Оловната книга е древен комплект от оловни таблички, съдържащи включително първото известно изображение на Исус Христос, дълго време е бил смятан за фалшификат, но сега експертите са изяснили, че артефактът действително е на около 2000 години. Някои от оловните таблички са с размери на кредитна карта, а други – на паспорт. Те са покрити с осем върхи звезди, символ на идването на Месията, и са съединени с оловни пръстени. В таблите е написано, че Исус не е създавал своя религия, а е възстановявал стара традиция от времето на Цар Давид, датираща отпреди хиляда години. В тях се говори, за мъжкото и женско начало на Бог, който е определен едновременно като мъж и като жена. Според някои данни табличките са открити от йордански бедуини в местна пещера, според други – „книгата“ е била семейна реликва на един от бедуините. Артефактът е станал известен на света през 2011 година.
Първоначалният анализ е установил, че оловната книга, кодексите се отнасят към I в. от н.е., което ги прави най-древната християнска реликва. На оловните страници има надписи на арамейски, дреноеврейски и древногръцки език, които разказват за живота на Исус Христос. Има изображение и на самия Спасител. Съдържанието на надписите обаче има много малко общо със съвременното християнско учение. В тях например се казва, че Богът, на който се е прекланял Христос, е бил едновременно от мъжки и от женски пол, пише Daily Mail. Поради тази причина традиционните религии и редица учени се отнесли скептично към находката, смятайки я за фалшификация.
Професорите Роджър Уеб и Крис Джейнъс от университета на Съри са провели химичен анализ на антиката. По-конкретно кодексите били съпоставени с образец от древноримско олово, открито в британското графство Дорсет – двата артефакта се оказали съвместими. Освен това било изяснено, че йорданското олово не проявява радиоактивност, възникваща поради полония, който се съдържа в съвременните образци от този метал. Вътрешната корозия на пластините позволява да се предположи, че кодексите са поне на 1800–2000 години. Разбира се, отбелязват изследователите, разпадът на структурите в голяма степен се дължи на условията на околната среда, в които е било съхранявано оловото. Но учените са открили окисление и разрушение на атомно ниво, които не са наблюдавани при оловни обекти на възраст няколкостотин години. Такъв ефект не може да се постигне по изкуствен начин (например чрез нагряване) и това заедно с текстологичните данни, както отбелязват изследователите, дава „убедителни доказателства“, че йорданските кодекси се отнасят към началото на новата ера.
Оловната книга
Интервю с Емилия Семкова, известна в интернет пространството с духовното име и литературен псевдоним Алия Ошо. Лингвист и филолог, завършила Арабска, Английска и Френска филологии в СУ „Климент Охридски“, тя е работила като преподавател, преводач, управител на международни проекти.
Плочките са открити на бял свят през 2008, а сега се потвърждава тяхната автентичност, след направени изследвания. Защо те предизвикват такъв интерес?
Значимостта на оловната книга е твърде голяма, поради направените в тях разкрития от значение и за християни, и за мюсюлмани, и за евреи. Ето защо са били необходими неколкократни анализи на материала, езика и др., за да се потвърди тяхната автентичност.
А защо според вас за оловната книга се заговоря точно сега в този момент?
Всяка истина има своето време и място. А когато времето на истината е настъпило, никой и нищо не може да я спре.
Според тях Христос не измисля нова религия, а стъпва на древното познание. Означава ли това, че християнското учение има по-дълбоки корени. Вие го свързвате с древното българско знание. Как направихте тази връзка и на какво се оповава тя?
Разбира се, че християнското учение има своите дълбоки корени. Няма истинска духовност, която да няма своите дълбоки корени във вечността на Божията истина. А тази истина не е заслуга само на едно или друго човешко поколение, на един или друг човек. Божията истина е вечноприсъща на Сътворението, тя е основата, от която светът е изтъкан. А дали ще я видим или не е наша лична отговорност.
Много са доказателствата за това, че духовността на човека е неразривна част от неговата човешка същност, ето защо познанието на Божията истина е част от човека от самото човешко първоначалие.
В плочите на оловната книга се говори за това, че БОГ съдържа мъжкото и женското начало в себе си. Това не е ли в разрез с приетото официално християнство, но в синхрон с учението на богомилите, орфизма и т.н.?
Да, в плочите ясно се споменава, че Исус е проповядвал Бога и като Богиня, и като Бог, и като мъж, и като жена. И няма как да бъде иначе – всички осъзнати Божии синове и просветлени мъдреци и пророци, стъпвали някога по нашата хубава земя, говорят за Бог не само като за мъж, но и като за жена. И що за Бог би бил, ако се определя само като част от цялото, а не като цялото в неговата пълнота!? Ето защо и Исус ни казва: Аз съм и Божи син, и Човешки син.
“Защото Бог е всичко и всеки – и мъжът, и жената, и детето. Бог е и най-голямата звезда и най-малката тревичка. Библията ни учи, че Бог е и Творецът Вседържителят, и Сътвореното Съдържимото.Богомилите са почитали жената наравно с мъжа, защото богомилите са Милите Богу носители на най-древната българска духовност, така, както е бил и Орфей – ОрПей, певецът на Богинята Ра, Древнобългарската Богиня Създателка на света, която дедите ни са изобразили със символа на всевиждащото око на Чачин камък в Белоградчишкия Балкан.”
Аз не зная кое християнство наричате „официалното“ – според мен християнството е само едно. Сам Исус християнин не е бил, религия не е създавал, той не е бил религиозен сановник или книжовник фарисей. Той е бил човек на Живата истина, въплътена в плът и кръв в неговата човешка индивидуалност. Исус институции, йерархии, религиозни структури не е създавал, постове не е раздавал. Той е бил Живото слово и Живият пример.
Друг е въпрос кой как го разбира – защото Бог / Богинята е един / една, а човешките умове са много. Дева Мария е Божията майка, самата тя Богиня, защото само Богиня може Бог да роди. Дедите ни Древните българи са я наричали МаРа, но те са имали много по-проникновено разбиране за Богинята майка от нас – Богинята според тях е била Майка на света, а не само на едно същество. Затова са я наричали и Ба – Бабата, Прамайката на всички. За Древните българи Бог е бил повече жена отколкото мъж, защото Бог е имал типично женските качества на Всеприемане, Всеопрощаване, Любов и Милост.
Едва в по-късните епохи на Падението на Човека отвъд пределите на Божествения свят и Рая, дедите ни са загубили връзката си с Бога, защото в тях се е появили Егото, а то е винаги в мъжки род – войнствено, лъжовно, претендиращо. Бог се е превърнал в Строг и Ревнив, Наказващ и Измъчващ Мъж, праобраз на бащата в настъпилите мъжки времена на самозабравилото се его. Бог обаче не е нито Мъж, нито Жена, всъщност Бог е и двете, и нито едното. Той е Този, който Е! “Та Твам Ази!” са казвали Древните българи.
Все повече се говори, че Обетованата земя не е там, където всички знаем, че е. Вие открито говорите за връзката на древните българи с Христовото учение. Христос е разпънат на кръста, но какъв всъщност е този символ и каква е силата му?
Кръстът е един от най-древните символи, открити по нашите земи. Намираме ме и го в рисунките от пещерата магурата, които според специалисти са над 40000 год. Намираме го и върху скалистите върхове на България, – например надписът от скалите край Първомай. Намираме го и върху Перперикон. Намираме го навсякъде, където Древнобългарските жреци са строели своите сални светилища и са следели небесния път на Слънцето. Кръстът всъщност е най-древният астрологически календар на Дедите ни и датира от праисторически времена. По-късно той е станал част и от Древнобългарските руни. Освен символ на Бога Слънце, кръстът е станал символ и на просветления мъдрец, Древнобългарския жрец разперил ръце в духовно служене. Оттук идва и Древнобългарското му име – кръст от корена КъРаАз-т, където РаАз или просто Раз е Пра Азът или Божественият дух. Оттук и българската дума: Раз-Ум, например. Кръстът е символ на Божия Син, носещ светлината на Божия Дух.
Източници: http://drevnite.com; http://portal12.bg
