Писмата на Христос – Писмо 3, стр. 2

Тъй като се отклоних, трябва да повторя: не можете повече да бягате от най-основните Закони на Съществуването, свързани с  мислите и чувствата ви – каквото посеете, това ще пожънете, – както не можете да бягате от законите на електромагнетизма във вашия материален свят, защото електромагнетизмът е ИМПУЛСЪТ, който създава Закона за сеитбата и жътвата, както и формите във фундаменталното поле на енергийните частици.

Ето защо не е възможно да продължавате да вярвате в християнските канони и едновременно с това да се опитвате да следвате моите Писма, защото догмите за „спасение чрез смъртта ми на кръста“, Светата Троица, физическото възкресение на мъртвите, използването на тамян и определени молитвени форми са фалшиви, а фактите, които ви представям сега в тези Писма, са Истина. Догмата и практиката за причастяване са, както бихте ги нарекли, „прах в очите“, с цел да се спечели вашето внимание и преданост, но прикриват Истината в моето учение.

Затова тези Писма трябваше да бъдат написани.

Единственият начин, по който можех да достигна до вас в настоящия момент, когато сте на път да влезете в нова фаза на умствено-емоционално освобождение, беше да използвам възприемчив, покорен и непрограмиран ум, който да получи моите инструкции и да свърши за мен необходимата физическа работа.

Тези Писма представят единствените правилни средства, чрез които да намерите пътя към духовното измерение, където човешките грешки изчезват и остава само любовта. Всички други твърдения са просто земни разсъждения и тълкувания и не са ИСТИНА.

Хората търсят нови начини за разрешаване на стари проблеми, особено в Америка, но докато не разберат истинското естество на ЖИВОТА, Законите на Съществуването, както и същността на „егото”, само ще засилват неговата притегателна сила и ще продължават да страдат.

Не забравяйте, че простичката Истина, която описвам на следващите страници и за която говорех преди две хилядолетия, си остава постоянна и неизменна. Затова е възможно само да задълбочавате разбирането си за Нея, но не и да я променяте.

Сега, след като сте прочели първите две Писма, осъзнавате ли, че всичко онова, което казвах на хората в Палестина, беше пряк резултат от възприятията ми за „реалността на съществуването“, получени в пустинята, че нищо не е солидно? Помните ли, че в моето трансцедентално състояние, докато гледах скалите, пясъка, планините и водите на Мъртво море, всичко изглеждаше като „блещукащи прашинки“? Скалите, пясъкът, планините и водите се различаваха единствено по интензитета и видимата плътност на „прашинките“ в сияещия облак.

Няма друг начин да ви опиша какво видях, докато бях на Земята, или да предам фактите за истинския състав на „материята“ и на пръв поглед твърдата структура и строеж на вашия свят. На съвременен език вероятно бихте нарекли „блещукащите прашинки“ вибрация на частици или да съчетаете двете понятия и да опишете най-фундаменталната видима „реалност“ като „блещукащи частици“. Това наистина предава чувството за „сияещата светлина“, в която видях техния танц.

След като направих въведение към разказа за дейността си в Палестина, позволете ми да ви пренеса в един друг ден преди две хиляди години, когато слънцето светеше ярко, небето беше синьо и безоблачно, а аз и учениците ми започнахме да изкачваме хълмовете, за да се оттеглим за почивка, медитация и молитва. Това обаче не стана. Смятахме да избягаме и макар да споделихме с хората намеренията си, най-напред ни последваха няколко души, които после повикаха и други. Въпреки че ги помолихме да се върнат по домовете си, в крайна сметка след нас се затътри цяло множество. Всички настояваха да им говоря.

Може би се чудите защо бяха толкова нетърпеливи да ме слушат. Те интуитивно знаеха, че им казвам думите на ЖИВОТА. Винаги им показвах дейността на „Отца“ навсякъде около тях и това им даваше надежда и им помагаше да видят света с нови очи. Говорех им за ЛЮБОВ и те се утешаваха.

Тъй като знаех, че ще разберат и ще се съгласят с мен, можех да им кажа: „Вие, които сте уморени и обременени, елате при мен и аз ще ви дам покой. Моето иго е светло, моето бреме е леко.“ Знаеха, че когато казвам това, а често го правех, сравнявам правилата и законите на еврейските водачи с Истината, която им давам.

Така че, когато хората дойдоха при мен да ги уча, какво можех да направя, освен да седна на някоя скала над тях и да ги уча. Щом бяха стигнали чак дотук, за да ме чуят, бях твърдо решен да чуят нещо, което щяха да запомнят и вероятно – да повтарят до края на дните си.

Знаех, че въпреки всичко, което им бях разказвал за „Отца“ и „Любещия Баща“, те все още се бояха да не бъдат отхвърлени от „Бога“. И макар да се бях опитвал да им помогна да разберат, че „Отца“, за когото говорех, не е персонализираният „Бог“, на когото се кланяха, знаех, че са объркани. Повтарях им отново и отново, че Той е вътре в тях, но те все още се тревожеха, че ако ми повярват, може да бъдат наказани свише.

Попитах „Отца“ на какво трябва да ги науча през онзи ден. Тогава забелязах козите и овцете, които пасяха на хълма под бдителния поглед на своя пастир, и посланието проникна в ума ми. Изправих се и извиках така, че да ме чуят и хората най-отзад в тълпата:

– Виждате ли тези овце и кози, които пасат на хълмовете, но на различни места? Погледнете овцете – те са търпеливи и не са агресивни една към друга, дори когато са сгушени натясно в кошарата си. Хранят се спокойно, не претендират за територия, която не е тяхна, и оставят поляната опасана, но не и повредена – така тревата отново ще порасне. Но най-важното е, че слушат гласа на своя пастир. Затова той се грижи добре за тях – води ги на най-сочните пасища и нощем спи при тях, за да не бъдат застрашени или нападнати от вълци или крадци.
Сега погледнете козите – катерят се и скачат по скалите, свират се по опасни места, нараняват се в трънаците и клоните на дърветата. Те са опустошителни. Ако не бяха полезни за хората, нямаше да има място за тях в света, освен по цял ден да са вързани или да бродят из пущинаците.
Гледам ви пред себе си и знам, че сред вас има много овце, но и много кози.

Чу се и гневно мърморене, но като цяло хората добронамерено се подбутваха и смушкваха с лакти, сочеха „козите“, смееха се и кимаха. Беше хубаво да ги видя усмихнати, така че продължих:
– Ще познаете „овцете“ по домовете им, по отношението им към съседите и по това как са приети в общността си. По същия начин ще познаете и „козите“ – възможно ли е да имат много приятели?
– Неееее! – изрева тълпата и пак се разнесе дружен смях.
– Пастирът върви ли подир козите, грижи ли се за тях или те сами трябва да се грижат за себе си и вечер сами да се прибират у дома, за да бъдат издоени? – попитах и всички отново се разсмяха. Чуха се различни отговори, някои от които много забавни и остроумни.
– Същото е и при вас, които сте „овце“ и които сте „кози“. Ако сте овце, вие сте закриляни от „Отца“; ако сте кози – не сте, защото всеки ден твърдоглаво следвате само собствените си желания и вероятно оставяте след себе си опустошение. Кажете ми, „Отца“ може ли да закриля хората, които са „кози“?
Тълпата мълчеше и слушаше внимателно.

– Мислите ли, че им е ядосан и затова не ги закриля, или по-скоро смятате, че пастирът щеше да се грижи за козите, точно както и за овцете, ако му позволяваха? Той ги обича еднакво, но е безсилен да ги закриля еднакво заради различията в присъщото им поведение.
Помислете и за хранителните навици на овцете и козите. Едните се задоволяват да пасат само трева, за която стомахът им е идеално пригоден, докато другите ядат всичко по пътя си, без да се съобразяват дали е подходящо за техния организъм или не. Така е и при хората, които нехаят с какво подхранват умовете си, защото нямат конкретна цел или ясна посока. Подобно на козите, те не разпознават кога умствената храна е вредна за тях, кога ги повежда в направление, което не би трябвало да поемат в живота си, или кога ги въвлича в пагубни митове и опасни заблуди. Тъй като им липсва усет, те бродят и събират смисловия еквивалент на тръни, стари обувки, парцали, листа, магарешки бодили и плевели.
– Учителю, а какво ще стане, ако човек, който е „овца“, допусне грешка и се забърка в неприятности – „Отца“ ще го изостави ли? – провикна се един мъж. Отговорих му с въпрос:
– Какво прави пастирът, когато някоя от овцете му падне в яма, катурне се от скала или се заплете в храсталаци? Ще ви кажа. Той оставя стадото си, хуква да я търси и не се връща, докато не я намери. Така е и с „Отца“. Дори „овцете“ неизбежно допускат някакви грешки, но бъдете сигурни, че Той незабавно реагира на техния зов за помощ и ги спасява. И ако козите започнат да се държат като овцете и се вслушват в гласа на пастира си, също като тях ще бъдат под неговата закрила и грижа. Така е и с вас и Небесното Царство – Божието Царство.
Няколко души се провикнаха и ме помолиха да им обясня какво имам предвид под „Божие Царство“.

– Това, което ви казвам – отговорих, – е различно от всичко, което сте чували досега от пророците. Но не се опитвайте да разберете думите ми, като същевременно мислите за онова, което знаете от своите религиозни водачи. Те могат само да повтарят Светите писания и нямат лични познания за Божието Царство или Небесното Царство. Бог не е на определено място, Той е навсякъде – като въздуха и небето над вас. Святото слово разкрива истината там, където се казва: „ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме“, защото Божието Царство е над вас, около вас и вътре във вас – и можете да влезете в него.

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 Следваща>>>

One thought on “Писмата на Христос – Писмо 3, стр. 2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *