Тогава как би трябвало да живеят хората в един свят, естествено доминиран от подбудите на егото, от непреодолимото желание за лично удовлетворение? Отговорът е в моите думи: „Постъпвайте с другите така, както бихте искали те да постъпват с вас”. Това е първата стъпка към преодоляване на егото.
Когато сте замесени в спор, бъдете напълно справедливи един към друг. Слушайте, възприемайте, внимавайте, извинявайте се доколкото е възможно. Уверете се, че с вашите искания не нарушавате благосъстоянието на отсрещната страна в личен или професионален аспект.
Помнете, че каквото и да причинявате на другите, в крайна сметка то ще се върне при вас. Не забравяйте, че вашите мисли, думи и действия от днес ще се проявят в преживяванията ви през идните дни, месеци или години. Понякога са нужни години посевите да се превърнат в реколта, а през това време сеитбата ще бъде забравена. Обаче бъдете сигурни, че каквото и да правите днес, то ще се върне обратно при вас в някаква подобна форма, макар че може никога да не я разпознаете или да доловите връзката.
Така, както ви се иска другите да коментират вашите грешки, направете го искрено и за техните – на приятели или непознати. Проявявайте благосклонността и опрощението, които самите вие се надявате да получите. А какво е истинска прошка? Това е състояние, в което разбирате хората и причините за тяхното поведение толкова ясно, че можете да кажете напълно честно: няма нищо за прощаване. Лоялността, добрината и щедростта, които искате да получите, когато сте в беда, давайте на другите, когато и те се борят с тежки неволи. Никога не бъдете безразлични.
Научете се да гледате на хора и ситуации с любезна проницателност. Вижте ги такива, каквито са в момента, и после си спомнете, че аз ги възприемам със състрадателна любов.
Ако намирате реална нужда от подобрение в някого, за негово собствено добро и бъдещо благополучие, погледнете на него само със сърцето и очите на любовта и си представете какъв може да бъде занапред. Отнесете тази нужда към ИЗТОЧНИКА на неговото СЪЩЕСТВО и бъдете сигурни, че вашата молитва го е благословила и е отворила вратите към израстването му. Потърсете напътствие от Божественото Съзнание дали можете да се занимавате с неговото „развитие” и попитайте как да го направите, за да може той да приеме мнението ви с радост и в крайна сметка да постигне успех.
Ако някой иска да ви каже как сте го наранили в някакъв момент, останете тихи и спокойни, с ясното съзнание, че това е истинско предизвикателство за вашето его, вашият голям момент, най-сериозното ви изпитание. Как ще се справите с това? Ще се оневинявате и защитавате, че вашите действия не би следвало да го наранят и са напълно оправдани при тези обстоятелства? Ако реагирате така, вашите его-подбуди все още владеят съзнанието ви напълно.
Ако все пак можете да разберете, че вашият велик момент на истината е настъпил и с помощта на това осъзнаване вече да сте способни да изслушате тихо и спокойно обясненията на другия за болката, която сте му причинили, първата ви стъпка към преодоляване на егото е успешна.
Следващата спешна крачка е да овладеете собствената си нужда да се защитите и да проявите искрено съчувствие към събеседника си. Ще бъдете способни на това само ако до такава степен обезличите себе си, че да постигнете състояние на вътрешна тишина, където можете да чуете думите му, да разберете и почувствате болката му. Ако можете да го направите, ще „влезете в неговата кожа”, ще усетите неговата мъка и с цялото си сърце ще поискате да се извините за стореното. Болката, която сте му причинили неволно и от незнание, ще стане ваша собствена болка и няма да отмине, докато чрез своето любещо отношение не успеете да премахнете всички нейни остатъци от съзнанието на събеседника си. Само тогава тя ще бъде излекувана и заличена и от електромагнитната система на вашето съзнание. Ще сте спечелили велика победа над себе си. Ще сте достигнали до онази вътрешна сила и издръжливост, когато наистина можете да възприемете, че реалността на другите е еднакво валидна с вашата. Ще сте признали и приели, че те могат да бъдат наранени от вашите действия точно по същия начин, както сте били наранявани и вие.
След като в живота си достигнете до този велик момент на истината, ще откриете, че сте способни да се поставяте на мястото на другите и да виждате събитията от тяхна гледна точка толкова лесно, колкото и от своята. Ще сте постигнали един чудесен баланс между нуждите на хората и своите собствени и ще влезете в състояние на покой, тъй като вече ще знаете, че се отнасяте към тях справедливо и великодушно. Ще сте започнали да премахвате бариерите помежду си и да ги приемате в сърцето си.
Ще сте започнали да сваляте и собствените си защити, вследствие на което ще установите, че най-накрая постигате истинско самоуважение и спокойствие.
Това ново разбиране на чувствата на другите ще ви вдъхнови с нов, силен респект към тях. Вашето желание ще бъде винаги да се отнасяте към тях справедливо, като никога не се възползвате от добрата им природа и не се стремите да ги унижавате или да накърнявате самочувствието им; като във всеки момент им отдавате дължимото и сте готови да ги насърчавате и подкрепяте, когато изпитват физическа или емоционална болка.
Ще откриете, че правите същото и за себе си. Ще станете свой собствен съветник, лечител и опора. Ще възприемате, че всеки човек, независимо от социалното си положение, произлиза от същата основна реалност, от която произлизате и вие. Ще осъзнаете, че сте равнопоставени с който и да било крал, папа или президент, защото под различната си външност вие сте произлезли от ВЕЛИКОТО ЕДИНСТВО на всички СЪЩЕСТВА.
Затова вече няма да се чувствате неадекватно в никаква ситуация, защото ще сте се сдобили със силата и мъдростта, извлечени от Божественото Съзнание, и ще сте признали, че вие и всички останали имате еднакви права.
Няма да позволявате на другите да се възползват от вас, но ще го правите тихо и спокойно. Ще можете да изразявате позицията си ясно и честно, но ще зачитате и техните чувства. Вече няма да искате да ги злепоставяте или принизявате, а ще полагате усилия да съхраните самоуважението им, затова ще представяте своята истина по недвусмислен, но любещ начин.
Помнете, че когато представяте своята истина на друг, нямате право да му казвате как би трябвало да постъпи в определена ситуация или как да реагира на думите ви.
Обаче, подкрепяйки ВСЕМИРНИТЕ ЦЕННОСТИ на добросъвестност, съвършена честност, добронамереност към всички и грижа за онеправданите, имате право да изисквате ТЕ да бъдат наложени над всяко друго съображение за ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ в групови, общностни или национални начинания.
Също така имате пълното право да кажете как сте се почувствали от нечие снизходително поведение – ако сте наясно с нуждата да го направите. Възможно е вашата грижовна прямота да е необходима за разрешаването или изясняването на определена ситуация за доброто на всички.
Обяснете любезно и внимателно какво е вашето състояние в тези неприятни обстоятелства – как се чувствате и какво ви е накарало да се почувствате така. Не казвайте: „Ти направи това и това”, защото той ще сметне, че го обвинявате и веднага ще задействате защитния механизъм на егото му. После конфликтът ще стане труден и неприятен и за двама ви.
За да достигнете до хората, ръководени от егото си, трябва винаги да говорите така, че те никога да не се почувстват застрашени. Това е изкуството на любещото общуване и можете да го усвоите единствено чрез проба-грешка и постоянна практика!
Всеки път, когато побеждавате егото си, отношенията ви с другите стават все по-леки, защото вече разбирате неговите функции в човешките същества. С течение на времето и постепенното си освобождаване от хватката на его-подбудите ще установите, че все повече и повече можете да изслушвате хората със съпричастността и любовта на душата си. И ако те се държат по начин, който преди би ви наранил или оскърбил, вече ще усещате, че ви напушва смях. Тогава ще знаете, че душата ви е в директен контакт с Божественото Съзнание, защото това е Негово естествено състояние.
Какво е смехът? Той е импулс на съзнание, който пулсира в небесата – от една планета до друга, през Млечния път и до най-отдалечените кътчета на безкрая. Безграничен колкото и Божественото Съзнание, той се е появил в момента на Големия Взрив.
Смехът е спонтанна реакция на съзнанието спрямо ситуация, при която две събития или двама души никак не си пасват помежду си – по естествен начин; когато са в странно противоречие или противодействие. Той е „пулсиращият ефект” над диафрагмата, която предпазва сърцето и нервната система, при всички по-висши видове, способни на определени преценки или възприятия.
Смехът премахва стреса. А както разбрахте при изучаването на естеството на съзиданието, в еволюцията на структурата и растежа на живите организми е направено всичко възможно да се изгради идеално приспособено към околната среда тяло, в което обитателят му да се чувства удобно, да бъде щастлив и да живее без стрес. Стресът е вреден за здравето и противоречи на ВОЛЯТА на БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ.
Спонтанният сърдечен пристъп на смях най-напред се усеща като прилив на пулсации в главата и после озарява цялото съзнание. Веднага след това идва неговият физически „пулсиращ ефект” като леко накъсване на дишането в диафрагмата, за да разбие напрежението и да премахне всеки остатък на горчивина.
В изключително забавна ситуация смехът понякога продължава толкова дълго, че накрая се чувствате изтощени, но все пак – щастливи, а и малко тъжни, че е приключил.
<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 Следваща>>>
