Споделено

СПОДЕЛЕНИ ПОСВЕЩЕНИЯ и ПРЕЖИВЯВАНИЯ
от ПОСЛЕДОВАТЕЛИ на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от ФБ Групата „ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)“

Христовия път

Х. П.

Споделено преживяване: Аз също искам да ви разкажа за нещо, което ми се случи снощи. Прибирам се към дома с колата. Оставаха ми да измина още около 10 – 12 километра. Ставаше вече тъмно, аз реших да мина по пътя, където преди години катастрофира и почина мой близък човек, когото много обичах. В душата ми както обикновено започна да се надига чувство на притеснение и страх. Независимо от това, че са се изминали вече десет години, винаги когато минавам от там, в мен се появява онова чувство на подтиснатост и сърцето ми започва да бие ускорено. Имаше както казах още около десетина километра и всеки път се ядосвах, че наближа ли мястото, в мен се надигаше безпокойството. Снощи обаче за първи път направих онова, което ме е учил Христос. Разреших в мен да навлезе свободно идеята за Божественото Съзнание. Представих си, осъзнах в онзи миг, че аз и колата ми буквално сме обгърнати, плуваме в него. Долових как „Отца“ (снощи аз го нарекох „Татко“), спокойно седи в мен и около мен и сякаш само очакваше моята молба. Помолих Го, да създаде условия, за да престана да се притеснявам, когато минавам покрай лобното място. Искрено го помолих с мои си думи и продължих да пътувам. Най-голямото ми удивление беше, че когато подминах онова място и почти стигнах до дома усетих, че в мен не се бе появило никакво чувство на притеснение, страх и напрежение. Значи от момента в който съм помолила, докато сляза от колата, аз съм била обграждана с грижата на моя „Отца“ и ми е осигурявал спокойно и щастливо пътуване. Благодарих и сега като си спомням случая, отново Му БЛАГОДАРЯ! 07.01.2015

Н. Ш.

Като Последовател на ПИСМАТА НА ХРИСТОС се чувствам Горда и щастлива, че имах невероятния шанс да се запозная с Тях. Като всеки един член на групата, и аз не упреквам и не осъждам личния избор на другите. Всеки сам решава кой път да поеме. Избрах този ПЪТ и в самото начало знаех, че е това, което сам чакала и искала. Ще го кажа съвсем кратко… – ЗА ПЪРВИ ПЪТ МИ ТРЕПНА СЪРЦЕТО, не мога с точност да кажа колко пъти ги препрочитам, но мога със сигурност да твърдя, че всеки път трепетът освен че не намалява, ами и се увеличава. Преди обаче да се запозная с Писмата съм си задавала един въпрос – Защо нито една Религия до сега не е открила пътя към МИРНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ…и си отговорих сама – просто е преиначена… и да добавя искам – ДО СКОРО ИМАХ ЕДНА ГОЛЯМА ПРАЗНИНА, В МЕН… ПИСМАТА НА ХРИСТОС, НЕГОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЛЮБОВТА СА ТОВА, КОЕТО НЕ САМО ЗАПЪЛНИ ЗЕЕЩИТЕ ДУПКИ, А И СЪБУДИ ВСЯКА ФИБРА В МЕН… 05.01.2015

В. Д.

Не знам дали ще съм полезен, с това което ще споделя за моя път „по пътя“. Аз също имах някаква съпротива към правенето на медитация и когато четях различните обяснения от този или онзи гуро или учител, още повече се обърквах и съпротивата ми нарастваше. Но когато прочетох писмата и особено обясненията за медитацията всичко това изведнъж ми „легна на сърцето“ и получих невероятен стимул за медитация. Вече близо година я правя и съм доволен от резултатите, макар да не са чак толкова големи. Искам да споделя и моето обяснение за съпротивата, която ме изпълваше. Според мен това идва от Егото, което чувства че губи битката за влиянието си над мен и изобретява различни начини, за да ме манипулира. То дълго време ме държа в едни тревожни чувства и ме изпълваше с тъга за да ме държи „прикован” към неговата власт, но колкото повече медитирам чувствам как се освобождавам от тези тягостни чувства и започвам да се радвам на живота.

Тук искам и да повторя за какво е необходима медитацията, по обяснението от „Писмата”. Първо тя ни зарежда с така нужната ни енергия, за да преживяваме по-лесно натоварванията на и без това изнурителния живот в „МАТРИЦАТА”… От медитациите има и друга полза, ние се зареждаме с енергия и можем да я отдаваме на близките до нас хора. Това го виждам на практика как става с жена ми, която прекара инфаркт (за това и помагам) и виждам как бързо се възстановява покрай мен. Най-важната причина обаче да правим медитация, е че започваме по ясно да „чуваме” душата си (интуицията си), което е много важно за да взимаме правилни решения във всекидневието си и да не си навличаме проблеми. Това ни помага и да вървим по лесно „по пътя”. Аз просто чувствам как аз вече не търся нищо за да си отговоря на въпрос, който ме измъчва или e препятствие, което трябва да преодолея, просто като с магическа пръчка душата ми ме насочва към необходимото четиво или чувам от някъде подсказка как да постъпя. Вече да не говорим за другите големи ползи от медитацията, които настъпват на по- високите нива на усвояването й. Мисля, че това е достатъчно основание да я правим, за да бъде живота ни по лек. 30.11.2014

О. Х.

Събуждам се днес с ясното усещане, че в живота ми има все повече хармония и радост, че близките и приятелите около мен – всички са по-скоро добре. Някои дори са много щастливи… Поглеждам назад в годините, когато имаше и хаос, и тежки усилия, и неразбиране… и в мен се разлива едно меко чувство за благодарност към Христос и Божественото съзнание, като към близки приятели. Нямам съмнение, но изпитвам леко учудване как едно интелектуално и духовно усилие за възприемане на Писмата, както и редовната молитва и медитация (която наистина е все по-лека и става някак от само себе си) могат така силно да променят всичко, вкл. реалния живот. Искаше ми се тази сутрин, преди да навляза безгрижно и с доверие в този спокоен неделен ден, да споделя тези мисли – дано ви се харесат, защото са чиста Истина! 16.11.2014

К. П.

Писмата са „входната врата“ за света, към който сме се запътили. Аз искрено вярвам, че ВСЕКИ в даден момент ще прекрачи този „праг“ и тогава… О, тогава наистина ще види истинското съдържание на Светлината, която е толкова сияйна, че дори няма да има мисъл за съжаление за отминалото, напразно пропиляното време в лутане и обезсмисляне на съществуване. Вечността е необхватно понятие! Ние сме това, което сме и дали ще останем в ниските вибрации още хиляди и хиляди години или още СЕГА ще се измъкнем от тях, е въпрос на осъзнаване, къде същността на душата ни ще се разгръща в пълния си потенциал. 16.11.2014

В. К.

Всички ние сме различни индивидуалности /индивидуализирано Божествено Съзнание/ и вървим по собствен път с различни преживявания, опит, грешки…С израстването си съм осъзнала, че това, което възприемаме като трудности, мъки и страдания са следствия от наши мисли, емоции, действия от този и минали животи и уроци, които трябва да научим, за да се придвижим напред или те ще се повтарят, докато не се поучим. И това зависи единствено от нас… Уча се и до голяма степен успявам да приемам всичко с усмивка и благодарност Ще споделя, че не съм имала съзнателно търсене и запознаване с други духовни материали освен Библията. Запознаването ми с Писмата на Христос стана „случайно”, всъщност няма нищо случайно, всичко е в Ритъм, Закон и Ред на Божествения Живот и нивото на съзнание, което сме достигнали до този си момент. Писмата ме поведоха по Христовия Път, защото интуитивно с прочитането на първите няколко изречения разбрах без съмнение, че това е моята Истина и това е словото на Христос. Живота ми започна целеустремено да се променя във възходяща посока. Виждам проявлението на мои мисли, утвърдени като мечти в моето съзнание още от детските ми години, виждам и проявлението на Христовите думи в живота ми и този на близките ми, като същевременно се стремя да не давам контрол на Егото си над моята Божествена същност. Молитвата, медитацията и четенето на Писмата /сега съм на 5 прочит/ са моя ежедневна практика. Усещам Христовото присъствие в/с мен и чувам Неговия глас 16.11.2014

Р. П.

Много хора, стремейки се към бърз ефект, посещават семинар след семинар, но този ефект не е траен, защото е продукт на енергийното въздействие на „гуруто“ и масовата мисъл в групата. След няколко дни обаче, вибрациите се връщат на старите нива, защото не са направени никакви промени в начина на живот и отнощението към света, който ни заобикаля. Така тези хора се отправят към следващия платен семинар, за да изпитат отново духовна еуфория и така стават зависими, като при наркоманите. Истинска духовна връзка с Духовните учители и Божествения свят се постига с всеотдайна работа върху духовното ни израстване, като заявим категорично желанието си за това и готовността си да служим на Светлината и Любовта. Призовавайки помощта на Духовните Учители ние можем да бъдем сигурни, че промените във всички аспекти на живота ни няма да закъснеят. 8.11.2014

<<<Предишна 1 2 Следваща>>>

Leave a Reply