Сега сигурно разбирате, че човешката „личност” е като умствено-емоционална паяжина, понякога – мръсни воали от натрупани взаимодействия между магнитното „привличане/свързване” и магнитното „отблъскване/отхвърляне”. Духовно развитите хора могат да видят как те затъмняват кожата на онези, чийто език е груб, а мислите – съсредоточени единствено около дейностите на земното его.
И обратното, когато някой напусне нивата на човешките мисли и реакции, кожата му започва да се изчиства и в очите му заблестява светлина. Докато „земната личност” неусетно отмира, тялото става „по-одухотворено”, което се вижда ясно от хората, надарени с духовни възприятия.
Не се страхувайте от бъдещото си оттегляне от човешкия начин на мислене – малко по малко ще се откажете от него с безкрайно облекчение. Вашата истинска цел в живота ще става все по-ясна, а решимостта ви да я постигнете – все по-силна.
Може да твърдите, че не се случва често да сте умствено или емоционално ангажирани с магнитно-емоционални мисли и чувства. Когато обаче разгледате спонтанните си мисли, ще установите, че магнитните „привличане/свързване“ и „отблъскване/отхвърляне“ ви владеят напълно през целия ден! Брътвежите на ума ви не спират – коментари и оценки; желания и нежелания; критики и реакции на възмущение или отхвърляне; копнежи за нещо определено и страхове, че няма да го получите; стремежи за успехи и раздразнение или гняв към онези, които стоят на пътя ви към тях.
Много хора влагат вяра и копнеж в молитвата си, но когато егото упражнява контрол, веднага след това те се оплакват на някого, за да получат утеха и човешко съчувствие за болката, която току-що са отнесли към „Бога“ с молба да бъде разрешена по най-правилния начин. Така съзнателната форма и сила, освободени при молитвата, „искането, вярата и копнежът” вече са отменени от самосъжалението.
Умът обикновено е блато, тресавище от противоречиви идеи. По време на стрес човек може да полага усилия да се съсредоточи върху животворно утвърждение или възприятие, но, като игриво кученце, подхвърлящо пълна с въздух хартиена торбичка, скоро стремежът излита от ума му и стресиращото мислене, което се е опитвал да избегне, го завладява отново. И така мисълта продължава да подскача напред-назад, докато той не закопнее да се измъкне от конфликта.
Вътрешният монолог вероятно ще протича така: „Не искам да ставам, не искам да правя сандвичи, не искам да закусвам. Не искам днес да ходя на работа и да срещам този или онзи. Не искам да пера, не искам да правя това, онова и другото.” И така недоволните хора старателно поддържат през целия ден своята литания за „отхвърляне на живота”. Всички тези чувства произлизат от его-подбудите, които отблъскват дейности, които се възприемат за скучни, неудобни или обременяващи. Затова, вместо оплаквания, монологът може да протече например така: „Не съм НАСТРОЕН за…”
Другата вероятност е, че може да се събудите и да си помислите: „Събота е, трябва да побързам да се облека и да отида на пазар, защото има неща, които искам да купя. Трябва да взема малко от онези ягоди, преди да са свършили. Трябва да стигна до разпродажбите, за да намеря нещо изгодно, затова ще бъда любезна със съпруга си, за да ми даде пари. Надявам се да видя Патрик, когато отида в кабинета му. Искам новият шеф да ме хареса, затова ще работя много усърдно, за да изглеждам атрактивна. Надявам се съпругът ми да купи новата кола. Сигурна съм, че ще намеря място за паркиране, ако съм позитивна. Надявам се да получа бонус.” Всички тези идеи произлизат от свързващите подбуди на егото „Аз искам”.
Може също да обедините няколко чувства на „свързване” и „отхвърляне”: „Надявам се децата ми да заспят рано, за да мога да си почина. Мразя да ме молят за вода и да искат да им чета, когато съм толкова уморена, но трябва да бъда добра майка и да прекарвам известно време с тях.” „Надявам се”, „да мога”, „трябва”, „добра майка”, „да прекарвам известно време” са обединени чрез магнитното привличане/свързване. Това са нещата, които „искате” за себе си. Такива мисли възникват и от страхове – страх да не бъдете помолени да направите повече, отколкото смятате, че можете в момента; страх да не се провалите като майка. Страхът е директен импулс от егото, което изисква да покривате определени стандарти, за да сте приемливи за себе си и за другите, макар да е много наясно, че не успявате!
С развитието на цивилизацията магнитните импулси „свързване-отхвърляне“ са станали толкова сложни и преплетени, че е трудно да се разграничат и разпознаят. „Мразя да”, „молят за вода”, „искат да им чета”, „толкова съм уморена” са чувства на магнитно отхвърляне/отблъскване. И тъй като се изисква повече енергия да се отхвърли и отблъсне, отколкото да се приеме и свърже, вашият вътрешен конфликт в крайна сметка ще ви накара да се чувствате още по-обезсърчени и уморени, дори виновни, но неспособни да намерите сили да направите това, което дълбоко в себе си наистина бихте искали – „да прекарвате повече време с децата си, да им четете и да се грижите за тях.” Това ще ви донесе удовлетворение и благоденствие, защото на още по-дълбоко ниво знаете, че така ще изпитвате и изразявате любов, а всички „искам” и „не искам” са една обвивка, която я прикрива. Когато сте в хармония с най-съкровените кътчета на своето същество и изпитвате и изразявате „любов”, вие наистина сте спокойни и щастливи.
В същото време обърнете внимание, че в този вътрешен монолог, който постоянно протича в грижовните майки, думите „трябва да прекарвам известно време с тях” са прозрение, извлечено директно от БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ-ЖИВОТ, макар че вероятно ще решите, че вашата съвест ви подсказва какво трябва да правите.
Може би започвате да разбирате, че умът и емоциите ви са като бойно поле с противоречиви идеи, които се сменят толкова бързо, че изобщо не осъзнавате какво си причинявате. Умовете ви са люлка; вярванията, мненията и реакциите ви се променят според промените, които срещате във взаимоотношенията и обкръжението си – люшкате се между харесване и нехаресване, приятелство и неприязън, притежание и отхвърляне. Цялата тази врява възниква от повърхностното ви разбиране за това, което всъщност се случва под нивото на вашата среда. Вие сте като лодки, плаващи по море – можете да видите небето, но нямате никаква представа за растежа, движението и жизнената дейност под кила. Това означава, че дори и да мислите, че сте истински свързани с някого, под повърхността и зад приятната фасада на приятелството, той може би се чувства самотен във ваше присъствие и копнее да бъде разбран, да получи повече внимание и съпричастност, които да са толкова подходящи за неговите нужди, колкото са и за вашите.
Ще ви дам пример. На пръв поглед този израз изглежда напълно безобиден, както за вас, така и за останалите, но ако помислите внимателно, ще разберете, че може да е всичко друго, но не и безобиден: „Надявам се тази раздразнителна жена днес да не дойде на работа.”
Първо, за да направите такова изказване, подсъзнателно вече сте преценили нейното поведение и сте я осъдили заради проблемите, които причинява с лошия си нрав. На врата ѝ сте окачили етикет „раздразнителна жена”; създали сте съзнателна енергийна сила с нейното име. Това не ѝ носи нищо добро. Вашето „искане” да отсъства от работа, за да направи живота ви по-приятен, е магнитно, а не духовно. С това изказване разкривате, че сте изцяло в плен на „егото” си, тъй като дори не сте се и запитали дали жената не е подложена на някакъв личностен или финансов проблем, скрито заболяване или страдание, което я прави сприхава. Надеждата ви да отсъства от работа по същество е „проклятие за нея”. И ако мисълта ви е достатъчно пламенна и мощна, жената вероятно ще поеме енергийната сила на негативното съзнание и внезапно ще се почувства твърде зле, за да отиде на работа!
Същият принцип важи и за разрастването на емоционалното напрежение при нервни разстройства. Когато възникне напрежение, умът и емоциите започват да се надпреварват с магнитно-емоционалните чувства на „отхвърляне/отблъскване/отвращение”. Човекът е завладян изцяло от мисли като: „Не мога да се справя!”, „Не мога да го понеса!”, „Мразя това да се случва точно на мен!”, „Мразя този, който ми го причини!”, „Мразя да се налага да променям начина си на живот!”, „Мразя, отказвам, отричам, възразявам, противопоставям се, не заслужавам”, а те представляват отхвърляне и категорично отричане на всяка съществуваща лична сила и енергия, с които разполагате, за да преодолеете кризата.
Особено опасната форма на съзнание (мисъл) „Ще си отмъстя!” е комбинация от магнитно свързване и отхвърляне. Всъщност „съзнанието” в това изречение е: „Мразя него и всичко, което той направи, толкова силно, че ще му дам урок. Ще му го върна; ще го накарам да си плати!”. Това е чисто отмъщение, а отмъщението е бумеранг, който по магнитен път се връща и причинява страдание на източника си. И ако той е на Пътя към Христовото Съзнание, ще научи и много важен урок.
Всички тези мисли и чувства, включително разрушителното негодувание, водят до нервни, дори физически кризи.
Може би си спомняте моя сблъсък със смокиновото дърво край Витания. Бях гладен и сглупих, като потърсих смокини извън сезона им. Когато не намерих нищо, казах на дървото: „Нека никой никога не вкуси отново плодовете ти!”. Дървото изсъхна до корен и до следващия ден умря. Петър беше смаян.
Това се случи по времето, когато аз, в лицето на Исус, бях напълно безотговорен в използването на „умствената си сила” и причиних вреда, за която после се разкайвах. (В Писмо 3 обясних подробно истинските причини за инцидента.) Но пък когато говорех на учениците си, можех да го използвам като пример и предупреждение за силата, която упражнява умът над живите създания.
Трябва също да кажа, че в онзи ден се нахвърлих върху лихварите и ги прогоних от храма; публично опозорих писарите и фарисеите. Всички тези действия бяха магнитно-емоционални импулси „свързване-отхвърляне“. Умишлено подпечатах скорошната си смърт на кръста. Знаех точно какво правя, защото времето ми на Земята изтичаше и, честно казано, нямах търпение да напусна вашия свят.
<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>
