Споделено

СПОДЕЛЕНИ ПОСВЕЩЕНИЯ и ПРЕЖИВЯВАНИЯ
от ПОСЛЕДОВАТЕЛИ на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от ФБ Групата “ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)”

ЕМУЗАРА

Всичко в думите, изпъстрили страниците на тази удивителна книга е пропито от състрадание към човешките същества изгубили пътя, отвеждащ до истината, даряваща вечен живот. Малко по твърдо звучи написаното, но така и трябва. Всички до една или друга степен изпадаме в затруднени моменти, чувстваме се объркани, изгубени, понякога дори ни се струва, че целият свят ни е обърнал гръб. В твърдостта на посланията на Христос лишени от съчувствени и милозливи думи е скрит един вълшебен ключ. Ключът към най-древното знание, което уж било укривано от хората.
Моето лично мнение е, че дори и да са изопачени някои факти от историята, че дори и да са имали за цел да манипулират човешкото съзнание, че в каквато и форма да е бил представян Бог-ИСТИНАТА-винаги е била пред нас.
ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ ТАКА КАКТО СЕБЕ СИ !!!!!!!!!
ЧУВАТЕ ЛИ ХОРА?
Да се обичаме един другиго, както обичаме себе си. Но дали можем ,дали някой някога ни е учил какво изобщо означава това? Аз като човек практикуващ холистични методи за изцеление на различни заболявания непрестанно се срещам с хора, които не са научени да се обичат. Всички страдания, с които е бил белязан живота ни до сега произтичат от неспособността ни да се обичаме. Живеем в огледален свят, в който всичко рикошира върху нас самите.
Толкова е просто ,че ни става страшно. ВСИЧКО във Вселената е подчинено на вселенските закони основаващи се на полярността,привличането и отблъскването. ВСИЧКО съществува в безусловен закон и ред. Сингулярността е нашата истинска природа. Христос ни дарява с един напълно обновен завет и който има уши да слуша. Това негово осъвременено послание е като вързопче с вълшебни семенца. Който иска, нека си обработи земята, нека да посее и внимателно да обгрижва посятото ! И най-главното е!!!!!
НЕКА ИМА ТЪРПЕНИЕ ! НИТО ЕДНО ПЛОДНО ДРЪВЧЕ НЕ ДАВА РЕКОЛТА НА ПЪРВАТА ГОДИНА.
Щастлива съм да споделя с Вас,че аз лично вече имам реколта, макар и оскъдна, но е факт. И не смятам да се отказвам да вървя в Христовите пътища. ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ Е ПЪТЯТ И ИСТИНАТА И ЖИВОТА! Бъдете благословени и се обичайте! 26.07.2016

M. L.

Поръчах си книгата за Коледа. Мислих,че ще я прочета много бързо, като роман . Четох я шест месеца. Исках да попия всяка дума. Осмислях всяко изречение. Исках да я наизустя. Не искам да подчертавам мъдростта на тази книга, тя е несъмнена ! Тук се съдържа смисъла на живота ни, на цялото човечество, което без да се замисля, безразсъдно руши устоите на цялата планета, дори не само с грандиозните проекти на обезумели и алчни печалбари, но и на съвсем дребни в човешки план неща, като човешките взаимоотношения, например, които са толкова важни за устойчивата структура на планетата, колкото и за оцеляването на личностните ни взаимоотношения. Тази книга е съвременната Библия, настолна книга от която се нуждаят толкова много модерните хора.
Когато бях дете, четох някъде, че Бетховен цял живот е чел една, единствена книга и тази книга била Библията, тогава се питах, какво толкова има да я чете!? Тогава не знаех,че това е книгата на живота.

Ако някой има достатъчно силен аргумент да опровергае написаното, нека го направи. Тези силни думи могат и трябва да ни провокират не само да се замислим, но и да осъзнаем как с начина си на живот сами режем клона на който стоим. 19.07.16

Р. Й.

Дълго време се лутах в искрените си търсения за духовен напредък и наистина извървях доста дълъг път /според моите представи/, за да дойде точния момент, в който да срещна своя УЧИТЕЛ – и то какъв учител само 🙂 Сега разбирам, че всяко чакане си струва, ВСИЧКО от което се нуждаем идва в най-подходящия за нас момент – единствено и само тогава, когато сме наистина готови. Точно затова трябва да предадем своята Човешка воля на Неговата, да Му се доверим напълно – нашият ограничен човешки ум не може да знае кое е най-добро за нас 🙂 Бъдете благословени, приятели, ЩАСТЛИВА съм, че ви имам! 29.06.16

J. N. K.

Скъпа Р…, и с мен е така. Много години четох и изучавах книгите на различни духовни учители. От всеки усвоих това, което ми е най-близко като енергетика. Попаднах на автор , с който не чувствах близост и група, която нямаше общо бъдеще. Останах спокойна, защото вече бях научила най-главното. Останах и в очакване да се случи нещо различно. И тогава ме намериха “Писмата на Христос”, групата и всъщност Учителят ми , Който очаквах да се появи вече в живота ми, ме пое. 29.06.16

Когато Писмата ме намериха и се включих в групата в средата на февруари 2014г., тя наброяваше сто двадесет и …члена . Усещам още вълнението, което изпитах когато се запознах с Писмата и страстта , с която се нахвърлих да ги чета. Сега страстта е заменена с органичното желание психиката и физиката ми дълбоко да поемат всяка дума в Тях , да осъществя непоклатима симбиоза между ментално, емоционално и физическо тяло, между мисли, думи и дела.

Това, че групата се подкрепя от 1000 души е прекрасно! Радостно е това Глобално Знание да е достояние не само на повече хора, а именно на тези, които органически имат нужда от него. Благодаря от цялото си сърце на Христос, че ни събра и обедини! Благодаря, че с Негова Помощ се събрахме в едно живо пулсиращо цяло – ФБ групата “Писмата на Христос”! 07.06.2016

A. А.

И аз намерих Писмата преди 2 години 🙂 Какво откритие само! Потърсих едно мое изказване за тях няколко месеца след като влязох в групата, защото сега важи в още по-висока степен… Време е за спомени 🙂 07.06.2016
“По своя път винаги съм се опитвала да чувам вътрешния си глас, когато търся отговори на въпросите си за Битието, за Сътворението и за начина, по който мога да издигна съзнанието и вибрациите си. Също като много други, и аз прерових доста различни учения и религии в търсене на Истината, но все се оказваше че не мога да приема всичко, а само отделни елементи, за които вътрешният ми глас казваше „Да, това е Истина“. В медитация също търся отговори и често ги получавам – като знание или като картина. В момента, в който срещнах Писмата, вече бях сглобила някакъв пъзел (с липсващи части), но не намирах автор, учител, религия или каквото и да е друго, където моят пъзел да се вписва изцяло. Да не говорим, че изобщо не вярвах в нашата християнска религия, а още по-малко – в православната църквата като институция, дори се бунтувах срещу генералната идея „Бог е наш Отец и ни обича, но зверски ни наказва, когато съгрешим…“
После всичко се наводни с нови движения, религии и учители. Спрях да чета, с изключение на това, което интуитивно усещам, че ще ми бъде полезно. А и него приемах избирателно – само това, което не се сблъсква с разбиранията ми, а ги надгражда.
Докато четях Писмо 1, си казвах постоянно „Да, това е Истина. И това, и това, и това… Знаех си, че Христос не би казал/направил това…“ и т.н. Бях намерила пъзела си и то с липсващите му части Толкова се развълнувах… Усетих топлина и закрила, усетих трептящата Любов навсякъде около мен.
Сега, когато изпадна в трудна ситуация, се питам „Какво би направил Христос? Какво би казал за това?”, сещам се за групата, сещам се за участниците в нея и ми става по-леко… И Писмата, и групата вече са важна част от живота ми…” 12.08.2014

S. S.

Скъпи приятели, искам да споделя с вас нещо, което се случва с мен напоследък.За кой ли път чета Писмата – вече нямам представа… Спряла съм да ги броя! Но отскоро където и да отворя и щом прочета 1-2 страници, започва да тече енергия – много топла. Усещам я! Толкова е хубаво -чак не ми се затваря книгата! Не съм наясно какво точно се случва – дали аз я привличам или самата книга е заредена с енергия? Но каквото и да е – просто е прекрасно ! 07.06.2016

M. G.

Много съм благодарна за откриването на “Писмата”. Предполагам, че всеки достига до момента на истината тогава, когато е готов, но веднъж достигнал до нея, няма връщане назад. Много години търся, чета, оценявам, но, както се изрази майка ми, “цял живот съм чакала точно това познание”. Намирам много общи неща в усещането на Христос за възприемането на Божественото. Още от дете съм си задавала въпроса, защо след като Бог ни обича има такива бедствия, нещастия и мъка…?! Много пъти се опитвах да прочета Библията, но така и не успях (освен детския вариант, когато бях дете и се разпространяваше тайно). “Писмата” свързаха всичко, което научих от книги, семинари и обучение. Дадоха завършен образ и осмислиха всичко. Благодаря на хората, които ги преведоха на български и ги направиха достъпни за всички нас, които не ползваме английски език. ПОКЛОН пред всички вас за огромния труд!

T. S.

Ще споделя за вдъхновение, което се изразява настойчиво и натрапчиво в мислите ми – превзета съм от него изцяло. И както споделих вече, всичко започна много интензивно, неотдавна. Сякаш се събудих от някакъв сън, зная че съм го знаела и преди, но сега е като чувство, идея на която да се посветя. Не чувам глас, просто мисъл, която обсебва. Ще го напиша в множественно число, нищо че резонира в съзнанието ми в единствено.
При мен се проявява като желание да служа на всеки, независимо как. Никога вече не мога да се върна назад. И преди Писмата съм била така, но най-вече за близките си. Сега желанието е за всички. Усещането е завладяващо и обсебващо. Не се натрапвам никому, но се възползвам от всеки миг. Сърцето и душата ми са толкова широко отворени, че съм готова да застана насреща всекиму, с каквото мога и както мога. Далече съм от мисълта да се правя на майка Тереза или Светица (защото не съм) – просто така го чувствам, така го пиша. Дори като всеки човек, имам своите “греховни” помисли през човешкият ни мироглед, но вече не се страхувам и от тях. В сънищата си ги изживявам, но по тази тема няма писано в Писмата, а и не е предмет на разговора ни сега. Важното е, че чувствам тази Божествена закрила, Вдъхновение и Присъствие по много осезаем начин. Докога – не знам.
От години партньорът ми буквално ме залива с огромна любов, и не само към мен, без дори да е докоснал “Писмата”. Питам се дали когато е много акумулирана в мен – трябва и да се отдаде и насочи някъде. Тук вече са моите разсъждения. Но не съм я имала винаги – до 35-та ми година животът ми беше хаос и малък кошмар. Но дори и да нямаме такава любов, която, по мое мнение, все пак възвисява донякъде, то не би било трудно да можем да даваме на другите с пълни шепи, без да мислим какво получаваме в замяна. Вярата, че всички сме едно. Вярвам, че и тези мисли, също са продиктувани под влиянието на Писмата, за което Благодаря на съдбата, че ме срещна с тях.
Също така бих искала да споделя за прогреса, който намирам при себе си по отношение на Егото. Справям се лесно, като приемам всяка една ситуация, каквато и да е провокацията, като приемам излъчвателят като малко дете, което все още не знае. Така няма обида, няма осъждане, няма Его. Че кой е обиден и сърди ли се някой на едно малко дете?Давам своите простички примери, защото на мен те много ми помагат, за да бъда по-добре разбираща.
Ако само на един човек моите вдъхновения донесат и една малка частичка лично вдъхновение, за мен ще бъде Радост . Благодаря за разбирането и търпението да прочетете за моите вдъхновения и прозрения, които ми донесоха “Писмата на Христос”. С любов към всички. 02.05.2016

A. A.

Обикновено моите малки просветления идват по време на медитация, но ще ви разкажа две, които дойдоха в напълно будно състояние и ме разтърсиха из основи с яснотата на осъзнаването, което ми донесоха.
Едното е за смирението, което толкова пъти до момента бях повтаряла, без да разбирам. Миналата година, точно преди Великден, си стоях отпусната на припек в двора. Бях затворила очи и не мислех. Наслаждавах се на меката слънчева топлина и не чувах абсолютно нищо друго, освен песента на многобройните птици наоколо. Тогава изведнъж настръхнах – заля ме много силна енергия. Познах присъствието – беше Христос. Очаквах да усетя силната му бащинска любов (както е ставало в други моменти), но почувствах нещо различно… сила и смирение… Изпълниха ме изцяло и напълно. Не каза нищо, не обясни, не ми даде никакви подробности. Но ги изживях и физически, и духовно. Колкото и да съм говорила и стремяла към смирението, никога не съм го усещала толкова силно, капитално, тотално и изпълващо всяка моя клетка. Часове наред бях в това състояние. Искаше ми се да го запазя завинаги, но не успях. Сега знам, че не мога да го взема за себе си наготово – трябва да стигна до него сама, с много работа и пречистване. Поне вече съм наясно какво представлява и към какво да се стремя – беше пълна хармония и сливане с всичко наоколо (и с Божественото Съзнание), беше усещане за абсолютната божествена сила в мен (и във всичко наоколо), беше съвършена увереност, че всичко наоколо е както трябва и не се нуждае от моята намеса, контрол или опит за промяна – това е в ръцете на Божественото Съзнание и то се грижи, а аз съм смирена и търпелива.
Все още помня това състояние и дори да е поизбледняло, пак ми действа мигновено ободряващо.
Опитах се да използвам думи за нещо, което не може да се опише, но дано все пак е полезно за някого.

Другото се случи преди 2-3 месеца, докато размишлявах върху една ситуация с близък човек, на когото държа. Бях наранена от нещо, което егото ми изфабрикува и ми поднесе като достоверно, посочвайки факти (признавам му, че е много изобретателно, но все по-често го хващам). Тогава в главата ми с трясък влетя мисъл:
“Ако не можеш да донесеш радост, не носи нищо!”
Краката ми се подкосиха и седнах (докато размишлявах, правех някакви неща из къщи). Сядайки, получих нов трясък, но този път като осъзнаване (да речем, малко просветление): така трябва да правя с всички! Разплаках се от умиление, облекчение и благодарност. Това ми донесе освобождение. Знам, че е частично, но наготово – толкова. 30.04.2016

M. G.

Мисля, че Христос наистина най-сетне възкръсна, но не както другите си го представят. Възкръсна истинското слово на Учителя… като се има предвид, че е било погребано 2000 години. Ето, най-сетне той се върна на земята и отново ни дава шанс за различен живот. Дано скоро го проумеят много, много хора. 30.04.2016

О. Х.

[…] И тук се случило малко чудо – всичките грижи и душевно страдание на моя приятел били напълно изтрити. Съзнанието му се върнало години, години назад и се почувствал онова дете – усещането било възхитително. Чиста радост, несравнима свобода, произлизаща от собствената му лъчиста и отворена детска душа – почувствал и почти видял как грубите ремъци и тежките вериги се разкъсват, падат около него и изчезват като с магия…
И така разбрал, че думите на Христос наистина не са случайни и че ние просто нямаме алтернатива – духовното ни развитие ще ни отведе към това прекрасно, но забравено състояние на детската душа. Вълшебното усещане от това духовно пречистване било толкова силно, сякаш било възкресение, но човешко и земно…
Завършихме разговора съзнавайки, че не сме в състояние да разберем в какво невероятно могъщо великолепие на чиста светлина и радост е преминал Христос след смъртта си на кръста и точно това е, което си заслужава да празнуваме на Великден.  30.04.2016

T. S.

Благословени сме ние, мили приятели, които сме прозрели, че култът и преклонението пред инквизиторски и мъченически образи е възможна, само при липса на разбиране и сляпо следване на традиции и догми. Но как другите ще го разберат? Как може от един такъв образ с това разпятие (от което всяка чувствителна душа би потреперила от ужас) да се провокира, предразположи и роди любов? Кой иска все още да вярва на безумието, че пролятата Христова кръв е очистила всичките ни грехове? Логично е, че ако беше така, сега Царството Небесно трябваше да се изявява тук на Земята във целият си Блясък и Любов. Не разбирам, ако някой не може да го проумее, че е логично.
“Не ставаме просветлени, като си представяме фигури от Светлина, а правейки тъмнината съзнателна”.К. Юнг.
Да не говорим, че в образа на разпятието има единствено тъмнина – безумието на човечеството от подобна жестокост. Затова на поздрава “Христос Воскресе” – “Воистина Воскресе”, който се използва досега, аз бих отговорила така: “Христос възкръсна със словото си”. Нека в любов да се възкресят и нашите души и дела”. Блажени тези, които не са видели, но са повярвали. 29.04.2016

M. D.

Първо прочетох на един дъх са “Писмата на Христос – Послания” (чета ги от таблета и ми се видяха много 284 страници на “Писмата на Христос”). Прочетох и тях, преписах молитвата, търся начин да ги отпечатам – все ми се струваше, че има много повече от онова, което е в Библията (както сам казва Христос – най-четената книга в света) – за мен тя бе само скелета и на непросветените се дава малко. Молех се Бог да ми се открие,но не знаех как се медитира. Чела съм Това, което и Той спомена – представяш си музики, но вътрешно не бях убедена и пак се молих – трябва ли да се медитира и как. Това, което е от Бог да ми се открие и като четиво, а ако не е Божие дори да чета нещо, да се изпари и да не достига нищо, което не е от Него. Радвам се и се моля Бог да отвори духовните очи и уши на всички ни и на деца и внуци на всички по цялата Земя. Ще дойде ден, когато Божествената любов ще възтържествува, за да живеем с обич, мирно, щастливо, изобилно с божественото умиротворение, изпълвайки Божието повеление. Като придобием Христовия ум и мъдро да се обхождаме помежду си за Прослава на Великия, съвършен Творец и наш любещ Баща. Бъдете благословени, единни, обичливи, мъдри и красиви, душевно, морално, силни и здрави за прослава на Всевишния! Поклон на чистото Му и Свято Име! Бог с нас! Амин! 27.04.2016

M. G.

[…] Благодаря на всички вас! Вярно е, че просветлението е индивидуално при всеки човек. В момент на силно разкаяние и молитва аз получих потвърждение на това, че съм на прав път. Това беше точно преди да приключа с четенето на “Писмата” за пръв път. Молих се, разкаяние и болка раздираше душата ми, когато почувствах, че ме обгръща огромна и завладяваща любов…. Бях задала един въпрос в молитвата си: Кога ще получа знак, че съм на прав път? Малко след това “чух” глас , който ми каза: “Чети… когато прочетеш ПИСМАТА!”
Не мога да ви опиша чувството, което изпитах… просто следващите дни летях…. Доста след това имах сън. Бях на вечеря, заедно с Христос. Пред мен имаше голяма риба, а аз бях изяла само половината. Това беше много показателно за мен. Имам още много, много работа… Радвам се, че ви има и можем да споделяме! Още веднъж БЛАГОДАРЯ! 26.04.2016

T. S.

Вярвам, че повечето от нас преди да се срещнат с Писмата са чели и са се интересували по тази тематика. От 20 години чета такава литература, но срещата с “Писмата на Христос” мисля беше ключова за мен. Как стана – нямам обяснение, но не то е важно. Както казва В., понякога някакво страдание или непознато изживяване преди това може да отключи такова осъзнаване. В последните месеци имах няколко такива с интензитет достатъчен, за да се срина, но уверявам ви, Писмата ми помогнаха във всичките ми драми. Рискувам да се повторя, но за тези, които не са проследили предишните ми коментари, ще се опитам да предам тук отново, как се случи с мен.
Първата връзка бе прекарване максимално сред природата. Вглеждане във всички малки детайли, дори в малките мушици и буболечици. Изпразване на съзнанието и съзерцание. Сливане със цялото, от което възторгът и усещането, че сте част от него, е толкова осезателно, че, съзнателно или не, Благодарите на този Творец за всичко това. Разбирате, че вие сте дори много повече, защото имате и Съзнание и оттук пълното доверие, изцяло да се оставите в ръцете на тази Божествена Закрила.
Второто – разкаяние, прошка, разкаяние, прошка – от всички и всичко, дори за минали животи и за всички от и в тях. Но искрено и от душа, докато усетите лекота в душата си, че сте се помирили със всички, макар и на ментално ниво.
И третият фактор при мен бе желанието да служа на хората с каквото мога. Първата мисъл при събуждане е – днес какво мога да направя за някой, за да го накарам да се усмихне или за да го утеша да му помогна с нещо. Не мисля за себе си, приоритет ми е да бъда полезна някому. Вглеждам се много по-дълбоко в хората, с които пресичаме пътищата си и първото нещо, в което искам да вникна е: как Творецът е проектиран в него, да видя първо красивата му страна. Независимо от ситуацията, която може да бъде провокативна или конфликтна, не поглеждам от този ъгъл. Ако той не знае, то аз нали знам, че това е ролята на Егото. Така приемам всяка негативна ситуация с лекота. Научих се да изпратя Любов и пожелание за просветление съвсем смирено, без капка възгордяване, че ето на, аз зная, много съм просветлена, а той/тя -не. В никакъв случай не изпитвам това чувство. Просто проявявам разбиране и смирение, дори и да съм потърпевша. Също така, спонтанно изпращам пожелания (минавайки например покрай болница), на страдащите за облекчение, светлина и любов. За миг се поставям в тяхна ситуация и ми се иска да изпратя поне една Светла мисъл. Накратко казано – желание да служа, да бъда в полза някъде, някому с нещо. След това случващите се добри неща при мен сякаш ме увериха още повече, че както аз се бях доверила в думите на Христос за Отца, така и Той ми показва присъствието си чрез изразената загриженост и закрила.
Моето заключение е, че просто съм станала много по-съзнателна, но едва ли просветлена. ЧИСТАТА БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ Е ПРОСВЕТЛЕНИЕТО. Зная ли как бих реагирала в някаква непозната ситуация или провокация утре. Затова не считам себе си за просветлена, а за човек, имащ желанието за това. 26.04.2016

R. J.

Неотдавна ми попадна Библията и, искрено ви казвам, не съм я отворила. Не защото не искам, просто имам вътрешно усещане за изкривена истина. Това е мое мнение. Откакто се запознах с Писмата (вече няколко пъти ги чета), моят вътрешен свят се промени. За мен тези Писма са докосване до най-дълбокото душевно състояние на искреност и любов, дори дъхът ми спира, докато ги чета, целият свят спира да съществува. А това докосване до Христовото учение, тази изключителна възможност да ти се разтвори цялата истина за Извора и сътворението, за Божественото Съзнание до най-малката подробност и представено по най-възприемлив начин за всички нас, едва ли може да се нарече ЛЪЖЕХРИСТ! Аз лично се прекланям пред възможността да се докосна до тази светиня и съм щастлива, че открих Писмата. 21.01.2016

В. Д.

“Писмата – най-доброто, което някога съм чел! На най-достъпния език! И почти всичко е казано на едно място, което трябва да знае човекът, желаещ да тръгне по Пътя! Прекрасен “пътеводител”! Остава само да го практикуваш и да се радваш на резултатите от това. Аз лично вече бера (макар и не много) първите плодове от практикуването му. Едно нещо се познава дали е истинско, след като го приложиш и видиш, че работи, другото е суеверия и чужди внушения.” 02.01.2016

В. Х.

Може да звучи пристрастно, но Писмата наистина са най-ценният дар в живота ми. Те промениха и продължават да променят същността ми, като ми дават нова визия за цялото творение и нов начин да приемам света около себе си. В най-тежките си моменти, те бяха “приятелят”, който изцяло допусках до себе си и който неусетно ми даваше сили да се изправя. Сигурна съм, че за повечето от нас тук Писмата действат по същия или по сходен начин и много се радвам, че ставаме все повече. 15.12.2015

В. Ж.

Здравейте на всички! Да, О., такова е и моето усещане, когато ви чета – че съм си у дома, говоря с най-близките си хора и мога да споделя всичко! След години четене на духовна литература, разбирам, че придобитото Знание е ласкаело егото ми, но не ми е помогнало да разреша проблемите си! Писмата са тези, които ме накараха да се взра в себе си и да започна да се наблюдавам отстрани. След първите реакции на екстаз, у мен настъпи объркване – не мога да спя и мисля ли, мисля… Всъщност, разбрах, че години аз съм се молела на Христос като на Бог, благодарила съм му, уповавала съм му се и той винаги ме е чувал, утешавал… Чудесата в живота си пак с него свързвах! А е трябвало само да благодаря за Пътя и Истината, да се моля на Божественото Съзнание. Така излиза! Е, това не е грях, но трудно се излиза от тоя коловоз! Не съм религиозна, но на големи Празници винаги ходех на църква да запаля свещи за живите и за тези, които не са между нас. Сега в навечерието на Рождество Христово не знам как ще постъпя. Мисля си за Света Богородица, за българските светци, чиито имена носим и също споменаваме с молитви. Мисля си за храмове, манастири и икони, пред които стават чудеса, защото те не са построени на случайни места, енергията в тях е друга. Тя създава мистиката… Ето, такива мисли не ми дават покой и се моля за истинско просветление, та дано намеря отговорите! Дали с всичко сме били манипулирани, не знам, но вярвам, че ще намеря пътя и дано видя Светлината! С обич! 14.12.2015

М. Г.

Здравейте, приятели, и от мен. Когато съвсем неслучайно попаднах на Писмата и влязох в сайта, за да си ги сваля, усетих с цялото си същество една необикновена радост. С нетърпение и с отворено сърце ги прочетох, усещайки веднага енергийното присъствие на Христос. Трудно ми е да опиша блаженството и екстаза които изпитвах, когато ги четях, защото в тях открих отговорите на всичките си въпроси за духовната ни същност. Никога не съм била религиозна, но винаги съм търсила ТВОРЕЦА и божественото вътре в мен. Медитирах и се молех по свой собствен начин, без да се придържам към някаква особена техника или духовно учение. Бягах от всички схеми инстинктивно. Ето защо, когато попаднах на Писмата, учудването ми бе толкова голямо, че приех и повярвах веднага и безусловно, че идват от истинската същност на Христос. Благодаря ви от все сърце, че ги разпространявате и така все повече хора могат да се събудят и заживеят истински духовен живот. Намерих Писмата на италиански език и ги свалих, за да може и моят съпруг да ги прочете. С него сме си сродни души и той също реагира по същият начин като мен. Обсъждаме ги заедно. Започваме да откриваме, осъзнаваме и коригираме недостатъците си. В трудни ситуации се оставяме в ръцете на БОЖЕСТВЕНОТОТО СЪЗНАНИЕ и се осланяме на неговата подкрепа и помощ. Благодаря ви още веднъж! Обичаме ви! Поздрави от Италия! 14.12.2015

В. Ж.

Прочетох “Писмата на Христос” и разбрах това, което подсъзнателно винаги съм знаела… Чета я и благодаря за Просветлението, което ми дава! Години се молих да го получа! Винаги, когато си помисля, че едва ли не всичко съм изчела, се появява новото! Но “Писмата на Христос” за мен се оказаха отговор на всичките ми молитви! Просветление, Озарение! Взрях се в себе си и видях неща, за които не съм и подозирала! Чак се засрамих! И започна разкаянието, вътрешната Промяна… Дълъг е Пътят пред мен, но вървя по него с Вяра и Смирение! Благодаря на Божественото Съзнание, че ми ги прати! Това е Истината, Пътя и Животът, както казва Христос! Още веднъж благодаря, че ме приехте в групата! Чета дискусиите ви, анализите ви и го споделям със сърце и душа! Д., мисля, пише, че години чете Писмата… Аз 3-ти път, но всеки път откривам нови истини, сякаш написани за мен, сякаш Христос лично се обръща към мен и ме прегръща!.. Изпрати ми толкова сродни души във ваше лице… Чудеса са за мен сбъдването на молитвите ми! С обич, Любов и Светлина за всички! 28.11.2015

<<<Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Следваща>>>