Писмата на Христос – Писмо 7, стр. 8

„Смъртта на човешката природа” никога не трябва да се предприема като средство да се постигне по-голямо духовно прозрение. Тя е много опасна и няма да доведе до по-успешен духовен или земен живот, а ще бъде изключително разрушителна за психиката и егото, ако подходящият момент не е настъпил. Това ще възпрепятства целия процес на душевно-психическо-его-физическо развитие.

Никой не трябва да подхранва такива мисли, за да напредне в духовните си възприятия и истината. Този акт на „сила на волята” ще бъде самоунищожителен, тъй като е изцяло породен от подбудите на егото за по-голяма духовна значимост.

Когато овладяването на егото се случи в точния момент и по правилния начин, душата – с посредничеството на психиката – е до голяма степен свободна да общува директно с Божествената Реалност, тъй като постоянното бърборене на „его-съзнанието” е стихнало. Притегателната сила на материалността вече не е от съществено значение, егоцентричните амбиции избледняват, желанията за лични притежания изчезват. В ума цари покой. Душата, която сега ясно говори чрез психиката, копнее да извисява и подхранва, да образова и подпомага развитието на другите души, да се грижи за тях с разбиране и нежност, но без никакво желание за отплата или себевъзвеличаване. И тъй като е привлечена във все по-близък контакт и синхрон с Божествената Реалност, нейната единствена земна цел е да се отнася към всеки човек със същата загриженост и внимание, от които самата тя се нуждае, за да процъфтява и постига удовлетворение. Даването става толкова лесно, колкото и дишането – да работите със и за другите хора за насърчаване на тяхното най-висше добро в крайна сметка се превръща в привилегия. Това е Божествената Любов в действие.

Но в Божествената Реалност няма настроения.

Намерението зад индивидуализацията е да се даде възможност на самата Божествена Реалност да преживява Своето собствено Естество – съзидателност, радост и лично удовлетворение.

Ето защо, когато бях на Земята, съвсем ясно разграничавах даване и получаване с думите: „Постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас.” Това изказване беше ориентир за поведение и любещо предупреждение, че каквото посеете, това и ще пожънете. Ако се придържате към него, можете да бъдете сигурни, че действате само от позицията на любовта. В случай че другите не правят за вас това, което бихте искали да направят, тогава живейте на принципа „проба-грешка”. В случай че сте предприели положителна стъпка, за да извършите някакъв акт на истинска любов и той бъде отхвърлен, поне сте си дали възможност да разберете кое би било по-добре оценено в бъдеще. Така израствате в делата, породени от любов.

Казвах също: „Обичай ближния, както обичаш себе си.” Това означава, че трябва да сте загрижени за комфорта на другите колкото и за своя собствен. Означава също, че това, което им пожелавате, ще се радвате да пожелаете и на себе си.

Означава, че трябва да мислите за хората това, което ще бъдете щастливи те да мислят за вас!

И означава, че цялото ви съзнание трябва да бъде насочено към грижа за другите, независимо как биха могли да ви наранят.

Всички живеете в джунгла от човешки желания, стремежи, слабости, разочарования, гняв и неудовлетворение. Такова разкъсвано от битки съзнание поражда малодушни и необмислени реакции и действия.

Затова проявявайте разбиране към слабостите, прощавайте грубостта и нека тя се върне в нищото, откъдето е дошла.

Единствената ИСТИНА и РЕАЛНОСТ във вашия живот е Интелигентността и Любовта на Божественото Съзнание. Винаги се придържайте неотклонно към това разбиране.

За да намерите Небесното Царство, където душата е в хармония с Божествената Реалност, във вашето развитие трябва да дойде момент, когато вече не искате да бъдете въвличани в земните възприятия и съзнанието, което хората обменят помежду си; когато копнеете да се оттеглите напълно и да се съсредоточите върху разпространяването на контакта си с Божествената Реалност към другите. Но внимавайте да не им налагате собствените си разбирания, независимо дали следват духовния път или не.

В същото време трябва да пазите собственото си спокойствие, като не позволявате на хората да се възползват от добрата ви природа; да поставяте ясна граница между правилно и грешно, за да предотвратите нахлуването на нечий егоизъм в личното ви пространство, което вероятно ще унищожи покоя ви. За да го гарантирате, не е нужно вашето его-съзнание отново да поема контрол. Можете да го направите по мирен начин – дадена ви е интелигентност, за да постигнете тази необходима цел с най-висша степен на ЛЮБОВ. Помнете, че духовната структура на вибрациите на съзнанието, изградена от вашия контакт с Божествената Реалност и ежедневните ви мисли, чувства и начин на живот, трябва да бъде неприкосновена и трябва да се погрижите да не бъдете отново уловени в по-ниските честоти на чужди мнения и реакции.

През цялото време вашата най-върховна цел на тази планета е да насърчавате най-висшето земно и духовно БЛАГО на всяко живо същество. Не като слизате на вибрационното ниво на изпадналите в нужда, а като постигнете и им предложите мъдростта, която ви е довела във вашето светилище, във вашата „Светая светих“ в ума, емоциите и условията ви на живот. Направете го само ако някой има желание да слуша и приема, в противен случай запазете покоя си. Симпатията и състраданието трябва да бъдат разграничени от съпричастността, която ще ви повлече надолу и ще впримчи духовните вибрации на съзнанието ви в човешките честоти. Тя вероятно ще създаде конфликти там, където вашето искрено намерение е било само да извисите и лекувате. В такива ситуации я избягвайте, защото тя ще изчерпи енергията ви и ще провали духовните ви цели.

Чистата ЛЮБОВ се занимава единствено с извисяване и духовен напредък, изцеление и достигане до „Небесното Царство”.

Божествената ЛЮБОВ е топло, състрадателно чувство, заредено предимно с копнежа да помогне на любим човек да расте и да създава, да бъде обгрижван и да обгрижва, да бъде изцеляван и да изцелява, да бъде обучаван и да обучава, да бъде закрилян и да закриля, да удовлетворява нуждите си и нуждите на другите – всичко в ясна система от закон и ред.

Това е БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ (ЗАКОН) в действие.

Когато вашата най-висша цел се превърне в Божествена Цел в действие, душата ви поема контрол над егото – ядрото на вашата индивидуалност. Тогава то става ваш истински закрилник и истински пазител на личния ви комфорт, но вече работи изцяло в хармония с инструкциите на душата, която черпи своето естество от Божествената Реалност.

Повтарям: в Божествената Реалност няма настроения; границите, които гарантират закон и ред, не могат да бъдат премахнати, за да се задоволят изискванията на егоиста; няма мекушавост и „отстъпление” пред упорството на другите.

През цялото време помнете, че ВСИЧКИ ХОРА трябва да се уважават помежду си, да зачитат правото си на лично пространство, безопасност, спокойствие и хармония. Ако възникнат различия, те могат да бъдат преодолени с взаимен респект. Колкото повече се развивате духовно, толкова по-силно ще почитате и най-висшите, и най-нисшите социални слоеве и ще ги смятате за равни – не „пред Бога”, както се изразявате, а в собствените ви одухотворени възприятия за фундаменталното равенство на душите на всички същества.

Уважението и БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ „вървят ръка за ръка”. Истинската ЛЮБОВ е силен респект към любимия. А когато има респект между двама души, това често води до най-висша форма на ЛЮБОВ.

Ако ви се е сторило трудно да приемете това Писмо, помнете, че човешкият ум е ограничен в разбирането си на измеренията извън земното ниво. Не позволявайте на мотивите на егото си да възпират пътуването на душата ви.

В следващото си Писмо ще разгърна темата за БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ и ще обясня подробно себичността на егото, като ви покажа точно как магнитните емоции контролират мислите, чувствата и живота ви в момента. Ще очертая стъпките, с които ще можете да ги преодолеете и в крайна сметка – да ги изхвърлите от съзнанието си.

Моята цел е да ви водя по пътя на себепознанието и духовното развитие, за да можете да влезете в Светлината веднага, докато сте на Земята, а не едва когато преминете в следващото измерение.

В момента водите мрачно, обременено съществуване, вместо съзнателно да влезете и живеете в „Божественото Съзнание” и да МУ позволите да насища и радва мислите и преживяванията ви.

Знайте, че моето Съзнание е винаги с вас и имате незабавен достъп до мен, когато ме призовете. Нека това ви дава утеха, но не и да ви служи като патерица. Аз съм само вашия портал към собственото ви просветление и собственото ви издигане в Христовото Съзнание.

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8

One thought on “Писмата на Христос – Писмо 7, стр. 8

  1. Благодаря преклонно за поредното чудесно напомняне,че в нашия живот „Единствена Истина и Реалност са Интелигентността и Любовта на БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ.“ „Придържайки се неотклонно към тази истина“, постигаме на практика „БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ в действие“.Толкова просто и същевременно Велико,когато надмогнем импулсите на егото.Велико,защото именно така се постига истинска „хармония на душата с Божествената Реалност,благословения момент в развитието,когато човек копнее да се съсредоточи единствено върху разпространението на контакта с Божественото Съзнание с другите“.Да го направи деликатно,нежно,ненатрапливо-готовата душа сама ще направи необходимото,за да осъществи своя съкровен контакт с Него.

Вашият коментар