Писмата на Христос – Писмо 3, стр. 4

Когато бях на Земята, говорех на хората Истината, но тя постоянно беше тълкувана погрешно. Това, което всъщност казах за вярата, беше:

„Виждате голямото величествено дърво. То е израснало от най-малкото семенце, което можете да си представите. Погледнете широкия ствол, грамадните клони и многобройните листа. Целият този огромен растеж е произлязъл от едно малко семенце. Как е станало? Откъде се е появила толкова много дървесина? А листата, които го красят? Дървото не е ли толкова голямо чудо, колкото са и чудесата, които всеки ден правя за вас? Неговият растеж не е ли също толкова дело на „Отца“, колкото е и изцелението на болните?

Питам ви: какво представлява семето, можете ли да ми кажете? Не, не можете. Аз ще ви кажа: то е малка единица „съзнателно познание“ за това, в което ще се превърне. То е фрагмент „съзнание“, извлечено от „Божественото Съзидателно Съзнание“; частица умствена сила от „Умствената Сила на Отца“…, която, веднъж засадена в земята и напоена от дъжда, ще започне да се „облича“ с видимата „материя“, за която дълбоко в себе си носи познания.

Това знание е вярно, устойчиво, силно и неотклонно.

Еднопосочното самопознание, въплътено в семето, е „убеждение в съзнанието“, от което възникват всички живи форми. „Убеждението в съзнанието“ е това, по което неживата природа се различава от живата, пръстта и скалите – от всичко, което живее и расте по цялата Земя. Когато няма „убеждение в съзнанието“ или „познание за идентичността“, няма растеж. Съзнанието в пръстта и скалите остава „съзнание“ в латентна форма.

Така че, ако можете да повярвате в това, за което се молите,
толкова силно, колкото синапеното семе познава идентичността си,
бихте могли да постигнете всичко, което поискате.

Ако можехте да носите в ума си семе – съвършения план на своите най-съкровени цели – и да знаете извън всякакво съмнение, че то ще расте и ще даде обилен плод, щяхте да видите как това прекрасно семе започва свой собствен живот, който бързо ще се прояви във вашия.

Наистина щяхте да можете да премествате планини – онези планини, които сами сте си издигнали в пристъпи на безразсъдство и злонамереност, които стоят на пътя ви и ви пречат да постигнете всичко, което искате…

Само ако сте разбрали сътворението и съществуването, ще можете да живеете в пълна свобода, неограничени постижения и съвършена радост. Стремете се да разберете и ще установите, че малко по малко наистина започвате да разбирате.

Чукайте на вратата на Вселената, през която се влиза при „Бога“ – „Всемирното Съзнание на Отца“, – и в крайна сметка ще видите, че тя се люлее разтворена и вече имате достъп до тайните на света.

Само повярвайте и ще получите.

Също така постоянно напомнях: „Единствено хората с чисти умове и сърца ще постигнат тези велики неща.“

Нечестивите може и да се радват на успех за известно време, както се случва с владетели, мародерстващи армии и други, които трупат неправди в умовете си – за кратко им е било позволено да го правят, тъй като от злото биха могли да възникнат и някои добрини, – но в крайна сметка те се провалят и имената им са поругани от останалия свят.

Затова, тъй като мнозина ще постигнете тези велики неща, изследвайте мотивите си. Желанията, породени само от егоистичен копнеж за богатства или удобства, накрая завършват с разочарования, болести и смърт.

И нека никой от вас, които четете тези думи, не се осмелява да отрича Истината, която ви казвам, докато не извърви Пътя на Себеотрицанието, който аз извървях на Земята, и не постигне същото единение с „Отца“ и същата висота на неоспорими знания и разбиране, които аз постигнах. Когато направите всичко това, вече няма да имате никакво желание да отричате Истината и няма да можете да се въздържите да не се присъедините към „мен“ в обучението на ближните ви.

Дотогава замълчете и нека никой не узнае за вашето невежество.

Много често хора по целия свят с радост приемат моите учения като високо морални и съвършено формулирани напътствия за добро поведение и ежедневие. Въпреки това бързо добавят, че не трябва да се вярва на историите за чудеса, защото такива отклонения от природните закони на Вселената са невъзможни. Този начин на мислене издига бариери пред бъдещия напредък в духовно-научното развитие, на което е способен човешкият ум.

Всъщност не дойдох на Земята, за да въведа нова религия или по-висок морален кодекс от този, който ви е даден от Моисей с Десетте Божии заповеди. Целта ми беше да донеса ново възприятие за „Бога“ като създател и ново разбиране за самото съществуване, защото тези знания щяха да породят нов начин на живот.

Правилното отношение към моята мисия на Земята в това трето хилядолетие е да признаете, че „чудесата“, които извърших, са извън възможностите на обикновения човек в момента. Те обаче бяха пример какво може да бъде постигнато в бъдеще, когато умовете на хората са изцяло наситени с истинско познание за съществуването и чрез вяра, медитация и молитва – напълно настроени и пропити с „Всемирен Живот – Любещо Съзнание”.

Вярно ли е наистина, че съм „ходил по вода“, когато учениците ми са се качили на лодка, за да прекосят езерото? Ако сте чели библейския разказ за тази случка, значи знаете, че тогава те тръгнаха без мен.

Аз копнеех за удобен случай да се оттегля от контактите си с хората, да се уединя на хълмовете и отново да потъна в дълбока медитация, за да може съзнанието ми да се слее с всемирното измерение на „Божественото“.

Докато бях в това духовно състояние, надхвърлящо човешкото съзнание, изгубил всякакви физически усещания, бях издигнат в екстаз във Всемирния Поток на ЖИВОТА. Знаех, че ВСЕМИРНИЯТ ЖИВОТ е всичко. ТОЙ е реалността на моето съществуване, а всичко останало е само НЕГОВА временно променяща се видима външност. ЗНАЕХ, чувствах, бях САМИЯТ ЖИВОТ. И когато се измъкнах от земното съзнание и се влях във всемирното СЪЗНАНИЕ НА ЖИВОТА, законите, направляващи физическото ми същество, бяха преодолени и вече не бяха приложими спрямо плътта и кръвта на човешкото ми тяло.

Копнеех да се раздвижа в това ново, възвишено състояние и установих, че се нося над земята извън пещерата. Можех да видя учениците си в езерото и разбрах, че са в беда. Без никакви усилия се понесох над хълмовете към брега. Но когато започнах да възвръщам контакта си с нормалните човешки грижи, в случая за учениците си, се озовах върху водите на езерото. Въпреки това все още се намирах в такива условия и напълно осъзнавах, че самият аз съм индивидуализиран ЖИВОТ, следователно тялото ми е пропито с НЕГОВАТА СИЛА, която продължаваше да озарява и преобразява атомната структура на физическото ми състояние.

Трябва да разберете, че слуховите възприятия и начинът на мислене в човешко състояние и в състояние на възнесение в ТРАНСЦЕДЕНТАЛНО ОСЪЗНАВАНЕ на ВСЕМИРНИЯ ЖИВОТ, когато личното съзнание е отделено от физическата структура и се слива напълно със „Съзнанието на Отца“, принадлежат на две съвършено различни измерения на съществуване.

Човешкото съзнание може да получи вдъхновение от Всемирното, но прозрението се смесва със земната ви обусловеност и често се тълкува погрешно, според запаса от знания, които вече контролират мозъка ви, а следователно – вашите мисловни процеси. За съжаление, полученото вдъхновение е замърсено и изкривено от вярванията, които твърдо поддържате в момента.

От друга страна, СЪСТОЯНИЕТО НА ТРАНСЦЕДЕНТАЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ и ОСЪЗНАВАНЕ представлява издигане, излизане от физическите условия. Мозъкът вече не упражнява контрол, няма никакво влияние върху това състояние, което е самата Истина.

Така човешките убеждения вече не влияят, не контролират мозъка. Той е в състояние на „Това, което Наистина Е“ зад видимото проявление и съществуване, а не в човешкото измерение на „Това, което Вярва, че е Съществуването“. Мозъкът е в Трансцедентално Състояние на Съзнание, в което „чудесата“ представляват просто нормално функциониране на Всемирните Закони.

Преди да продължа с разказа за живота си в Палестина, искам отново да подчертая, че всичко във Вселената е специфично, индивидуализирано СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕ, проявено във видима форма.

Трябваше да се спусна от сегашното си СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕ на ВСЕМИРНА ЛЮБОВ, за да преживея отново дните си на Земята, които остават незаличимо отпечатани в енергията на съзнанието на света, датираща още от момента на неговото създаване.

Трябва да разберете, че когато напуснах тялото си в Палестина, оставих зад себе си всичко, свързано с онзи живот. Бях изпълнил мисията си – да разкрия Истината на хората. Затова, когато умрях на кръста, бях освободен; бях издигнат във великолепна СВЕТЛИНА, за да участвам в НЕЯ, да ликувам в НЕЯ и да бъда СВЕТЛИНАТА, която е Всемирна Любов, Живот, Красота, Хармония, Радост и Възторг.

ПРИДВИЖВАНЕТО МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ НИВА НА „СЪЗНАНИЕ“ не е никак лесна или приятна задача. Само защото мисията ми на Земята не беше напълно завършена, когато умрях в Палестина, сега се връщам, за да ви помогна да се подготвите и да влезете в нова ера – нова фаза на индивидуализирано съществуване.

Може да добиете известна представа за неудобството на това начинание, като си припомните момент, в който сте изпитвали дълбока тъга, и се окаже, че сега реагирате с почти същата степен на напрежение и емоционален стрес, както и когато е възникнала. Обръщайки се назад към минало страдание и скръб, ще ви иде да заплачете. Ще почувствате, че първоначалната депресия и мъка, както сте ги преживели във въображението си в онзи момент, се завръщат. Вероятно ще поискате да се отдръпнете от хората, защото „съзнанието“ ви е слязло от предишното си състояние на щастливо и спокойно равновесие до „ниските вибрации и форми“, които сте създали в самото начало на своето страдание.

Промяната на настроението ви показва промяна в енергията на вашето съзнание. Повишаването на неговите вибрации ви издига физически, емоционално и умствено, кара ви да се чувствате щастливи. И обратното – понижаването им ще потисне функционирането на цялата ви система и ще изпаднете в депресия или най-малкото – жизнеността, на която сте се наслаждавали преди, ще се понижи.

Описвам ви факт от съществуването.

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 Следваща>>>

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *