал преди 2000 години, но не е било разбрано, може би защото е било „облечено” в притчи. Зад книгата не стои църква, организация, движение, партия, синдикат или каквото и да било друго с някаква йерархична структура. Идеята, инициативата, преводът, разпространението и всичко останало около книгата “Писмата на Христос” на български са дело на екип ентусиасти и не се възмездяват. Според българското законодателство е създадено Сдружение с нестопанска цел в обществена полза, като всички приходи от стопанската му дейност (издателска) се използват само за покриване на разходите му за външни услуги и нестопанската му дейност. (Юридическите лица в обществена, а не в частна, полза образуват печалба и плащат данък върху нея, но тя не се разпределя – остава в сдружението.)
– Това е ерес!
– Ако използвате думата в нейното историческо значение – в превод от старогръцки (haieresis) означава характерно философско течение, например това на Платон и Аристотел, чиито съчинения на практика са енциклопедия на древногръцкото познание, да, читателите на „Писмата на Христос” са еретици. Но дори да употребявате термина в настоящата му отрицателна дефиниция, с която християнската църква характеризира религиозните учения, отклоняващи се от официалната догма, вероятно пак ще бъдете прав, но не напълно, защото никога не сме следвали каквато и да било религия, за да се отклоняваме от нея. Учението в книгата няма нищо общо с официалната догма и доктрина, оцеляла много векове, но доказала с историята си, че нерядко е била водена от политически и материални интереси, с което е предизвиквала протеста на хората, опълчващи се срещу църковната и държавническа власт и техните йерархични структури. Това ѝ е давало „справедлив” повод да подлага еретиците на безпощадно преследване и унищожение, под претекст да се запази единството на църквата, като незаменим посредник между хората и Бога. В средновековието църквата дори си е присвоила правото да се обяви за “господарка на собствеността, свободата и живота” на хората.
Така са се появили едни от най-злокобните организации за изтребление на Божиите творения – „светата” инквизиция, „свещените” войни, кръстоносните походи…
Моята цел е да се освободя от всичко, което пречи на духовното ми развитие, а каква по-голяма пречка от това да не приемам свободната воля на другите, с която избират вярата, убежденията и пътя си? Какъв по-голям капан от това да желая мъст само защото са различни от мен? Какво по-голямо отричане на Бога от убийството на Неговите собствени творения?
– Това е от Сатаната! (Ти си дете на сатаната!)
– Като човек, който е извън официалната религиозна догма, не вярвам в страха като начин за налагане на „правилната” вяра. За мен материалният свят не е греховният план на сатаната, а творение на Създателя, също както е и Духовният свят. Много прекрасни идеи са били приписвани на сатаната, включително и учението на Христос за любещия Отец и братска обич между хората. Неговите изцеления и чудеса са били приемани за непонятно богохулно присвояване на ролята на „Бога”, затова би трябвало той да е дете на сатаната, син на Велзевул. Ако „Бог“ действително е реален и вечен, не е ли също толкова способен да говори с хора от нашата епоха, колкото и с предците ни? И можем ли да предположим, че духовното знание в земното измерение би могло да еволюира, също както еволюират земните ни знания и земните ни тела?
И най-важното – ако вярваме, че Исус сега „царува” като Син на Бога, достъпен е за нас и е в състояние да ни помогне да намерим изход от тежкия си живот, не би ли било съвсем естествено да се почувства безкрайно разочарован, докато наблюдава бъркотията, която сме създали? Дали сега като Божий Син е по-малко състрадателен, отколкото когато е бил на Земята, или е по-състрадателен? Не би ли потърсил някакви средства, чрез които да се свърже с нас, за да ни помогне да спасим себе си и планетата си? Съмняваме ли се в способностите му да ги намери?
Моят „сатана” е моето човешко его, което е създало и пази индивидуалността ми, но което безконтролно е разпростряло разрушителното си влияние върху мислите, чувствата и реакциите ми.
– Христос не е писал никакви писма! Всичко е в Библията!
– Да, точно така, и в Писмата, и в Библията Христос не е написал собственоръчно нито дума. Новият завет представлява спомени за него и лични човешки убеждения на авторите на Евангелията, преплетени с вярвания в Йехова, Богът от Стария Завет. Книгата „Писмата на Христос” (Christ’s Letters) е написана по телепатичен път (канализирани послания от Христос) от възрастна англичанка, с псевдоним Христовият Писар (Recorder) и съдържа най-дълбоки познания за произхода на света и цивилизацията, за истинското духовно развитие и връзката на всеки човек с Божественото Съзнание (терминът се използва вместо думата Бог, Господ). Тя е синтез на духовност, наука, религия и философия. Преведена е на повече от десет езика и разпространена на петте континента, включително и безплатно (в електронен вариант). Първото българско издание е от 2015 година.
Моето мнение е, че християнството е „замразило” личността на Исус в неговата 30-годишна възраст, във време отпреди повече от 2000 години; капсулирало го е в палестинската му националност и индивидуалност, описани в Евангелията. Но се питам, след смъртта си той не е ли претърпял огромни промени в личността и характеристиките си, заемайки мястото си като Син Божий? И като такъв, той не е ли безкрайно разочарован, докато наблюдава бъркотията, която сме си създали? Дали сега е по-малко състрадателен, отколкото когато е бил на Земята? Способен ли е да намери някакви средства, чрез които да се свърже с нас, за да ни обясни много ясно какво спешно трябва да направим, за да спасим себе си и планетата си? Вече с по-обширните си познания за материалния свят, наистина ли искаме все още да се придържаме към размислите и предположенията от Никейския събор, формулирали християнската догма преди много столетия? Да не би да се страхуваме, че ще обидим Христос, ако се усъмним във валидността на Никейския събор или в тезата за „спасение чрез кръвта на агнеца”? Можем ли да предположим че духовното знание в земното измерение би могло да еволюира, също както еволюират земните ни знания и земните ни тела?
– Извършвате богохулство, голям грях, и ще бъдете наказани!
– От хилядолетия сме свикнали да вярваме в нещо, в което просто ТРЯБВА да вярваме, но не се замисляме какво всъщност представлява то. Така, вярваме по навик, по традиция. Тези обстоятелства обуславят ума, мислите, преценките, реакциите и действията ни, а тогава няма нищо неестествено в това да бъдем абсолютно несигурни и объркани, когато се сблъскаме с изцяло нова концепция, противоречаща напълно на нещо, което е трябвало да правим до момента. Обявяваме новата идея за богохулство, грях, ерес, идваща от сатаната или за чиста лудост и фантазия. Различната концепция предизвиква силна възбуда в нас, емоционалните импулси на егото незабавно се задействат и я отхвърлят. Страхът, че ще получим наказание, още повече засилва емоциите и изнамира безброй доводи срещу новата идея, извадени от „това, в което ТРЯБВА да вярваме”. Нима Земята не е била плоска, а Галилей – еретик? Възможно ли е духовното знание в земното измерение да еволюира, също както еволюират земните ни знания и земните ни тела?
Назад във вековете хората са започнали да забелязват, че някои аспекти от човешкото поведение са пагубни – убийства, кражби на чужди жени и вещи – и са причинявали много болка и скръб, правели са живота труден, понякога дори непоносим. Осъзнали са, че това със сигурност противоречи на волята на „Бога“, определили са го като „зло” и са го нарекли „грях“, „Сатана“. Започнали са да се заплашват и осъждат един друг. Това не е ли трагична пародия на всичко, на което Христос се е опитвал да научи хората в Палестина? Къде остава братската любов, която е проповядвал? „Грехът” и страхът от Йехова, Вечният и безкрайно Могъщ Творец, не е ли хитър и мощен метод за упражняване на контрол над миряните? Кое в логичните ни умове ни кара чистосърдечно да приемаме и вярваме, че „Бог“ би инструктирал Моисей да извършва унищожения и кланета само за да завладее „обетованата земя“ за народа си? Справедливо ли е един красив и плодороден район да бъде брутално заграбен от хората, обработвали го дотогава с тежък труд, а те самите да бъдат жестоко избити? Това не е ли най-големият възможен „грях”, заповядан от самия Йехова? А всички изтребления и войни, описани в Библията и приемани за допустими, оправдани и правилни, защото „Бог“ е казал така, не са ли антихуманни, нечовешки, аморални? Какви са „справедливите” подбуди, които са принуждавали хората да използват ДОРИ „Бога”, за да се освободят от вината си? Кои са „справедливите” им причини да пренебрегват Десетте Божии Заповеди и да се отдават на масови кръвопролития? Не са смятали за „грях” убийства, разпоредени от Йехова? Какъв „Бог”! „Бог” за страхопочитание, но не и за благоговение! Този „Бог” не е ли оправданието ни за нашите собствени неконтролирани реакции към живота, задвижвани от подбудите на човешкото ни его, чиято цел е да постигне лично щастие и наслада, задоволяване на потребностите, било то и с цената на човешка кръв?
Страхът от някого, който има властта да наказва, било то родител, учител, началник, надзирател или… Бог, не е в състояние (заради самата си същност, противоречаща на Божествената хармония) да помогне на човека да се освободи от доминацията на импулсите на егото, чиито крайни прояви наричаме „грях”. Страхът само ги засилва. В резултат днес пред хората стои опасността от пълно самоунищожение. От друга страна, все повече от тях разбират, че такъв резултат е пряко следствие от съществуването им под знака на юдео-християнската идея (и на други подобни религии) за някакъв отмъстителен Бог, който раздава „справедливост”, наказвайки „грешниците”. „Справедливост” от вида „око за око, зъб за зъб”… Христос е отхвърлял тези противни на Божественото естество внушения и догми (виж Евангелие на Матей, глави 5, 6 и 7 – проповедта на планината) и е бил убит от управляващата клика, защото е заплашил привилегиите на „избраните” представители на „всемогъщия Бог” да се ползват от експлоатацията над държаните в страх и подчинение човеци. Това изглежда да е и основната цел на догмите в юдео-християнската религия.
– Христос никога не би се занимавал със земни дела! (теза, както на църквата, която го поставя далеч от нас, някъде „отдясно” на Бога, така и на учението Ню Ейдж, според което той е по-висше същество и не му се занимава особено с нас.)
– Това, че Христос е Дух и живот над „материалността” достатъчно основание ли е да не се занимава със земни дела? В такъв случай трябва ли да вярваме, че между „материалните” и духовните нива, дори и най-високите, не съществува взаимно влияние, контакт или не са части от едно цяло и като такива са в постоянна взаимовръзка? Можем ли да приемем, с разума или със сърцето си, че е твърде вероятно Христос наистина да се занимава със земните дела, но нашата сетивност в момента, от нивото, на което се намираме, да не ни позволява да разпознаем и доловим дейността му? Дали сега е по-малко състрадателен, отколкото когато е бил на Земята, и да е спрял да помага на човечеството, както го е правил преди? Сега по-малко способен ли е на чудеса, отколкото в материалното си тяло?
– Христос не би казал това!
– Преди 2000 години хората също са смятали, че Христос не е трябвало да казва това, което е казвал. Бил е убит, носейки преди това сам кръста си, единствено заради думите си. Ако беше жив днес и казваше каквото казва, пак щеше да бъде анатемосан и/или убит, защото отново заплашва привилегиите на „избраните” представители на „всемогъщия Бог” да се ползват от експлоатацията над държаните в страх и подчинение човеци. Ако си припомните проповедта на планината (Евангелие на Матей, глави 5, 6 и 7), ще разберете, че и сега, и преди 2000 години е проповядвал едно и също нещо, но в наши дни използва съвременен език, вместо притчи. Как би могъл да обясни на хората преди 2000 години за клетките, които изграждат организма ни, след като не са имали такива научни познания и… микроскопи? А за електромагнетизма и електрическите частици? Разбира се, притчите му остават неразбрани, но пък точно заради това някои от тях са спасени от премахване и манипулиране от страна на църковната цензура. В наши дни нивото ни на съзнание и непрекомерната ни обвързаност с Бог Йехова позволява да получим тези Истини в чистия им вид, да ги осъзнаем и да ги прилагаме, без да се страхуваме, че Бог ще ни накаже, както е било преди 2000 години. Сега Христос предава учението си в точния му вид, по-обстойно и по-детайлно, но вероятно пак се съобразява със способностите ни да го възприемем и разберем и използва изразни средства, които умовете ни ще могат да усвоят.
– Христос не трябва да ни говори!
– Защо? Сега по-малко състрадателен ли е, отколкото когато е бил на Земята? Ако вярваме, че Исус сега „царува” като Син на Бога, достъпен е за нас и е в състояние да ни помогне да намерим изход от тежкия си живот, не би ли било съвсем естествено да се почувства безкрайно разочарован, докато наблюдава бъркотията, която сме създали? Не би ли потърсил някакви средства, чрез които да се свърже с нас, за да ни помогне да спасим себе си и планетата си? Съмняваме ли се в способностите му, че би могъл да ги намери?
– Тези писма не идват от Христос!
– Единствено всеки сам за себе си може да си отговори на този въпрос – никой не би могъл да го направи вместо другия. Но за да бъде намерен такъв отговор, е нужно да се прочете книгата. Едва след това ще ЗНАЕМ, независимо от чуждото мнение, дали отговорът е ДА или НЕ. Христос казва, че Писмата са връзка между неговото и съзнанието на читателя, но дали е така ще отговорят само личните възприятия и усещания. Защото ако отговоря ДА, те идват от Христос (не че ги е написал собственоръчно), вероятно ще кажеш „Докажи го.” А няма как да го докажа, защото това са моите лични усещания (и на хиляди като мен) и моят личен контакт с него. Т.е. отговорът няма смисъл сам по себе си. Ако ти отговоря НЕ, Писмата не идват от Христос, ще ме обвиниш в манипулация. И с право! Докато Истината за мен (и на още хиляди като мен) е, че в тези Писма няма и дори една манипулативна дума. Т.е. и този отговор няма смисъл сам по себе си. Отговорът е във всеки от нас, а Писмата са на разположение и са безплатни за четене или изтегляне…
– Защо продавате книгата и я рекламирате, правите промоции? Семействата си ли храните? Нема лошо… както се казва, няма по-тежък от хляба, а като е и гладен човек озверява. Посегнахте и на духовното и започнахте да продавате, за да оцелеете физически!
– Тъжно е, че се насаждат субективни мнения за „промоции” и „посегнали на духовното, за да продават и оцеляват физически”, без никаква основа. Прилича на клевета, откъдето и да се погледне. Лесно е да се съди от собствената камбанария, без да си направим труда да проверим фактите. А те са, че книгата се разпространява и безплатно още от 1-то издание през 2014 г.; че всичко около нея се върши напълно безвъзмездно и трудът коства хиляди часове и много безсънни нощи на екипа, който е сметнал, че така ще се опита да помогне и на други търсещи души. Един трезво мислещ ум би разбрал, че няма как книжното издание да се разпространява безплатно, не и в наши дни – печатът и разпространението струват пари; Книгата се озвучава с професионален диктор за хората в неравностойно положение; даряват се много екземпляри на библиотеки, духовни центрове и социално слаби; плаща се реклама за продажбите. Разпространяваме текстове от книгата в групи за духовно развитие, тъй като сред техните членове има много търсещи Истината души и ако все пак някой успее да намери нещо за себе си, дори да е само един, пак си струва всяка публикация.
За да се оцени стойността на нещо, е необходимо човек да бъде свободен от предразсъдъци, предубеждения и най-важното – да го провери в практиката си, за да получи окончателно мнение за него. Писмата отговориха на почти всичките ми въпроси и когато започнах да ги практикувам, разбрах, че „работят”. Така че е по-добре да се обръща повече внимание на самите текстове, съдържащи безценни и съвършено нови идеи на духовно и научно ниво, които биха могли да бъдат полезни за духовното ни развитие, вместо да се правят прибързани, непроверени и необосновани заключения.
Зад книгата не стои църква, организация, движение, партия, синдикат или каквото и да било друго с някаква йерархична структура. Идеята, инициативата, преводът, разпространението и всичко останало около “Писмата на Христос” на български са дело на екип ентусиасти и не се възмездяват. Според българското законодателство е създадено Сдружение с нестопанска цел в обществена полза, като всички приходи от стопанската му дейност (издателска) се използват само за покриване на разходите му за външни услуги и нестопанската му дейност. (Юридическите лица в обществена, а не в частна, полза образуват печалба и плащат данък върху нея, но тя не се разпределя – остава в сдружението.)
– По времето на Христос не е имало Палестина. Това наименование се появява много по-късно. Моля да бъдем Внимателни и Прецизни с Божието Слово от Библията, но да не пропусна да кажа – и с Историята… Та, в тая връзка ще изразя ДЪЛБОКО СЪМНЕНИЕ относно “изречените” слова на Спасителя, както са дадени в “Писмата…”… По времето на Исуса земите “Палестина” НЯМАТ ТАКОВА НАИМЕНОВАНИЕ !!! Преровете ЦЯЛОТО Слово Божие – Библията, и ако откриете такова наименование на земите на Израил или Юдея с “Палестина” ще ПРИЗНАЯ, че “Писмата…” са от Христос… Но, НЕ НАМЕРИТЕ ли “Палестина” в Божието Слово Библията, това ще означава, че “Писмата…” са лъжа, измислица, манипулация, и то, бих казал на човек НЕОБРАЗОВАН !!!.. Сиреч, МАЛКО ЧЕЛ !!!.. За сведение в полза на грамотните и търсещите Истината и Ограмотяването си, наименованието “Палестина” ЗАПОЧВА да се употребява от Римската Власт след 135г сл. Христа, след разгрома на последното юдейско-еврейско въстание “Бар Кохба” срещу Римската Власт… Замисълът на Рим е да бъде ИЗТРИТО от лицето на земята НЕ само Йерусалим, но и Паметта, Историята на юдейте-еврейте относно земята им “Израил”-“Юдея”, поради което започват – римските летописци, да преименуват в хрониките си земята “Израил”- “Юдея”, с “Палестина”…. Поради това НЯМА КАК Исус да е споменавал “Палестина”…
– Уважаеми господине, Христос наистина споменава често Палестина като мястото, на което са се развили описаните събития. Мнението ви ме накара да проверя дали Христос не е забравил името на областта, където е проповядвал – все пак 2000 години вече са минали… Обърнах се към историческите сведения, цитирам материал на Морис Сашо[1] от 2015 година, който описва, забележете, „Палестина по времето на Исус“. Казано е, че под Римско владичество ОТ МОМЕНТА НА ЗАВЛАДЯВАНЕТО от Помпей през 63 г. преди Христа, ПАЛЕСТИНА Е РАЗДЕЛЕНА на няколко административни региона, управлявани от Рим след смъртта на Херод, последният цар на Юдея, в година 4-та преди Христа: Юдея, Самария, Галилея, Перея, Декапол и Итюрея. Исус Христос е проповядвал практически във всеки един от тях и областта се упоменава под общото наименование – Палестина.
——–
[1] Морис Сашо (Maurice Sachot) – почетен професор в Университета на Страсбург, преподавател по древни езици и философии, автор на изследвания, свързани с Христос и християнските традиции.
