Писмата на Христос – Писмо 4, стр. 7

В следващите векове, когато хората ще са започнали да се развиват духовно във всеки аспект от човешката си природа, тази любов между партньорите ще бъде нормална, а егоистичният секс, плътското удоволствие, на което се отдавате сега, ще се смята за толкова унизително и отвратително, колкото и изнасилването.

В момента най-висшият духовен път, който трябва да следвате по отношение на половете, е да признаете и да се придържате към разбирането, че мъжете и жените са предназначени да изпълняват специфични роли в живота, които са подходящи за присъщата им природа. Мъжът опложда жената. Без нейното благоразположение и помощ, той ще остане бездетен до края на дните си, без човешко същество, което да носи името му.

Затова мъжът трябва да се отнася към жената като към напълно равнопоставена личност, но която е предназначена да поема различни отговорности. Във всеки момент трябва да ѝ показва възможно най-голямо уважение, любов и грижа и така да ѝ помогне да носи по-лесно бремето си, защото тя дава видимата форма на това, което първоначално е било заченато в ума.

Когато жената приеме семето, за да се слее с яйцеклетката в нейната утроба, се случва чудо, за което мъжът не е допринесъл с нищо, освен със сперматозоидите си в момент на наслада – и това е неговата награда. Единственото, което може да направи, е да подпомага нормалното развитие и здравословното състояние на „чудото“, на което е дал живот в тялото на жената, чрез своята неизменна грижовна любов и закрила от всички емоционални и външни посегателства. Това е неговата мъжка отговорност.

Само така ще заслужи да остане до партньорката си като баща на нейното дете.

Ако се провали в това начинание, той няма никаква стойност като баща и няма стойност за себе си като човек, роден да проявява духовното „Божествено Съзнание – Отца“ в земния си живот. Ако мъжът тормози жената, която носи детето му; ако се отнася към нея с презрение; ако я малтретира и обсипва с груби, брутални думи, нарушава най-фундаменталния Закон на Съществуването, според който мъжът и жената трябва да бъдат равнопоставени в Божествената си Същност.

Жена, която е уважавана, обичана и закриляна, също трябва да уважава и обича партньора си, да се старае да ободрява духа и тялото му, за да подхранва неговата способност да отвръща със същото в замяна. Ако не се грижи за него с нежност и любов, тя лишава мъжкия му дух от волята да издържи на трудностите, с които се сблъсква във външния свят. Той ще потърси утеха другаде – при мъже или жени, алкохол или наркотици – или ще се затвори вкъщи, безполезен и за нея, и за децата им. Затова и мъжът, и жената носят една и съща отговорност – да се грижат нежно един за друг.

Точно както Мъжът трябва да се научи всеки ден да проявява „Бащиния Аспект“ на Божественото Съзнание в семейството и работата си, така и Жената трябва да се научи да проявява „Майчиния Аспект“ на Божественото Съзнание в ежедневието си.

Всеки, който отрича тази Истина, няма да получи достъп до Небесните Царства, докато не повиши духовните си възприятия и не промени нагласите си чрез молитва. Само когато визията му се издигне над човешките му представи за „мъж и жена“ – отвъд земните страсти и его-подбуди – към Реалността, от която и двамата са произлезли, ще може да се избави от цикъла на прераждане и ще намери входа към най-висшата Радост и Красота.

Ако в някоя култура жената се възприема само като „притежание“, обект на мъжките желания, а не като напълно равнопоставена личност, в тази култура истинската природа на двата пола не е разбрана.

Мъжът и жената са две равни половини на едно цяло. Когато мъжът е сам, без жена, проявява само един аспект от ИЗТОЧНИКА на своето СЪЩЕСТВО. Когато жената е сама, без мъж, също проявява само един аспект от ИЗТОЧНИКА на своето СЪЩЕСТВО.

БОЖЕСТВЕНОТО НАМЕРЕНИЕ на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ е да изразява СВОЯТА собствена цялост чрез творението, като индивидуализира във физическа форма всеки от двата еднакво балансирани аспекта от СЕБЕ СИ. След това отново да ги обединява във физическа форма, за да преживеят единството и целостта на БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, от което първоначално са приели индивидуалността си. Когато мъжът и жената се свържат в любов и единение на духа и телата, те откриват радостта и екстаза на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ в равновесие. (Процесът е обяснен подробно в Писма 5 и 7.)

Ето защо съчетанието на мъжествеността на мъжа и женствеността на жената е от съществено значение за образуването на едно „цяло“, извлечено от ИЗТОЧНИКА на техните СЪЩЕСТВА. От такова единение се създава дете, също завършено в своята цялостност.

Когато бях в пустинята на Палестина, най-напред разбрах, че най-важното естество на Съзидателността на ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ – ИЗТОЧНИКЪТ на нашите СЪЩЕСТВА – е НАМЕРЕНИЕ. Намерението да създава, планира и проектира, след което – да реализира този замисъл, като отглежда, храни, изцелява, закриля и удовлетворява всяка негова нужда в организиран закон и ред.

И мъжете, и жените са се развили във физическа форма и съзнание, за да преживеят:

НАМЕРЕНИЕТО и да го изразят по всички възможни начини в живота си. Това е първоначалният акт на съзидание.

Без НАМЕРЕНИЕ нямаше да има СЪЗИДАНИЕ.

НАМЕРЕНИЕТО е произходът на – и прониква в – цялото съществуване.

НАМЕРЕНИЕТО определя естеството на действието – любещо или разрушително.

Мъжът и жената са индивидуализирани, за да формулират и преживяват НАМЕРЕНИЕ в ежедневието – първоначалният импулс на съзидание.

Те са индивидуализирани и за да изпитват и изразяват СИЛА НА ВОЛЯТА.

СИЛАТА НА ВОЛЯТА в МЪЖЕТЕ се изпитва и изразява преди всичко като Действие. В примитивния си вид те са излизали навън в средата си, за да изпълнят свое намерение. Затова мъжът „надява одеждите” на водач и търсач. Той е индивидуализиран да мисли и работи, за да постигне целите си – без бремето на емоциите.

СИЛАТА НА ВОЛЯТА в ЖЕНИТЕ се мотивира и преживява преди всичко като Чувство – Нуждата да Отгледа първоначалното НАМЕРЕНИЕ и целенасочено да го доведе до пълното му реализиране, като се грижи, храни, облича, възстановява, обучава, закриля.

ЦЕЛТА е напълно различна от НАМЕРЕНИЕТО, тъй като тя произтича от неговото умствено ниво и се превръща в емоционален порив, стремеж да се формулира „средство за постигане на желания резултат“. „Мощното НАМЕРЕНИЕ да се направи нещо“ се превръща в ЦЕЛ зад непрекъснатостта на съществуването. По този начин мисълта и чувството се сливат, за да изпълнят делото на съзиданието.

Мъжът постоянно се скита в търсене на нови идеи, нови начини да реализира намеренията си, за да му дадат цел в живота. Намеренията на жените са „олицетворена цел“ – чувствителни, стабилни, готови да се жертват за любимите си хора. Затова двата основни ИМПУЛСА в ИЗТОЧНИКА на техните СЪЩЕСТВА, проявени във физическа форма като мъже и жени, са взаимозависими. Единият не би могъл да оцелее без другия. И двата импулса са еднакво нужни за непрекъснатостта на съзиданието.

Заради мъжката си подвижност и порива си да бъде водач, мъжът смята, че превъзхожда жената. Причината е, че тя остава стабилна, създавайки му чувство за сигурност. Но поривът в нея е порив на безусловна любов, достоен за най-голямо уважение и внимание. Това ѝ дава възможност да разцъфтява и да изпълнява присъщите си цели в домакинството със спокойствие и радост.

Ролята на мъжа е да осигурява физическа закрила и материална стабилност на семейството; ролята на жената е да осигурява емоционална сигурност и емоционални средства за лично удовлетворение и щастие.

В миналото и на Изток, и на Запад мъжът е упражнявал доминираща роля в семейството, като е принуждавал жената да бъде покорна и да се подчинява на волята му. Но така е нарушавал и изкривявал енергиите на Божественото Съзнание и ги е насочвал чрез ума и сърцето си към една изкривена цивилизация. По този начин е деформирал и съзнанието на жената, като ѝ е внушавал дълбоко възмущение към нейната подчинена роля, която тя интуитивно знаела, че не би трябвало да се очаква от нея.

Така мъжът е създал упадъчен и унизителен начин на живот за себе си и партньорката си, в пълно противоречие с ЕСТЕСТВОТО на ИЗТОЧНИКА на своето СЪЩЕСТВО.

Щом се налага жената да упражнява мъжкия си порив на агресия, за да изрази своята равнопоставеност и да получи уважението, което обществото ѝ дължи, това означава, че вашата цивилизация е изцяло дестабилизирана и нездрава. Нежният пол обсебва ролята на мъжа от отчаяние, но когато го прави, проваля намерението зад съзиданието.

И мъжете, и жените са загубили напълно пътя си. В развиващите се страни те са само наполовина живи, опитвайки се да разрешат разделението помежду си с безразборен секс, в резултат на което стават все по-разединени и по-неудовлетворени. Конфликтите в семействата създават напрежение, страдание и раздели. В „развитите“ страни психиатричните служби са пълни с нещастни хора и деца, които нямат представа кои са или какви са целите в живота им. Допитват се до „експерти“, но и те не знаят отговорите.

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 Следваща>>>

Божественото намерение

3 thoughts on “Писмата на Христос – Писмо 4, стр. 7

  1. Какво да пиша, като всичко е истина.Земната цивилизация е вулгарна, зловеща , измамна, заблудена, и т.н.За да излезе от това си състояние трябва да премине в друго измерение или да загине както е загинала Лемурииската и Атлантската/Атлантида/цивилизации.Явно материалното е надделявало и преди и сега над духовното.Още БУДА около 500 г. преди новата ера/преди Христа/ е предсказал, че материалното и борбата за него ще погуби света.Идва ли това време? Ами да.В напреднал стадии сме да си погубиме цивилизацията и майката ЗЕМЯ/ТИЕРРА/

  2. ИЗДИГАНЕ НА РОЛЯТА НА ЖЕНАТА .РАВЕНСТВО С МЪЖА ВЗАИМОУВАЖЕНИЕ ПРИЗНАТЕЛНОСТ

Вашият коментар