СПОДЕЛЕНИ ПОСВЕЩЕНИЯ и ПРЕЖИВЯВАНИЯ
от ПОСЛЕДОВАТЕЛИ на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от ФБ Групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)”
Х. П.
…Писмата са много силно светещ фар към новите полета на изследване, в които се насочваме и аз наистина благодаря на Христос за тях. 9.06.15
R. J.
Искам да споделя нещо с вас. Всяка сутрин, когато се събудя, първата ми мисъл и дума, която изричам, е „БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ! БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВСЕКИ МИГ ОТ ЖИВОТА МИ!” и връщайки се назад във времето, непрестанно намирам доказателства как БОГ ме е пазил и предпазвал от хиляди неприятности. И във всяко предизвикателство е избирал най-мирното решение за мен. И сега отново благодаря и за ПИСМАТА, защото това отново е доказателство за подаръка на БОГ за пътя, който сме избрали. Когато чета ПИСМАТА, имам усещането дълбоко в себе си, че всичко това вече го зная, а някак илюзията е хвърляла сянка върху съзнанието ми и ето, че събуждането е едно огромно вътрешно разбиране на ИСТИНАТА за нашия живот. Благодаря…! 6.06.15
Х. П.
Скъпи приятели, четейки публикуваното за случилото си с Христос, се сещам в този момент, че този разказ съвсем не е случаен. Той ни припомня как се е опълчил срещу една социално-религиозна система, която е потискала обикновения евреин. Срещу тази система “на неправилно мислене – погрешно мислене, създаващо нещастия, бедност, болести и мизерия”, Христос е бил готов да проповядва, докато се промени съзнанието на хората, като е бил готов да умре на кръста.
За какво четем тези редове? Само за да попълним банката от лични знания ли? Взимаме ли си поука от прочетеното?
Сега, скъпи приятели, дали животът на хората е по-щастлив, по-спокоен, по-мирен от тогавашните христови времена?
Не ни ли подтиква Христос да се събудим и да се опитаме да се променим чрез неговите Писма. Не ни ли дари Писмата, защото вижда, че човечеството тъне в тъмнина, болести, мизерия, войни и духовна нищета. Не е ли дошло време, променяйки себе си, да дадем шанс и на децата си да изразяват Божественото Съзнание по начин, по който на нас ни е бил отнет.
Ние искаме промяна, а какво всъщност правим за тази промяна?
Думи, думи, думи… Не, само с думи, нещата няма да станат. Пасивността и отлагането е пагубно. Промяна в мисленето, промяна в действията, нов подход към децата ни у дома, на улицата в образователната система, навсякъде. Нека станем модел за подражание на децата. Този е пътят да скъсим времето за настъпването на новите радостни времена на планетата ни. За себе си аз избирам този път. 5.06.15
Ю. Н.-К.
Изключително много обичам такива истории! Благодаря …! Те ме въодушевяват с това , че ни декларират за пореден път грижата на Създателя ни – ние наистина сме обгрижвани във всеки един момент. Каква радост и спокойствие – ние сме обичани, пазени, предпазвани, ръководени! “Вярвам , че Ти ме защитаваш и подкрепяш със Съвършена Любов”! И това е така!!! 3.06.15
Х. П.
Включвам се с коментар по повод завръщането или по-скоро присъствието на Христос сред нас в това материално ниво.
Не, няма да казвам, че съм го виждала с физическите си очи, просто защото наистина не съм. Но признавам – не изпитвам необходимост да го видя по този начин. Има обаче нещо по отношение на него, или поне така си мисля, че става въпрос за неговото съзнание, което бих споделила на тази стена с вас.
За разлика от тези, които са го виждали с човешките си очи – аз разговарям с Него. Има моменти, в които Той няма нищо против да се включи във вибрациите на съзнанието ми и да проявява там своите отговори. Това става обикновено когато съм в силно емоционално състояние и стигам дотам, че дори започвам да споря, да упорствам и да настоявам. Когато разказвам на близките си за случаите на мисловен контакт с Него, обикновено им казвам – “пак се скарах с Христос”
Предполагам, е пределно ясно, че няма как да се “скарам” с Христос, а просто аз съм емоционалната или изпадам в променено състояние на съзнанието, четейки Писмата, а Той ми отговаря по най-умиротворяващия начин.
Не съм записала досега нито един мой разговор, но ако се случи отново – дано да го направя.
И да, ще кажа кога се обръщам към него. Когато текстове от Писмата не са ми ясни, когато усещам, че има твърде много в думите му, а той е бил пестелив и не го е казал, защото в дадени текстове ме третира като “първолак”, а на други места ме счита за “академик”. Защото често откривам зад текстовете още и още, а аз като човешко същество не бръквам в себе си да намеря отговора, а търся наготово и питам. И не само че питам, ами и оспорвам.
В тези редки случаи на контакт, когато изпраща отговорите директно в моя ум, аз излизам умиротворена, щастлива и успокоена.
Давам си сметка, че ако наистина тези отговори съм получила от Него и Той ми въздейства по този начин, само с кратки мисли, какво би станало с мен, вибриращата все още на твърде ниски човешки енергийни честоти, ако се появи със своята мощна, чисто духовна космична енергия до мен. Вероятно би ме разпилял на милиарди атоми (после да се чудя как да се събирам ). 2.06.15
Х. П.
Много хора съзнателно или несъзнателно са променили и променят постоянно психичните си нагласи в положителна посока. За мен човечеството вече е в другата половина на “игрището” – може с 1% “доброто” да надвишава “злото”, но то вече е с повече “гласове”.
Светлината стремглаво навлиза в мислите и телата на хората. Има най-различни източници, с които да си помогнем за промяната на индивидуално и колективно ниво. А сега вече с ПИСМАТА колебанията и страховете би трябвало напълно да се оттеглят от нас по простата причина, че знаем как да изменим, повишим, личната и колективната вибрационна честота на духовност.
Затова, Приятели, за да се избегнат всички страховити сценарии, предвидени не само в Евангелието, предлагам – не се взирайте във филмите на ужасите, а гледайте и създавайте красиви постановки, композирайте в съзнанието си нови взаимоотношения и ги реализирайте в живота си по най правилния начин – чрез ИНТЕЛИГЕНТНА ЛЮБОВ. 28.05.15
Н. Ш.
ПИСМАТА И ПОСЛАНИЯТА НА ХРИСТОС – това е Учението, на което реагира всичко в мен – разум, сърце, дух, душа, тяло – всичко което съм!
Не се появи никакво съмнение, просто Знаех, че това е моят Път – този, който с желание и удоволствие искам да следвам, който ще ми разкрие така жадуваната Истина. Път, по който с лекота се движа, без умора, без страх, без да се двоумя. Път, който е зареден с Любов към всичко и всички.
Безценни са знанията и насоките. Не бих ги заменила за нищо друго. Този Път, който съм поела, успя да донесе спокойствие и хармония на душата ми!
Благословени бъдете всички!
Благодарна съм на Христос, че въпреки човешкото предателство, Той не се отказа от нас!!!
…Аз, наистина се чувствам разкошно. Ще опитам по друг начин да ви кажа точното си чувство – познато ли ви е усещането, когато сте Абсолютно Уверен, когато отвътре почувствате трепета на Истината, топлината, която се влива в момента на осъзнаването, че сте преоткрили себе си, едно велико блаженство… Непоклатимата Вяра в Исус Христос, …ето това е, което ми дава безстрашие и сила! 5.05.2015
Е. Н.
Само до неотдавна в моментите на спадове бързо влизах в режим на самообвинения и самоомраза. Никой в живота ми не ми е пакостил така, както аз самата го умеех. Благодарение на Писмата започвам да се обичам и съм много по-търпелива към себе си. От години ме измъчваше този проблем; молех се…. не знаех как да го постигна. Обкръжението ми си е същото, но аз вече живея по-щастливо. Споделям го искрено. Сега в дните на спад автоматично се сещам, че колкото и зле да се чувствам, винаги е повече това, на което да съм благодарна. Чувството за самота ме напусна – вярвам завинаги… 27.04.2015
Ем. Вл.
Винаги съм усещала истината, която блика от тези Писма, докосвали са ме, усещала съм ги и това особено силно се затвърди след едно предаване по телевизия СКАТ ОТ 21 .03.2015 година, в предаването Паралакс на Касабов. Гостът беше много ерудиран и смел човек, който сподели много истини за живота ни сега. Накрая той 3 пъти препоръча да четем в нета Писмата на Христос, за които каза, че идват от високите нива, предава ги духът Христос, пребивавал и в тялото на Исус , а за приемането им една жена от Англия е била подготвяна 40 години. Сега, когато стана разделянето на хората на два потока напълно подкрепям откъса от 7мо Писмо, просто , защото наблюдавам същото около себе си. Хубавото в случая е, че всеки има право на избор да се преориентира на коя страна би искал да отиде, защото момента за това е настъпил… Светъл ден на всички! 31.03.2015
Т. А.
Приятели, иска ми се да споделя с вас опитността си от тези два – три дни. Все още осмислям фактите…Даде ми се да преживея илюстрация на случката със смокиновото дърво. Бях си създала вече режим, включващ ежедневни упражнения, четене по едно Писмо на ден, вечерна медитация – един час – с благодарност и благословия към земята и всичките ѝ обитатели…и така ден след ден се чувствах все по-добре, с все по-приповдигнат дух…че Истината – когато практикуваш наученото от Писмата, битието ти се променя към добро – Е! Просто Е!!!
Може би съм отклонила вниманието си, може би съм се отпуснала на крилете на щастието…едно телефонно обаждане ме извади от равновесие…отговорих с гневен СМС, давайки воля на всички бесове, които от доста време уж бяха изчезнали яко дим… Цял ден бях като градоносен облак, вечерта не можах да медитирам – чувствах се недостойна – исках да заспя и да забравя… Да, ама не! Събудих се много рано. Гърлото ми беше схванато, не можех да преглъщам…Чак тогава помолих за помощ, даде ми се веднага – за което от сърце благодаря!!! После поисках прошка от хората, които бях наранила и…заспах…сигурно лечението е продължило и на сън, защото състоянието ми видимо се подобрява…
Аз по начало вярвам на всяка дума от Писмата безпрекословно. И примерът не е за неверието, съмнението – защото ги нямам – а за личната отговорност да ВНИМАВАМ във всеки един момент! Това е. Благодаря ви! 28.03.2015
О. Х.
Споделено преживяване: Иска ми се сега да ви разкажа за моя случка от тази сутрин. От доста време (и все по-отчетливо) при медитация, в моменти, когато съм близо да състояние на вътрешна тишина и покой, усещам топлина, която се разлива в тялото ми, както и иглички под кожата. Този път медитирах рано тази сутрин, получи се много добре и спокоен и зареден с енергия четох малко и отново съм заспал. Събуждам се в един момент с усещането, че тялото ми е студено, слагам 2ро одеяло, но това не помага. И тогава реших – вместо да търся 3то, ще започна да медитирам повторно и ще помоля Божественото Съзнание да ми даде топлина. И какво се случи – едва започнал молитвата и една особено приятна топлина ме заля, топлина, която не изпотява, приятна и се излъчва отвътре на това тяло, което само допреди минути беше доста “студено”. Заспал съм отново дълбоко и за малко да не чуя часовника… Обикновено молбите ми са насочени към по-общи неща. Споделям това, защото за 1ви път реших да помоля за нещо, което да се случи незабавно, в момента. И свързвам случката с хлябовете и рибата от цитата на Х…а – истина е, че Христос си е служил с Божественото Съзнание по перфетен начин, а и че сме много, много далеч от това ниво. Но е истина също, че днес Той е наш Учител и ни очаква да стигнем до Него – обещал ни е, че по Пътя ще получаваме знаци. Е, аз получих един тази сутрин и се радвам да го споделя. 28.03.15
Т. А.
От първия миг, в който се зачетох в Писмата, разбрах, че това е нещото, което отдавна търся и чакам; обещаното от мистици и просветлени души – Линда Гудман е една от тях, за безсмъртието на душата, за истината за Христос – липсващите страници от живота му, както и уверението, че Ти, читателю, ще бъдеш свидетел на това…Навлизането в Писмата надмина собствените ми очаквания, защото от информация за живота и делото на Христос – които очаквах – аз получих ръководство как да живея оттук нататък, как да се изградя наново, та аз да се харесам, каква е мисията ми, защо съм тук…С всеки следващ прочит и с всяка следваща медитация усещам движещата се енергия в тялото ми…виждам промените в заобикалящата ме среда, т.е. всичко, което Христос ми е обещал, се случва…в движение…
Кога и как да изпитам съмнение? Единствено ако нещо не мога съвсем да разбера, давам си кураж да постоянствам и че щом съм готова – отговорът ще дойде…Вики отговаря на въпроса както и аз бих отговорила – за “Аз”-а, его-то и душата. А може би “Свръх Аз”-а е онзи, който има поглед върху различните ни “Аз” -ове? И там егото не управлява, там нашата истинска същност пребивава в по-близък контакт с БС и помага на ето-тата в отделните ни проявени азове, па белким накрая успеем да осъществим скока. 25.03.2015
Х. П.
Късче Съществуване – среща с Божественото Съзнание
Когато съм се родила, ми е оказана помощ от моите родители и другата част от семейството ми за опознаване на тази реалност. Научила съм се да възприемам тялото си, разстоянието, вещите, високо, ниско, храната, да използвам говора, да разпознавам звука, да ходя на два крака за да приема, че съществуват разстоянията, тоест пространството и същевременно постепенно съм осъзнала и същността на времето, течащо около мен и около всичко останало на планетата.
Такава е била началната помощ, с която съм създала своите разбирания и възприятия – такава съм давала и аз на начинаещите в тази реалност.
През годините постоянно е била обработвана психиката ми, чрез медии, общество, училище, колектив, държавни закони и т.н. Дадено ми е убеждението за принадлежност. Научила съм се да закрилям, защитавам различни идеи,
ситуации, условности, които съм считала за свои.
Приемала съм тази реалност за неразрушима и крайна. Личното ми съзнание се е препокривало с колективното под диктовката на диригентите на различните политически и социални системи, наложени върху хората.
Идва един момент, в който започвам да се събуждам и да установявам, че аз не съм подвластна на никой и на нищо. Аз съм тук и никой и нищо не може да направи срещу това.
Установявам, че моята същност е безсмъртна и вечна.
Разбирам, че моята държава, не е моя, че моята къща не е моя, че моята планета не е моя – да!
Разбирам, че аз съм част от Всичко което Е, част от Божественото Съзнание, че съм негово проявление и то е проявление чрез мен.
Разбирам, че аз съм жител на космоса и временно се нося чрез този космически кораб Земя, в Мирозданието. Или по-скоро завинаги ще остане запечатана тази ми проява във всяка отделна реалност, която съм преживяла.
Разбирам, че няма смърт, а само ПРОМЯНА. Всичко е цикли, цикли, цикли, цикли…
Ето това е парадоксът на Творението! 15.03.2015
<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Следваща>>>