Нещо повече – клетките никога не пречат на дейността си една на друга. Когато изграждат бъбрек, не създават внезапно ухо; когато изграждат коса, не създават ненадейно кожа. Не, едни и същи клетки изграждат и скалпа, и косата. Единствената разлика между тях е работата, която вършат секунда след секунда през целия си живот. Защо? Кой е „Мотивиращият и Вдъхновяващ Фактор”? Инцидент?
Коя организирана интелигентност привежда в действие целия процес на сътворение:
от най-фундаменталното ниво на образуване на прости елементи
от свободни електрически частици в „пространството”;
комбинирането им, за да формират химични вещества;
правилната комбинация от специфични химични вещества,
за да се създаде жива молекула,
до правилната комбинация от живи молекули,
за да се образува жива клетка, способна да приема хранителни вещества,
да отделя непотребното, да изгражда според ясни параметри,
да се движи и да поддържа последователно, в продължение на милиарди години,
тази огромна постройка сътворение?
И не само това – коя е „Мотивиращата Сила”, проектирала и развила успешно милиарди и милиарди различни начини за възпроизводство в живите организми и структури? Независимо дали са растения, насекоми, птици, животни или човешки същества, за всеки вид е развита интелигентна система за размножаване, съобразена с климатичните условия и растителността в околната среда, за да се гарантира неговото оцеляване.
ОЦЕЛЯВАНЕТО не е ли още едно доказателство за интелигентна целенасочена дейност? И не трябва ли да си зададете въпроса как става така, че след като се осъществи великото дело на съзиданието, всеки вид живи организми има свой собствен начин да отглежда и защитава малките си, възможно най-дълго, докато не станат способни да ОЦЕЛЯВАТ сами? Това не е ли ЛЮБОВ КЪМ ТВОРЕНИЕТО, действаща в своята най-висша форма?
Със своята човешка интелигентност няма да можете да осмислите напълно анализа на произхода на живота и съзиданието, ако не спомена „така важните молекули на ДНК”, за които се твърди, че носят „плана” на целия организъм – растение или бебе – и дават информация и инструкции на клетките, че трябва да изграждат в съответствие с хромозомите, вложени от семето.
Да, наистина вместо Интелигентността, науката посочва молекулите на ДНК за източник на вашето съществуване, за ваш върховен водач и режисьор на съзиданието, от когото зависи оцеляването на крехките материални клетки, а и на цялата Вселена. Ето го славното ДНК – Господарят на вашето сътворение!
А откъде ДНК-молекулите черпят своята интелигентна ръководна сила?
Науката е твърде доволна сега, когато е успяла да даде сносно обяснение защо различните видове се възпроизвеждат толкова точно и последователно. Тя иска да вярвате, че живеете в напълно механистична Вселена и че феноменът „еволюция” протича вследствие на случайни мутации и „оцеляване на най-приспособимия”.
Ако изучавате различните организми на сътворението, многократните и разнородни дейности на свързаните видове, можете ли наистина да повярвате в такава малко вероятна материалистична концепция?
Неслучайно днес сред вас има толкова много креативни личности, които се впускат в трудни пътешествия, за да изследват, определят и фотографират местообитанията и навиците на дивите животни и растения и да ви дадат възможност да откриете огромната Интелигентност зад творението. Така се забавлявате – и информирате – с изобилие от факти и снимки за чудесата на вашата Вселена.
Когато бях на Земята, не разполагах с такива чудеса, на които можех да се опра, за да уча евреите на всемирната Истина за Съществуването. Имах само домашни животни и птици, които да използвам като примери за удивителната изобретателност, интелигентност и съзнателност, видими във всяко живо същество.
Никъде в евангелията не е записано, че съм определял Великия и Всемогъщ Йехова като Създател, както обикновено правеха еврейските водачи. Не, аз се обръщах към природата, цветята и птиците и се опитвах да покажа на своите сънародници, че са заобиколени от великолепно и чудодейно творение. Преди две хиляди години в земното измерение не разполагахме с вашите съвременни научни познания, за да можем да наблюдаваме и да обясним интелигентно дейността на онова, което е навсякъде около нас и което наричах „Отец”.
За да откриете истинския ИЗТОЧНИК на своето СЪЩЕСТВО, ви моля да си дадете сметка за тази невъобразима и неописуема сложност и разнообразие на целенасочена активност, ясно видима във всичко живо. Възможно ли е за човешкия ум да възпроизведе някоя от най-основните дейности в организма, например в храносмилателната система, която толкова бързо събира необходимите за своето функциониране хормони и ензими?
Как се осмелява ограниченият земен ум, неспособен да възприеме ясно реалните съзидателни процеси и направляван единствено от инстинктивно знание, да дръзне да твърди категорично, затваряйки очи за противоречието, че разбира истинския произход на творението и силите, които му дават форма?
Каква арогантност! Такива хора са способни да мислят само според това, което виждат очите им.
Гледам на днешното невежество на учените с любещо състрадание, дори до известна степен ме забавлява, но и с всепоглъщаща страст да уязвя горделивостта им. Защото, докато някой не успее да пробие тяхното самодоволство и усещане за непогрешимост, Вечните Истини и човешкото научно познание никога няма да се свържат реално. А те трябва да се свържат, иначе духовната ви еволюция ще остане в застой.
Научният ум е прекалено пълен с ограничена в същността си книжна ерудиция, общоприети формули и уравнения, както и с нуждата от одобрение на себеподобните, за да може да допусне мистично проникване на Висша Интелигентност.
Моля читателите на тези Писма от мое име да сформират сдружение, което да предизвика Науката и да попита: „На кой етап от еволюцията на „материалния” свят за първи път се долавя СЪЗНАНИЕ?“
Повтарям настоятелно: попитайте учените на кой етап от еволюцията на света за първи път се долавя „съзнание“. В живата клетка? Ако това е така, то забелязва ли се и в живите молекули, които се комбинират, за да създадат тази клетка, обвила себе си с толкова интелигентно проектирана мембрана, която ѝ дава възможност да приема избрани хранителни вещества и да отделя токсичните отпадъци? Как ги разпознава? И ако бъде допуснато, че молекулите може би също притежават „съзнание”, не трябва ли да попитате дали има вероятност то да присъства и в химичните вещества и да ги подтиква и задвижва в животворна комбинация, за да се превърнат в молекули? И връщайки се толкова назад в произхода на съществуването, до химичните свойства, трябва пак да поставите въпроса: защо „съзнанието“ следва да се е проявило в този стадий, защо не още в елементите, в които най-напред се е оформила индивидуалността? И ако присъства в елементите, защо трябва да се отрича, че именно „съзнанието” задвижва електрическите частици да ги създадат? Разумно ли е да се отхвърля такава възможност?
И достигайки до такава вероятност, не трябва ли да отидете още по-далеч и да попитате откъде идва електромагнетизмът? Какво повече е „реалността“ на електричеството от проблясъци ярка светлина, описвани днес от науката като фотони и електрони? И какво повече е „реалността“ на магнетизма от двойни енергии на „привличане и отблъскване“ – енергийните импулси, които внасят стабилност и ред в хаоса?
Попитайте науката: „Откъде идва електромагнетизмът, който отговаря за най-основните етапи от създаването на методична и подредена Вселена с невъобразима сложност и разнообразие?“
<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>
