СПОДЕЛЕНИ ПОСВЕЩЕНИЯ и ПРЕЖИВЯВАНИЯ
от ПОСЛЕДОВАТЕЛИ на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от ФБ Групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)”
Е. Н.
…И аз съм благодарна, че съм в групата. Присъединих се, защото вече бях прочела Писмата на Христос и те за мен бяха станали “Нова библия”. Отговаряха на въпроси, на които “старата” не може. Признавам, че много години се сърдех на църквата. Наученото от Писмата ме помири и с нея. Нещо повече – благодарение на нея името Христово се произнася на всеки континент. Така сега Писмата ще стигнат по-лесно до други “безбожници” като мен…
Топло ми е на душата, приятели! Благодаря ви, близки души! Ще ви споделя,че неотдавна преживях сериозно премеждие – за малко да си остана отвъд. Оцелях благодарение на щастливо струпване на”случайности”. По-важното е, че това преживяване отприщи огромна вълна от любов – към мен и от мен. Да, минах през характерните мрачни периоди,нищо героично. Сега си прощавам, признавам и приемам тъмната си страна. Сутрин, отваряйки очи благодаря на Божественото Съзнание за този дар – да продължавам да давам и получавам любов. Ето защо без страх от неразбиране твърдя, че този инфаркт е най-хубавото нещо, случило ми се през последните няколко години. Сега съм почти постоянно заета да чувствам любов – към близките, приятелите, Планетата с всичко живо на нея. Тази благословена трансформация е отговор на молитвите ми. Дори ми е невъзможно да го предам с думи, за да него изцапам. Днес се почувствах сред вас у дома при семейството и благославям, благославям, благославям! 13.03.2015
Р. В. Й.
Моето посвещение е да преодолея егото с цел да се изгради Небесното Царство и Светът да се въздигне в Светлина! 23.01.2015
М. Г.
Понякога, след дълго търсене и лутане дори не разбираш, че вече си намерил пътя, и просто трябва да направиш първата стъпка В такива случаи, както се казва, трябва леко само някой да те “побутне” за да последваш стъпките на Този, който върви и показва пътя и ти да го последваш. Така се случи, че аз стигнах до вас и го направих – “престраших ” се… С това искам да кажа, че когато е време, ще тръгнеш. При мен имаше съмнение не в избора на пътя, а в това дали ще стъпя правилно. Трябваше да проумея, че е човешко да се греши и че не бива да се страхуваме, дори да сме сгрешили трябва да се доверим на водача и да му вярваме
Тук е момента да си призная, че в този случай Егото, страхът от грешка… Човешко е да се греши, божествено е да се прощава. По-добре опитай, дори и да сгрешиш, но да има време да проумееш и да изправиш грешката. Напълно споделям и ми харесва, “кому е нужно да се лута живот след живот и да счита Битието за безсмислица”? То ми дава един отговор много кратък и ясен, за което аз благодаря! Защото винаги съм се питала какъв е смисъла на нашето присъствие “тук и сега” за определеното ни време.
Битието в смисъла на битуването тук на прекрасната планета Земя едва ли е да дълбаем утробата и, и реших за себе си като изключа битовизма – да засадя дърво, да обичам животните, да не късам цветя, да не замърсявам доколкото е възможно природата, да поздравявам съседите, да не отказвам помощ, когато мога да помогна и да се върна назад в живота си, за да си спомня кого съм наранила, обидила волно или неволно и да моля за прошка.
Когато оплевиш градинката на битието си, започва едно странно състояние. Възникват нови въпроси, но се случва нещо да ми занимава мислите и изведнъж чувам песен или някакво предаване, в което една дума ми дава отговор. Може да звучи странно, но го споделям. Сякаш сетивността ти се изостря и слушаш и чуваш гледаш и виждаш или просто попадаш на правилното място в точното време… Споделям го, защото пътя ми не беше лек нито като житейски нито като духовно изпитание, но въпреки станалото в годините и стеклите се едно след друго събития в живота ми, аз заедно с мъката изпитвам и благодарност!
Минала съм попрището жизнено в по голямата си част. На 33 години приех светото Кръщение “тайно” поради времето в което живеехме. От тогава не съм преставала да имам въпроси. Блажени тези, които нямат въпроси и не търсят отговори, но… имам въпроси и винаги съм имала, ала никога не съм се притеснявала, че не знам нещо.
Предпочитам да потърся отговор, да опитам и да си призная ако съм сгрешила в житейски план. Прозрях, че когато общувам със себе си и Бог няма от какво да се притеснявам -Той знае всичко. Истината не зависи от нас, тя просто съществува… не беше лесно… пък не стигаше времето.
Сега се моля да имам достатъчно време да изхвърля ненужното, за да е по лек пътя. И точно тук четейки Писмата и коментарите аз виждам че това, което е “тревожило” мислите ми, си има не само отговори и сочи пътя – Път, който аз винаги съм вярвала че съществува. Написах цял роман, но го направих почти неволно! Сигурно има много грешки но се надявам да ми простите… Написах го да споделя… Може да помогне на някого да скъси времето…” 23.01.2015
Х. П.
Днешния ден навярно е вдъхновяващ. Тази вечер реших да напиша някаква молитва, с която да зарадвам себе си и вас, но за мое най-голямо удивление се получиха стихове, които явно са твърде далеч от молитвата…
Живея в свят където, на двойки всичко се дели.
Божият печат на ДНК-то – закон и ред следи.
С две спирали, в плът Живота, прекрасно го реди.
А Его-то в закрила – ден и нощ на стража бди.
Съкровище неземно – искра за всяко тяло,
тихо, недоловимо, отделено и оживяло,
То форма уникална по Божия програма е създало,
във свят на плътност и ръце за действие ни дало.
Ах, тез ръце, със свойте десет пръста –
във вас Божествената промисъл допусна –
за човека дар, единствено отпусна,
Живот да съхраните, а вий, положихте Христос на кръста.
Христос завърна се, отново днес е тука!
Дошъл и на залостена врата с Любов почука.
С Писмата девет дарява ни поука.
За щастлив живот създал за нас пролука.
Христос не е далеч – очаква да се променим.
С мнозина – нЕготовите, навярно ще се разделим.
Враговете на Писмата, с Любов да разберем.
Със светещите хора, духовната тъма ще разтопим.
20.01.2015
Т. А.
Днес морето беше тихо, бистро, юнски синьо…а слънцето ласкаво усетих на бузите си, докато лежах на пясъка и си казвах молитвата…Вчера моя приятелка ми сподели, че е започнала да чете Писмата…Днес един приятел слушаше разказа ми за новото знание, което съм придобила, като че ли повече попиваше излъчването на Писмата от мен… може би той е следващият… Така съм преизпълнена с радост, че ми се иска да благодаря на всяка крачка, на всички, за всичко… 19.01.2015
<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Следваща>>>