Науката твърди, че животът е започнал, когато по някакъв необясним начин една правилна комбинация от химични реакции е произвела молекула, способна да прави копия на себе си, като задейства допълнителни химични реакции. Такова описание на огромната сложност и неизчерпаема мощ на ЖИЗНЕНАТА СИЛА като видимо проявила се, защото е „способна да се възпроизвежда“, разкрива присъщата ограниченост на научните възприятия и начин на мислене, създали подобна теория!
Нещо повече – предположението, че „неживи“ химични вещества биха могли да се обединят по специфичен начин – случайно – в такава комбинация, която да доведе до този удивителен резултат на „самовъзпроизводство”, не се подлага на съмнение. Това е така, защото ограниченият човешки ум, макар и научен, не може да се справи с такава странна вероятност за необяснимо „самовъзпроизводство”, твърде много приличащо на магичен феномен, намеса от невъобразим източник, за което учените не смеят и да помислят, от страх да не станат за смях.
Овчедушното мълчаливо съгласие се счита за по-академично, отколкото създаването на „вдъхновени” теории, неограничени от материалистичните закони, които науката сама си е наложила. Блокирането на бъдещия научен прогрес ще продължи да пречи на правилното изследване на царството на ума и духа, докато някой просветлен учен не се противопостави на традицията и не се осмели да пресече границата между „видимото” и „невидимото”.
Ако се бяха запознали с теорията на молекулярното самовъзпроизводство, древните пророци нямаше да се затруднят с такъв „магичен феномен“ и щяха да кажат, че „Бог” е създал химичните комбинации и им е вдъхнал живот. Но това също нямаше да бъде правилното обяснение, защото именно старата религиозна концепция за „Бог високо в Небето”, който „създава отдалече”, спира академичното развитие към по-духовно осъзнати мисли.
Ето защо, въпреки привидната си еманципация от вековните доктрини, науката все още е умствено обвързана и блокирана от страховете си от древните догми, както и през 19 век. Тя продължава да поддържа нелепите си теории, защото все още не възприема „Реалността” на Източника на нашите Същества във и зад живата молекула.
Нататък в историята си за сътворението учените твърдят, че след „самовъзпроизводството” живите молекули, способни да копират себе си, се „самооформят” в жива клетка – толкова малка, че не може да бъде видяна с просто око. Тя се превръща в градивен елемент на цялото многообразие от живи организми, включително растения, насекоми, влечуги, птици, животни и самия човек. Затова всички същества имат един общ прародител – първата жива молекула. Но учените не са способни да обяснят (и до днес остава загадка за тях) защо самовъзпроизвеждащите се молекули се комбинират в жива клетка. Казват ви, че тя е градивният елемент на видимата Вселена и се повтаря безкрайно в милиарди, милиарди, милиарди различни форми. Но как е възможно това? Кой импулс мотивира такова самовъзпроизводство? Учените не могат да отговорят. Окопани в собственото си невежество, повличат и хората със себе си към материалистична слепота.
И така, първата жива клетка заслужава цялото внимание на всеки, който сериозно търси духовното измерение и „Главния мотив зад Съществуването”, защото първата жива молекула и първата жива клетка са първичното доказателство за някаква интелигентна дейност в „материята”, във Вселената.
Най-важната особеност, показваща сетивност и чувствителност, е функцията на мембраната, която покрива клетката и ѝ осигурява защита и индивидуалност. Помислете за този „чудотворен” феномен!
Чрез мембраната си клетката поема от заобикалящата среда само подбрани хранителни вещества. И не само че това са подходящите хранителни вещества, но и усвоявайки ги, пак чрез нейната функция на избирателна пропускливост, тя се освобождава от ненужното. Трябва да се запитате: как „чисто физическата” мембрана, невидима с просто око, може да „различи и избере” правилните хранителни вещества, за да подобри благосъстоянието на клетката, и след това да прояви достатъчно проницателност и да изхвърли нежеланите токсини? Не виждате ли една висока степен на целенасоченост в цялата тази дейност и можете ли да повярвате, че е случайна?
Нима ЦЕЛТА не е най-отличителният белег на Интелигентност?
И не само това – мембраната на клетката продължава да подбира хранителни вещества и да изхвърля ненужното в милиарди и милиарди различни обстоятелства и условия, свързани с оцеляването на различни организми в различни среди. Такава дейност не е ли доказателство за една ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ, ясно видима във всяко действие на всеки вид – насекоми, растения, влечуги, птици, животни или човешки същества? Не бихте ли описали Вселената като последователен и неотклонен ИМПУЛС на ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ, осезаемо проявен в царството на видимата „материя”?
Импулсът на ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ физически елемент ли е или елемент на „съзнанието”?
Ако можете да приемете, че ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТТА е безспорен съзидателен импулс зад СЪЩЕСТВУВАНЕТО, ще можете да преминете към следващото възприятие за своята Вселена – като видимо проявление на „една ИНТЕЛИГЕНТНА ПРЕЦЕНКА на причина и следствие“, ясно различима в живата „материя”. Защото, ако живата клетка може да подбере правилните хранителни вещества и да отдели отпадъците, тази проста дейност показва осъзнаване на нуждата от храносмилане, предвиждане на резултата – натрупването на токсини – и необходимостта те да бъдат изхвърлени, за да се гарантира дългосрочното ѝ здраве. Това не е ли ясен признак за ИНТЕЛИГЕНТНА ПРЕЦЕНКА на „Причина и Следствие”?
Нещо повече – науката твърди, че клетката съдържа „ядро”, което може да се оприличи на човешки мозък, тъй като предава съобщения и неговата най-важна функция е съхранение на информация – „библиотека” с данни не само за клетката, но и за цялото тяло, в което тя се намира!
Всъщност според научните изследвания изглежда, че клетката е система от химични „съобщения”, предавани по целенасочен, интелигентен и разбираем начин. Как е възможно това, ако произходът на нейните молекули е само неживи химични елементи? Можете ли да оспорите факта, че зад всеки „пратеник, носещ послание”, има интелигентна мисъл или съзнание? И забелязвате ли колко точни са съобщенията, които се предават от клетка в клетка, за да се осигури прецизното възпроизводство на някои видове в продължение на милиони години?
Тогава на кой етап от сътворението „съзнанието” навлиза в живите организми? И как интелигентната мисъл, която преценява и решава, се озовава в нежива, безсъзнателна материя? Как е възможно без присъщо съзнание да се извършва толкова много информирана и информираща дейност в една клетка, невидима с просто око? Тази дейност не е ли продуктът на съзнание/осъзнаване, който доказва наличието на „интелигентен” живот в нейната най-малка съставна част?
Освен това една клетка, под формата на бактерия, може да се движи самостоятелно и да води свой собствен, с определено предназначение и често вълнуващ живот вътре в средата си. Или като вирус да изпълнява смъртоносната си задача да атакува конкретни цели в телата. В други случаи клетката може да бъде неподвижна част от организъм и да върши своята изключително отговорна работа по изграждането и поддържането на някаква негова област. И тази нейна дейност произвежда „жив материал”, напълно подходящ и необходим на органа, в който тя функционира, независимо дали е част от човешко тяло, животно или растение. Така индивидуалната специализирана активност на милиарди, милиарди и милиарди идентични клетки създава всеки един от тези напълно различни и привидно несвързани физически феномени – човешки далак и пръсти на крака, животински бивни и козина, кора и листа на дървета, венчелистчета и стебла на цветя, антени и нежни крила на пеперуди, кожа и зъби на крокодили, пера на птици, люспи на риби, очи и кожа на хамелеони, които променят цвета си според нуждата от прикритие.
Като Размишлявате върху мащабите и разнообразието на работата, която се извършва от една обикновена жива клетка, невидима с просто око, можете ли да повярвате на теорията за механистична Вселена? Тя би била такава, ако произведената от клетките „материя” беше нелогична, без разумна цел или причина за своето съществуване – лишена от лично съзнание.
Но не е така. Тези идентични живи клетки работят заедно в хармония, в човек или звяр, за да изградят черен дроб, с неговите многобройни функции в организма; за да създадат сложно око, с неговата специфична задача, със съдействието на мозъка, да поставя съществото в директен и интелигентен контакт със средата му; за да образуват силни кости, изрично и изкусно свързани със сухожилия и мускули, които ги обединяват в обща костна система и дават възможност за пълно и гъвкаво движение на тялото.
<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>
