Моето духовно пътуване

Описание

Уводът в българското издание е повече от специален – разказ на една българка за личното ѝ познанство с Христовия Писар. Единици са хората по света, които са я виждали и могат да споделят впечатления от тази прекрасна личност! 

В книгата ще намерите също единственото интервю, което Христовият Писар е давала, както и отговори на интересни читателски въпроси по важни теми за земното съществуване и духовността.

Съдържание:

Увод
Автобиография
Интервю с Христовия Писар
Въпроси и Отговори:
– Съществува ли смъртта?
– Как да се молим правилно?
– Изглежда, сякаш няма никакъв изход!
– Защо умират бебета и деца?
– Как да премахнем блокажите си?
– Как да намерим мир и хармония?
– Кога ще се разкрие цялата истина?
– Как да се справя с депресията?
– Как да подхождаме към младите?
– Как създаваме преживяванията си?
– Какво мислите за разпада на икономиката?
– Какво ще кажете за хомосексуализма?
– Какво мислите за Архангел Михаил?
– Какво е мнението ви за Дева Мария?
– Дъщеря ми да вземе ли Първо причастие?
– Католицизмът ще рухне ли скоро?
– Исус казвал ли е тези нелюбещи думи?
– Исус Христос ходил ли е в Индия?
– Как да тълкуваме кръщението на Исус?
– Какво е „празненства с безусловна любов”?
– Как да привлечем вниманието на християните?

Из увода на книгата:

“Мои приятели ме помолиха да споделя личните си впечатления за Христовия Писар, тъй като имахме редовна и дълга кореспонденция, дори и лична среща по скайп. Правя го с радост и дълбока признателност не само заради промените, които протичат в мен следствие на Писмата, но и заради вдъхновението да видя един реален пример за истинско духовно развитие, какъвто е тя. […]

Изключително съм благодарна за привилегията да я опозная отблизо, защото тя се оказа огромно вдъхновение за моето собствено духовно пътуване. Предстои ви една приятна и много полезна среща и съм сигурна, че ще вдъхнови и вашето. Приятно четене!”

Анастасия
Прочетете цялата статия>>>

Из автобиографията:

“Една вечер около девет часа вечерта прозвуча предупреждение за въздушна атака и с майка ми издърпахме дебелия килим под тежката махагонова маса, която бяхме избутали в малка ниша. Мислехме, че тя ще ни осигури убежище, ако домът ни бъде ударен. Седях с Библия на колене, въпреки че не можех да прочета нищо, треперех неконтролируемо и мълвях: „Моля те, Боже, не им позволявай да хвърлят бомбите си!” Внезапно един дълбок, топъл мъжки глас проникна в съзнанието ми и каза: „Молитвата ти е напразна. Момчетата в самолетите над вас са дошли от Германия и са дали обет да хвърлят бомбите си над страната ви, така че те ще ги хвърлят. По същия начин вашите момчета са дали обет да пускат своите над Германия. По-скоро се молете бомбите да падат върху празни места по земята, където няма да навредят.” Треперенето ми веднага спря и започнах да се моля, както ми бе казано.”

Христовият Писар