Излязохме от трапезарията и се отправихме към Елеонския хълм, но учениците ми бяха погълнати от вътрешни противоречия, страхове и съмнения. Повечето от тях си тръгнаха, за да се върнат при семействата и приятелите си, които още празнуваха Пасха.
В градината имаше особена скала, подобна на малка пещера, където обичах да се подслонявам от вятъра. Седнах да медитирам и да се моля – търсех път към възвишената хармония, на която се бях наслаждавал в миналото. Знаех, че когато вляза в съзвучие с „Любещия Отец“, страховете ми щяха да изчезнат и отново щях да бъда в състояние на пълно и спокойно доверие. Усетих, че Мощта на Любовта се влива в мен и поема контрол върху човешкото ми съзнание и че силата да издържа на това, което предстоеше, завладява сърцето ми. Щях да мога да остана в Любовта и да давам Любов на другите до самия край.
Така и стана.
Дори няма и да се опитвам да влизам отново в състоянието, в което бях по време на процеса и разпъването си. Това няма никакво значение.
Когато най-накрая умрях на кръста и духът ми напусна изтерзаното ми тяло, бях издигнат в невъобразима сияйна СВЕТЛИНА. Бях обгърнат от топлината и утехата на такава ЛЮБОВ, каквато не бях изпитвал никога преди. Имах усещането, че бях заобиколен с възхвали и мощни уверения в добре свършената работа; в екстаз да продължа делото си във Всемирната сила; в радост и възторг, далеч надхвърлящи всичко, което някога може да бъде преживяно в земни условия.
Преминах в ново, прелестно и красиво съществуване, но продължавах да слизам в по-ниските честоти на съзнание, за да поддържам връзка с хората, които бях оставил след себе си. Можех да се покажа на онези, които бяха достатъчно чувствителни, за да са способни да ме видят. Държа да отбележа обаче, че историята за Тома, за когото се предполага, че е сложил пръст в раните ми, е безсмислица.
Учениците ми не знаеха, че тайно се бях разбрал с Йосиф Ариматейски след моята смърт да отнесе тялото ми в неизползваната си гробница, където преди залез слънце да го помаже според обичая. После, когато падне мрак и всички в Ерусалим спазват Шабата, под прикритието на нощта и с помощта на двама доверени слуги с коне, тайно да го откара в Галилея, до една планина край Назарет. Там, със съдействието на моето семейство и следвайки указанията ми, да намери малката скрита пещера, която ми беше давала подслон от бурите и убежище от хората, когато бях млад, нещастен, непокорен и сърдит на света. Йосиф обеща да я открие по картата, която му бях дал, и да ме остави там след балсамирането. Щеше да затрупа внимателно малкия вход, за да не влизат натрапници. Там тялото ми щеше да почива необезпокоявано.
Твърди се, че „тялото ми било възкръснало от мъртвите“. Каква нелепост, скалъпена от човешки умове, не успели да намерят задоволително обяснение за смъртта ми на кръста, сякаш съм бил разбойник! Че защо ми е нужно земно тяло, за да продължа съществуването си в следващото измерение? Как е възможно толкова абсурден мит да бъде поддържан дори в 21 век? Това е много показателно за липсата на разбиране у „християните“, които и до ден днешен сляпо приемат тази догма.
Помислете внимателно – след като бях свободен от материалната си обвивка и преживях възторга и екстаза от преминаването си в по-висше измерение на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ, защо ще искам да се върна в земното ниво и да вляза отново в тялото си? За какво щеше да ми послужи то във вашия или в моя свят? Въпреки че „физическата субстанция“ на плътта ми можеше да бъде одухотворена, когато бях в пълна хармония с „Любещото Съзнание на Отца“, докато все още живеех на Земята, тялото ми нямаше ли да бъде бреме и пречка за моите следващи пътешествия в най-висшите Духовни Царства?
Всичко видимо е само проява на специфични честоти на вибрации на съзнанието, които създават „СИЯНИЕ НА ПРАШИНКИТЕ ИЛИ ЧАСТИЦИТЕ“, давайки външен вид на твърдата „материя”. И всяка видима субстанция притежава своя собствена уникална честота. Промяната в скоростта на вибрациите води до промяна във външния вид на „материята”, т.е. енергиите на съзнанието преобразуват „материята“.
Затова за мен беше възможно да се съсредоточа и дотолкова да понижа честотите на съзнанието си, че формата ми да стане доловима за човешкото око. Можех да се върна при учениците си и те да ме видят. И аз го направих. Обичах ги повече от всякога и им дължах толкова утеха и подкрепа, на колкото бях способен след смъртта си. И не само това – трябваше да насоча силата си към техните умове, за да им дам тласък и смелост да продължат работата, която бях започнал.
Искам обаче да знаете, че „индивидуализирано съзнание“, което се е издигнало във вибрационните честоти до самите порти на Всемирното Съзидателно Измерение, се превръща в ИНДИВИДУАЛИЗИРАНА СВЕТЛИНА. То става ИНДИВИДУАЛИЗИРАНО СЪЗНАНИЕ, което няма нужда от тяло, чрез което да се изразява и да се наслаждава на всичко, което БОЖЕСТВЕНОТО може да създаде в най-висшите ДУХОВНИ ЦАРСТВА. В това върховно и възторжено състояние на съществуване индивидуализацията няма нито една от потребностите, желанията и импулсите на хората, които все още не са преодолели напълно егото си.
Докато живеете на Земята, умовете ви остават закотвени в определени параметри на вибрационни честоти, в плен на телата, които имат свои собствени нужди – точно както до голяма степен бях ограничен и аз. Ако вашето съзнание наистина се извиси над тези параметри, земното ви „Аз” ще изчезне. Но въображението ви може да се издигне само до преживяванията, които сте имали преди, и затова сте ограничени само в миналото си, което проектирате и в своето бъдеще.
Все пак малко по малко ще бъдете поведени от онези умове, които са достатъчно чувствителни, за да получат достъп до по-висшите духовни измерения и така да преминат отвъд сегашните предели на съзнанието си. Те ще записват за вас своите удивителни преживявания и състояния на съществуване извън вашето, към които после и вие ще можете да се стремите. Така се придвижвате напред в духовното си развитие.
Всяка стъпка по пътя ви дава по-висша представа какво може да бъде постигнато и от тази визия формулирате новата си цел. Винаги с такава цел пред себе си, вие се заемате с пречистването си от вредното влияние на импулсите „свързване-отхвърляне“ на вашето земно съществуване. Стъпка по стъпка се издигате над егото си. Когато го превъзмогнете и то умре във вашето съзнание, ще се почувствате безпределно живи в „Любещото Съзнание на Отца“ и ще откриете реалността на Небесното Царство в себе си, в живота и обкръжението си.
За да ВИ помогна да достигнете до такива висоти на любов, радост, хармония и възторг, аз живях, работих и умрях в Палестина, а сега се връщам при вас чрез тези Писма.
Не допускайте делото ми да отиде напразно за втори път.
Докато четете тези страници, търсите, медитирате и се молите за вдъхновение, ще почувствате отклика на „Отца“, и ако всеки ден слушате внимателно, ще чуете Неговия Глас. Този Глас е винаги с вас.
Разрушете бариерите, които е издигнало упорството ви; отворете се, за да получите сила, мощ, вдъхновение и любов директно от „Любещото Съзнание на Отца“.
Четете и препрочитайте тези Писма, докато не попият в съзнанието ви. Когато го правите, ще пътувате към СВЕТЛИНАТА и ще излъчвате СВЕТЛИНА към другите. ТЯ не е просто „светлина“ като електрическата, а самото естество на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ, което описах в Писмо 1.
Затова, когато излъчвате тази СВЕТЛИНА, ще излъчвате безусловна любов. Ще стимулирате растежа и духовното развитие на всяко живо същество. Ще копнеете да храните и подхранвате; да насърчавате закрила, изцеление и просвещение; да подпомагате създаването на любещ закон и ред, в който всички ще могат да живеят в хармония, благополучие и успех.
Ще бъдете в Небесното Царство.
Но не си правете илюзии – веднъж разпространени по света, тези Писма ще срещнат точно същите обвинения, същото осъждане и същите слухове за връзка с дявола и Сатаната, каквито и първия път, когато проповядвах в Палестина. Бъдете смели, молете се за повече кураж. Онези, които издържат докрай, ще се издигнат над бъркотията и насилието и ще отпочиват в покоя и радостта на Царството.
*************************************************************************
Благодаря!!!