По време на пътуването си към СВЕТЛИНАТА, Небесните Владения на „Божественото Съзнание”, несъмнено ще бъдете подложени на трудни и бурни преживявания, докато не постигнете истинската си цел. Ще имате периоди на удивителна радост и периоди, в които сърцето ви ще натежава и емоциите ще ви повличат надолу, защото ще усещате, че между вас и Божественото Съзнание има непреодолима преграда.
Може би сте чували за тези мрачни времена на вътрешно нещастие, когато човек вече не знае какво трябва да прави или къде да отиде. Тогава внезапно, точно когато духовната изолация става непоносима, а той е предал напълно вътрешната си природа, Светлината ще озари ума му и той ще види някаква удивително дълбока истина за съществуването, ще възприеме по-ясно ИЗТОЧНИКА на своето СЪЩЕСТВО и ще се изпълни с радост, защото „Бог е проговорил”. Да, „БОЖЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ” е проникнал в ума му и го е издигнал безопасно по пътя до постигането на най-висшето духовно съзнание в Небесните Владения – Небесното Царство.
Затова пътят напред преминава през преживявания на такива моменти на дълбоки откровения. Те трябва да се ценят и помнят, иначе всичките ви упорити усилия ще бъдат загубени и постоянно ще бъдете изтласквани обратно там, откъдето е започнало вашето търсене.
Вярата винаги трябва да бъде силна. Колебанията с нищо не ви помагат. Когато се спускам във вашите нива на „съзнание”, виждам как сериозно отдадени търсачи на Истината се извисяват в продължение на няколко часа и после с радост споделят преживяванията си с другите, но малко по-късно вече се съмняват в това, което по-рано са били толкова сигурни, че са получили. Това забавя процеса на духовното им развитие. Трябва да се противопоставяте упорито на такива моменти на съмнение и да ги преодолявате с медитация и молитва. Защото какво е СЪМНЕНИЕТО, ако не подкопаване на това, което вече знаете и в което вярвате?
СЪМНЕНИЕТО е негативна съзидателна сила на съзнанието, насочена срещу самото преживяване на „БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ”, което е издигнало високо духа ви!
Така създавате вътре в себе си една малка война между това преживяване и човешката си слепота. Вероятно ще унищожите спомена за божествения момент и ще заличите всички следи на духовно извисяване и развитие, които той е внесъл в съзнанието ви. Този конфликт ще ви измъчва и обезсърчава и може би никога няма да осъзнаете, че сами, без чужда помощ, сте създали това негативното преобразяване в себе си!
Хората, тръгнали по духовния път, често го правят и така затрудняват духовното си развитие, но никога не спират, за да се запитат защо преповтарят тази самоснизходителна практика. Използват умовете си безразсъдно, разрушавайки живота си и живота на другите със своите мисли и думи, породени от подбудите на егото. Защото само вашите мисловни модели и емоционални сътресения са причина за кавгите и хаоса, a не лицата, телата, ръцете и краката ви, освен ако скандалите не завършват с физическо насилие. Но дори физическият сблъсък се дължи на неудовлетвореността на егото в ума и емоциите и се предава на крайниците, за да дадат израз на този неконтролируем гняв. Така бракове и приятелства започват с взаимна радост, но в крайна сметка завършват със страдание и отхвърляне, защото хората смятат, че не е възможно да насочват его-подбудите си към форми на себеизразяване, които подхранват живота и любовта.
Родителите и децата проявяват взаимна обич до юношеските години, но после омразата „излиза на сцената“ и вгорчава отношенията им – едните се бунтуват срещу авторитета, а другите самодоволно злоупотребяват с него. Повтарям – няма нужда от такъв конфликт. Родителите непременно трябва да осъзнаят, че всяко поколение се бори да намери място в света на възрастните и да прави нещата по-новаторски от тях. Как е възможно младите да преуспяват, ако са приковани в подчинение?
Когато децата се превърнат в млади хора, идва време и родителите да „пораснат“ и да се подготвят за следващия етап от живота си, като използват скритите си таланти с повече вдъхновение. След това да се подготвят за старостта, като приемат безразсъдствата и грешките си от миналото, а накрая – и за спокойния си преход във вечната Светлина.
Защо се карате? Защо се биете? Хората, напълно контролирани от егото си, нека препускат и се борят за „правата” си. Духовно зрелите решават проблемите си, като ги обсъждат съпричастно помежду си.
Какво означава това от човешка гледна точка? Означава да изслушвате другия с мълчаливо или словесно съгласие, че неговите чувства в определена ситуация са толкова истинни и достойни за уважение, колкото и вашите собствени.
Когато ви е връхлетял сериозен конфликт, в който никой от участниците не е готов да отстъпи нито една йота, уединете се и отделете време да разберете напълно, че това, в което участвате, е „битка на съзнанията”. Тя не е следствие единствено на думите и действията ви в момент на силно разгорещяване, а е крайният резултат от това, което и двамата сте в своето съзнание, както и от опита ви в миналото.
Конфликтът възниква от самата личност, от вида на нейните его-подбуди, от основните ѝ възприятия за правилно и неправилно и от обичайните ѝ нагласи към другите хора и живота като цяло.
Затова, когато попаднете в конфликт или противопоставяне, кажете на своя опонент, че се нуждаете от време да се успокоите и да усмирите ума си, за да сте способни да го изслушате по-отзивчиво. После проявете мъдрост и помолете Божественото Съзнание да внесе Любов в тази ситуация. Опитайте се да осъзнаете и да си представите, че и двамата стоите в Неговата Светлина, равни в произхода на душите си, равни в съдбата си – еднакво реални, еднакво уникални, еднакво човешки. Докато не успеете да се потопите напълно в това осъзнаване, в това състояние на ума, няма да бъдете готови да застанете в Божествената Светлина, за да разрешите конфликта с любов и да излекувате наранените чувства.
Тогава се върнете при опонента си и му предложете нов диалог, в който всеки от вас разполага с пет или десет минути, за да обясни ясно и спокойно своята гледна точка и възприятията си за това, което всъщност е било казано – каква е истинската битка, как са били наранени чувствата му и как трябва да бъде разрешен спорът. Позволете на отсрещната страна да говори първа и отново отнесете ситуацията към Божественото Съзнание. Ако ви бъде отправено тежко обвинение, опитайте се да овладеете егото си и да останете абсолютно тихи и спокойни. Това ще бъде от голяма полза за опонента ви, защото той ще почувства, че го слушате, което ще премахне неговата неудовлетвореност. Бъдете разумни и осъзнайте, че му помагате, но не се възгордявайте с превъзходство!
Положете максимални усилия да разберете колко от това, което казва за вас, е вярно. Каквото и да е то, ако е истина, стиснете зъби и го приемете. Бъдете доволни и се радвайте, защото в този момент сте вникнали в собственото си човешко съзнание и сте си дали възможност да се отървете от един аспект от егото си. Всеки път, когато сте способни да премахнете някакви его-подбуди, давате на душата си „глътка въздух“ и по-голям контрол над личността ви. Освен това се издигате в честотите на вибрации на съзнанието и в известна степен се чувствате по-леко вътре в себе си.
Така израствате психически и духовно.
Вслушайте се в чувствата на другия. Опитайте се да сдържите собствените си емоции и бъдете съпричастни с неговите. Почувствайте неговата болка, неговото възмущение и неговата тревога. Оставете настрана своите собствени и почувствайте неговите. Запитайте се – ако някой ви беше казал или причинил това, което сте му казали или причинили вие, как щяхте да се почувствате? Ако можете дотолкова да пренебрегнете егото си, че да сте способни да се съобразите с това, значи сте на път да преодолеете онези негови подбуди, които поставят „собственото ви аз“ над всяко друго мнение и не ви позволяват да видите различна гледна точка.
Преди да започнете да говорите, изчакайте тихо и спокойно, докато изминат пълните десет минути на опонента ви, дори той да е приключил по-рано и за известно време да останете в мълчание.
Потвърдете възможно най-учтиво, че сте чули какво ви е казал и разбирате защо е разстроен. В този момент на самоконтрол осъзнайте, че сте придобили малко власт над себе си и сте направили първата крачка към разрешаване на ситуацията.
От друга страна, ако наистина не сте разбрали какво ви е казал, значи умствено блокирате нещо, което не искате да чуете или приемете. Тогава егото ви отново е поело контрол. Овладейте го и помолете опонента си да обясни по-подробно. После пак направете всичко възможно да се поставите на негово място; почувствайте болката му, разберете гнева му.
Когато наистина сте разбрали и признали човека срещу себе си, неговите его-защити ще отслабнат и ще видите как той започва да се отпуска. И двамата ще се почувствате по-добре.
След като сте направили това спокойно, бавно и внимателно, дайте му ясна представа какво сте преживели в тази ситуация. Не използвайте думи, предназначени да го унижат и разстроят. Помнете, че:
полагате усилия да контролирате егото си
като прелюдия към безусловната любов;
стараете се да постигнете мир и разбирателство помежду си,
а не да отбелязвате точки;
вашият отговор не би трябвало да води към нов конфликт
заради изказвания, които вероятно още повече ще го разстроят.
Ако това се случи, егото ви е спечелило рунда срещу вас. Психиката ви е загубила.
<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща>>>
