– Но какво представлява? – извикаха нетърпеливо хората.
– То е състояние на ума и сърцето, когато са напълно завладени от „Бога“ – вашия „Отец“. Тогава Той е главата на раменете ви и направлява всичко, което правите, и живота ви като цяло.
– Но как е възможно? – измърмориха няколко души.
– Възможно е да се освободите до такава степен от собственото си „аз” – егоистични желания, вражди, гняв, ревност, алчност, отмъстителност, – че само „Бог“ да ръководи умовете и сърцата ви.
– И какво става тогава? – попита една жена.
– Тогава влизате в онова „Състояние на съществуване“, което се „направлява от Бога“. То е изцяло красиво и славно. То е любов и щедрост; то е да се грижите за другите, както се грижите за себе си; то е неосъждащо, тъй като приемате хората точно каквито са, защото знаете, че те също са деца на „Отца“ и Той ви закриля еднакво. То е неописуемо, безмерно щастие и радост от красотата на света; живот с неограничена и растяща енергия; здраве и удовлетворение на всяка нужда, още преди да разберете, че имате такава.
– Защо равините не ни казват тези неща? – оплакаха се няколко души.
– Защото само аз съм виждал „Отца“, само аз знам как е сътворен светът и какви са законите на съществуването. И понеже знам всичко това, вие само трябва да дойдете при мен, да ме попитате и аз ще ви разкрия цялото знание, което ми беше дадено. Истина ви казвам, онези от вас, които вярват, разбират и се стремят да прилагат думите ми на практика в ежедневието си, ще бъдат спасени от изпитанията, на които е подложено човечеството. Страдате, защото не знаете как сте били създадени и какви са истинските цели, заради които сте се родили. А вие сте родени, за да бъдете деца и потомци на „Отца“, да се наслаждавате на това, което е Той сам по себе си, и на всичко, което може да ви даде. Но вие обръщате гръб на цялото великолепие на Царството и се опитвате да намерите удоволствия в земните неща. Докато го правите, никога няма да откриете Божието Царство, нито да влезете в Небесното Царство.
– Как да влезем в Небесното Царство? – попита някой.
– Вече ви казах – когато се покаете за всичко, което сте в сърцата и умовете си; когато отнесете злините си към „Отца“, поискате прошка и се помолите за сила, за да се пречистите от лошите си мисли, думи и дела. И когато окончателно се отървете от тях, можете да бъдете сигурни, че сте на път да намерите Небесното Царство.
След като сте постигнали това, ще откриете, че отношението ви към другите се променя, защото „Отца“ ще върши своята Любеща Работа вътре във вас. Ще бъдете освободени от веригите и ремъците на злонамерените си желания и постъпки, които преди са ви обвързвали и държали в плен на света. Нещо повече – ще се убедите, че Той задоволява всяка ваша нужда.
– Точно в този момент имам нужда, Учителю. Гладна съм. – извика една жена и хората се разсмяха. После няколко гласа се присъединиха:
– Бяхме с теб много часове, накара ни да ходим и ходим, преди да склониш да ни учиш. Показахме ти, че сме от добрите „овце“. Няма ли да ни помогнеш да заситим глада си?
Осъзнах, че са прави, и изпитах дълбоко състрадание към тях. Следваха ме не само за да получат изцеление, но и защото копнееха да научат Истината, както ми беше дадена от „Отца“. Бях им казал, че Той удовлетворява техните нужди и сега беше удобен случай да им покажа силата на вярата и Силата, която е „Бог“. Щях да им докажа, че всичко е възможно, когато истински вярват, както аз вярвах и възприемах.
Повиках учениците си и им казах да проверят дали някой от присъстващите носи храна. Те намериха младо момче, което имаше няколко комата хляб и няколко риби, и ми го доведоха.
Отдръпнах се встрани от тълпата и тихо съзерцавах храната, като знаех, че тя е само „Умствена Сила на „Бога“, субстанция на цялата „материя“ във видима форма. Знаех, че тази Сила е безгранична и активна в съзнанието ми. Знаех, че естеството на „Отца“ е удовлетворяване на нуждите.
Докато благославях хляба и рибата, почувствах как МОЩНИЯТ поток преминава през ума, тялото и ръцете ми и знаех, че гладът на хората щеше да бъде заситен. Нямах представа как, просто знаех, че щеше да стане. После взех кошниците и казах на учениците си да разпределят храната, като бях абсолютно сигурен, че всички щяха да получат толкова, отколкото се нуждаеха.
Колкото повече храна раздаваха учениците ми, толкова повече тя се множеше, докато цялата тълпа не беше заситена. Останаха и няколко кошници излишък.
По този начин показах, че:
„материята“ – всичко видимо във Вселената – е ум/съзнание, проявено във физическия свят чрез вибрациите на „прашинките“ (научният им термин е частици).
Промените във „вибрациите на прашинките“, следователно промените в „материята“, са резултат от мощно насочено, дисциплинирано и концентрирано движение/образ в умствената/съзнателната енергия.
Когато човек е воден единствено от „любещо съзнание“, за да прави добро за другите, единствените ограничения за „Любещата работа на Отца“ СА ОГРАНИЧЕНИЯТА, КОИТО УМЪТ МУ ПОСТАВЯ ПРЕД НЕЯ.
Такива промени в „материята“ са възможни само когато неговото съзнание е в пълна хармония и единение с „Всемирното Съзнание на Отца“.
Въпреки че и присъстващите, и учениците ми бяха изумени от начина, по който беше заситен гладът им, никой от тях не разбираше как беше постигнато това. Можеха само да стигнат до заключението, че беше най-голямото чудо, което някога са виждали. Освен това то потвърждаваше убеждението им, че съм Божият Син.
Друг ден седях под едно дърво край Бетезда, заобиколен от хора, които бяха довели близките си, за да ги изцеля. Както винаги, те се удивяваха на възвръщането на живота и здравето в болните и недоумяваха как са възможни такива чудеса. Отново се опитах да ги накарам да разберат Силата на Вярата.
Според евангелията съм бил казал, че ако човек има вяра колкото синапено зърно, би могъл да премести планини. Такова твърдение е погрешно тълкуване на това, което всъщност казах, и разкрива колко малко са разбирали ученията ми авторите на евангелията и моите ученици, когато бяхме на Земята. Ако човек има „вяра“ колкото синапено зърно – какво означава това? Как е възможно да измерите вярата по такъв начин?
Вярата е вяра.
Тя е силата на „пълното убеждение“, която изцяло владее ума, и не може да бъде вместена в „размер“. Вярата, възникваща от нуждата ви да се уповавате на нещо, което по някакъв начин ще послужи на целите ви, може да бъде мощна и силна, но никога не може да бъде вместена в „размер“!
Убеждението е дори по-силно. То е „рожба” на слуховете и логиката. Защото, ако сте чули или прочели нещо и сте сигурни, че е истина, развивате дълбока вяра в него. Убедени сте, че е истина. Убедени сте напълно и безрезервно, по начин, който не допуска възражения.
Непрекъснато повтарях на хората: „Вярвайте, че ще получите, и ще ви бъде дадено“, но още тогава знаех, че за тях щеше да бъде почти невъзможно някога да постигнат вярата, която щеше да породи чудеса, защото, без значение колко пъти им обяснявах Истината, те никога нямаше да имат това наситено знание, което ми беше дадено в пустинята.
Но сега, докато разказвам накратко за пребиваването си на Земята в Палестина, се надявам, че ти, читателю, ще започнеш да го възприемаш и разбираш.
Намерението ми е да ви дам знание. Слуховете са нещо, което ви е било казано, но всъщност не можете да докажете, че е истина. А знанието е нещо, което ви е било казано – или сте прочели, – но тъй като то логично и реалистично съответства на всички свързани елементи на знанието, което вече имате в ума си, вие можете логично и реалистично да го разберете и да повярвате в него. Така новата информация се превръща в знание. ЗНАЕТЕ, че това, което „знаете“ сега, е ИСТИНА. „Убедени“ сте в него.
До момента някои от вас са вярвали в „Исус Христос“ като преждевременно пораснали деца – отчасти сляпо и безпрекословно, но все пак и с много съмнения. Затова, от каквото и да сте се нуждаели за себе си, вие сте били зависими от Него, за да го постигнете. Но голяма част от това, което смятате, че сте получили директно от „Исус”, всъщност е дошло благодарение на вашата собствена „вяра в Исус“, видимо проявена във формата на желанието.
Макар такава детинска „вяра“ да е много важна за вашето благополучие, тези от вас, които са способни да се придвижат напред по духовния път към съвършенството, сега трябва да стигнете до по-дълбоко ниво на истинско познание за връзката между ум и „материя“. Без тази основа ще продължавате да се лутате в религиозни митове и ще останете блокирани в нещастието на човешкото състояние.
<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 Следваща>>>
