Божието царство е вътре във вас

Описание

Християнството не като мистично учение, а като ново разбиране за живота

“Не в силата е Бог, а в истината”

Около 100 години по-късно този гениален философски труд отново е на българския пазар! Трактатът е определян като един от шедьоврите на Толстой. Самият той го нарича „единственият роман на Толстой“. Книгата е най-големият ръкописен фонд на всички негови творби – 13 374 листа (колкото са ръкописните страници на „Война и мир“, „Ана Каренина“ и „Възкресение“, взети заедно), изпълнени с безапелационно обосновани възгледи и принципи на ненасилие и любов към хората, които Толстой е осмислял повече от 30 години и които са намерили огромен брой привърженици по цял свят. Написан е в периода от юли 1890 г. до май 1893 г. и е публикуван за първи път в Европа през 1894 г., след като е забранен в родната му Русия. Впоследствие се превръща във вдъхновение за много популярни и влиятелни личности, познати ни от историята, включително Махатма Ганди и Мартин Лутер Кинг.

Този философски труд на Толстой е един изключително задълбочен анализ, валиден и днес, за:
Външния ни свят — държавните устройства, църквата, междукласовите отношения, насилието… във всичко това; външното установяване на Божието царство.
Вътрешния ни свят — личното усъвършенстване, ненасилието, любовта; вътрешното установяване на Божието царство.
Зависими една от друга, те са двете страни на една монета, но ние НЕ СМЕ свободни и в двете. Свободни сме само във вътрешния си свят, само в приемането или неприемането на определени истини, които всъщност обуславят нашите мисли, думи и дела — външния ни свят. Истината е причината, постъпката е следствието, а ние сме свободни само в причината. И затова ни е нужно учение, пречистено от църковни суеверия, заблуждения и идоли…

Нужна ни е ИСТИНАТА!

Вероятно заради неговата добре аргументирана критика към Църквата, икономическото, социалното и политическото устройство или поради други, неизвестни за нас причини книгата не е издавана у нас от 1929 г.

Цитати:

Човек обича не защото му е изгодно да обича това и онова, а защото любовта е същността на душата му, защото не може да не обича.

И така, колкото и елементарно и старо да е това, колкото и да се заблуждаваме с лицемерие и произтичащите от него самовнушения, нищо не може да разруши несъмнеността на онази проста и ясна истина, че никакви външни усилия не могат да подсигурят живота ни, неминуемо свързан с неизбежни страдания и завършващ с още по-неизбежна смърт, която може да настъпи всеки момент за всеки един от нас, и че затова той не може да има друг смисъл освен постоянното изпълнение на това, което изисква от нас силата, пратила ни в живота и дала ни неговия неоспорим ръководител – нашето разумно съзнание.

Разрешаването на противоречията между живота и съзнанието е възможно по два начина: чрез промяна на живота или чрез промяна на съзнанието. И изглежда, не може да има съмнение в избора между двата. Човек може да престане да прави това, което смята за зло, но не може да престане да определя злото за зло. По абсолютно същия начин цялото човечество може да спре да прави злини, но не може не само да промени, но дори и за известно време да задържи всичко, което съзнанието изяснява и разпространява като зло, следователно счита, че не трябва да съществува. Изглежда, че изборът между промяната на живота и промяната на съзнанието би трябвало да е ясен и извън всякакво съмнение.

Не е възможно! Не е възможно ние, хората на нашето време, с християнското си съзнание за човешките достойнства и равенството на всички, с потребността си от мирно общение и единение на народите, вече станали наша плът и кръв, наистина да живеем така, че всяка наша радост, всяко удобство да се заплаща със страданията и живота на нашите братя; да живеем така, че във всяка минута да сме готови да се нахвърлим един върху друг като диви зверове – човек срещу човек, народ срещу народ, – безмилостно унищожавайки труда и живота си само защото някой заблуден дипломат или управител е казал или написал някаква глупост на друг заблуден дипломат или управител.

Човек не трябва да убива. Ако някой е извършил убийство, той е престъпник, убиец. Ако двама, десет, сто души са извършили убийство, те са убийци. Но държавата или народът могат да убиват колкото искат и това няма да е убийство, а добро, полезно дело. Просто трябва да се съберат повече хора и касапницата на десетки хиляди се превръща в нещо невинно. Но колко точно хора са необходими? Това е въпросът. Един човек не може да краде, ограбва, но цял народ може. Но колко точно? Защо 1, 10, 100 души не трябва да нарушават Божия закон, но ако са много повече, може?

Съдържание:

Предисловие (Йордан Йорданов)
Въведение
I. Поддръжниците за несъпротивлението
Американските квакери
Прокламацията на Гарисън
Адин Балу и Катехизис на несъпротивлението
„Мрежа на вярата“ на Хелчицки
Книгите „За войната“ и „За несъпротивлението“
Съдбата на отказващите военна служба
II. Критиците за несъпротивлението
III. Вярващите и Христовото учение
Християнските катехизиси за църквата
Ересите
Църквите и Христовото учение в миналото
Руската църква и Христовото учение днес
Католическата църква и Христовото учение днес
IV. Учените и Христовото учение
Трите концепции за живота
Христовото учение е преувеличено и неосъществимо
Петте християнски заповеди от Проповедта на планината
Подмяна на изискването за любов и служение
V. Противоречия
Преходи в разбирането за живота
Икономическите противоречия и страданието
Държавните противоречия и страданието
Международните отношения и страданието
VI. Отношение към войната
Войната като случайност
Войната като неизбежност
Войната като необходимост
VII. Последният предел
Какво е властта
Насилието на властта
Заразно разрастване на армиите
Необходимостта от държава
Подчинение и неподчинение
VIII. Християнското пророчество
Как се определя злото?
Средства за въздействие върху хората
Всеобщи ли са християнските идеали?
Убийства на свои
IX. Робство и свобода
Свободата на християните
Колкото по-лошо, толкова по-добре
Отказващите
X. Държавна власт или християнство
Кой е добрият и кой – злият?
Процесът на християнизиране
Масова промяна
Насилието и общественото мнение
XI. Кога ще настъпи Божието Царство
XII. Заключение
Изтезания и убийства
Най-безсрамната измама
Ще стрелят ли по тях?
Всеобщото лицемерие
Пробуждането
Божието царство е вътре във вас

Прочетете повече в българската страница за Лев. Н. Толстой