Споделено

СПОДЕЛЕНИ ПОСВЕЩЕНИЯ и ПРЕЖИВЯВАНИЯ
от ПОСЛЕДОВАТЕЛИ на ХРИСТОВИЯ ПЪТ
от ФБ Групата „ПИСМАТА НА ХРИСТОС (Christ’s Letters)“

В. Ж.

Прочетох „Писмата на Христос“ и разбрах това, което подсъзнателно винаги съм знаела… Чета я и благодаря за Просветлението, което ми дава! Години се молих да го получа! Винаги, когато си помисля, че едва ли не всичко съм изчела, се появява новото! Но „Писмата на Христос“ за мен се оказаха отговор на всичките ми молитви! Просветление, Озарение! Взрях се в себе си и видях неща, за които не съм и подозирала! Чак се засрамих! И започна разкаянието, вътрешната Промяна… Дълъг е Пътят пред мен, но вървя по него с Вяра и Смирение! Благодаря на Божественото Съзнание, че ми ги прати! Това е Истината, Пътя и Животът, както казва Христос! Още веднъж благодаря, че ме приехте в групата! Чета дискусиите ви, анализите ви и го споделям със сърце и душа! Д., мисля, пише, че години чете Писмата… Аз 3-ти път, но всеки път откривам нови истини, сякаш написани за мен, сякаш Христос лично се обръща към мен и ме прегръща!.. Изпрати ми толкова сродни души във ваше лице… Чудеса са за мен сбъдването на молитвите ми! С обич, Любов и Светлина за всички! 28.11.2015

Р. Г.

Първоначално започнах с практикуване на медитация индивидуално и се чувствах прекрасно, бях убедена, че осъзнаването и пречистването вървят паралелно, но впоследствие се оказа, че нещата са доста по-сложни 🙂 Появиха се събития в живота ми, които дойдоха като гръм от ясно небе, които наистина не можех да разбера, защо така, след като бях убедена, че наистина правя всичко необходимо за духовния си напредък. В един момент получих такава силна его-магнитна атака на разочарование, отчаяние, съмнение, безброй безсънни нощи и неспособност да се справя. Не е ли прекрасно, че попаднах на Писмата в точния момент? Сега съм по-дръзновена от всякога, защото намерих своя Учител, който дойде в избрания за мен момент и който започна да ми дава отговорите 🙂 В тази книга аз намерих своята благословия и мотивация да продължа. 25.10.2015

В. Х.

Докато четем Писмата, всяка фибра от тялото реагира на енергията и повишава вибрациите си. Това, разбира се, не е трае кой знае колко дълго и малко след това отново влизаме в тежките вибрации на ежедневните си задължения, но все пак смятам, че нещо остава и с течение на времето се натрупва. Този процес е дълъг, но сигурен път към просветление, при положение, че същевременно наблюдаваме реакциите и поведението си и не позволяваме на егото да вземе контрол над тях. За мен това е по-трудната част 🙂 Напредъкът ми е, че времето, за което изтървавам егото да се прояви, е много по-краткотрайно и скоро след това успявам да го овладея и да го прибера на скришно място 🙂 Четенето на Писмата носи още едно предимство – осъзнаването. След като наистина приемем и осъзнаем изцяло истините, те автоматично стават част от нас – от мисленето, думите и действията ни. Ако някоя от тях не работи, значи сме я приели само на думи, които може и да повтаряме многократно, но така и не става част от същността ни. Затова с всяко ново прочитане на текст от Писмата, долавяме нещо ново. Това не са нови думи и мисли, а ново осъзнаване, което идва като гръмотевица в съзнанието и се чудим как не сме го разбрали по-рано 🙂 17.10.2015

J. K.

Каква подкрепа са за нас тези мемоари (става дума за Автобиографията на Христовия Писар, която предстои да бъде качена на сайта – бел. на ред.)! Прекрасно! Колко е важна абсолютната вяра! Колко по-лесно се върви напред с такъв учител! Бих потвърдила, съдейки от малкия си опит, думите на Госпожа Писарката. Скоро пътувах и слизайки от метрото бях объркана какво да направя, за да се прехвърля от единия Терминал на другия, за да отида в хотела на летището. Беше късно вечерта и нямаше никакви хора. Призовах Христос и БС за помощ, защото си е доста страшничко по това време. Какво да ви кажа, приятели. Изведнъж се появи един човек, при това интелигентен, който направо ме поведе към една спирка, но преди да стигнем до нея, до нас спря микробус на самия хотел и ме попита дали аз съм се обадила, за да ме вземат. Онемях и започнах мислено да благодаря, заливайки ме вълна на облекчение и неудържима радост. И сега е така. 15.10.2015

T. S.

…за мен това наистина е новата библия, защото я чувствам така със сърцето си. Библията досега, която съм се опитвала да чета, никога не успя да ме вдъхнови да я прочета цялата – дали защото в голяма част от нея е писано по начин, по който моят мозък не можеше да асимилира, или не съм била готова – не знам, но тя си остана непрочетена. Само пасажи от тук и там. Но когато попаднах на „Писмата на Христос“, еуфорията и вдъхновението бяха факт. Най-сетне имах много от отговорите за това кои сме ние и какъв е смисълът на битието. Жалко само, че няма по-прецизен отговор какво става с душата след земния ѝ път. Може да има продължение на писмата и така, ако Христос е решил ще стане достояние за търсещите ни души… А по повод Книгите на Майкъл Нютон – чела съм, но все нещо не ми достига. За църквата като инситуция съм на твоето мнение. И преди да чета „Писмата на Христос“ съм ходила в тях, за да се уединя по някакъв начин и да се моля по своему в тишината на храма. А що се отнася до свещениците, винаги съм усещала някакъв страх и дискомфорт от всички заучени церемонии и бръщолевене, без да разбирам почти нищо от езика и песнопенията, които не можех никога да разбера докрай. Но за Светиите и най вече за Майка Богородица не съм готова да ги отрека, смятайки ги наложени от църквата. Преди години в много труден период за мен, сънувах послание от Майка Богородица и то стана факт. Зная, че ако трябва да науча повече ще ми се даде, затова ще продължа да търся. Радвам се, че тук на тази трибуна можем да споделяме всичко, защото не са много хората, които се интересуват от пътят и целта на душата. Ако греша, моля за извинение, но за 15 години живот в чужбина, все още нямам антураж от хора, които се вълнуват от всичко това. Затова – БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИЕ, КОИТО МИ ПИШЕТЕ, ВИ ИМА! 10.09.2015

Р. Й.

Прочела съм много книги на духовна тематика – от 2011 година насам чета ли чета. В началото доста неща ми бяха чужди и неразбираеми, но вътрешно в себе си исках да продължа своето духовно развитие. Никога не съм била религиозна, защото не съм вярвала нито в написаната по този начин Библия, нито на някакви църковни канони – интуицията ми винаги ме е напътствала към духовното ми извисяване. Вървейки по този път, откривах за себе си нов начин на мислене и възприемане на света около себе си. Но всичките ми познания от стотиците книги, които прочетох, не ми даваха истинското вътрешно усещане за духовно учение. Едва сега, след като започнах да чета Писмата, мога с чисто вътрешно усещане да кажа, че намерих своята истина за духовното си извисяване и разбиране за това, на което Христос ни учи. Благодаря!!! 30.07.2015

Х. Б.

„…От 10 години търся Светлината – както се казва – и в Писмата намерих събрана есенцията на всички учения, които съм чел. Тук е херметизмът; терминът „Баща-Майка“ ми навява мисълта за сефирите Хохма и Бина в Кабала. Наистина Писмата трябва да се изучават задълбочено и наистина да се медитара върху тава познание, за да се възприеме то с дълбините на сърцето. Може би това е бил и начинът на изучаване на Божественото от раннохристиянските гностици. Като такива, носители на Светлината са били и богомилите, които са били много дълбоко запознати с христианските мистерии…“ 22.07.2015

X. I.

Искам да кажа, че четейки Писмата на Христос, усещам как мощен прилив на енергия нахлува в тялото ми, до такава степен, че направо тръпки ме побиват и сълзи от радост се стичат. Така че за мен тези Писма са истината. Те са Благословия и истинско Просветление за нас хората. Благодаря на всички хора взели участие при издаването на книгата Писмата на Христос. Обичам Ви сърдечно!

P. M.

Много хора днес заради християнската религия не искат и да чуят за Христос или за „Отца“ и за Неговата съвършена любов, понеже в църквите проповедите са винаги изпълнени със заплахи от вечен огън, пъкъл, наказания, Божия гняв и други… Аз самата до преди година бях ревностна християнка, но заради такива проповеди и обвинения в грях срещу Бога, просто не издържах и за известно време също се отказах изцяло от всичко Божествено. Никога не се чувствах достатъчно добра, а винаги нищожна и недостойна в Божиите очи…
Сънувах кошмари, стигнах дотам, че дори казвах на Бог „Господи, не ме убивай днес, моля те!“. Мислех, че от гняв към грешките ми може да ме порази! Плачех, хвърлях предмети, бях отчаяна, не обичах Бог и не знаех как да Го обичам, защото никога не можех да повярвам истински, че Той ме обича, защото от християнството знаех, че аз съм греховна и Бог ще ме търпи дълго, но някога ще се разгневи. Тогава очаквах да се разболея от болести, понеже ме учеха, че, както е писано в Стария завет, както бащата бие детето си, така и Бог ще ме повали и накаже за мое добро… Ядосвах се и се гневях, когато ми кажеха: „Бог те обича съвършено“, а после: „И един грях да имаш, Бог няма да го търпи, Той те обича, но ще гориш с вечни мъки в ада“. Това съсипваше цялата ми надежда, утежняваше допълнително състоянието ми и ПРОСТО НЕ РАЗБИРАХ! Защо, щом ме обича толкова, защо би ме пратил там?! Ако е Баща, ако любовта Му е съвършена, как би живял с тази мисъл, че той самият е създал място, в което, щом не съм му угодила, завинаги ще страдам? Защо той ме създаде за такава съдба?
Всеки ден чаках присъдата си, чаках смъртта си… Не знаех дори защо не ни е изтребил, защо би позволил да се ражда дете, което, ако не повярва, го чакат само мъки?!!
НЕ ИСКАХ ДА СЪМ СЕ РОДИЛА, а покрай мен другите християни се перчеха с това как се молят с часовее и отиват в рая, а аз трябва да се откажа от товаа и оновааа, за да угодя Богу и да не ида в ада… Че може да разочаровам Бог и има правила, които задължително трябва да спазвам… Мъчих се дълго, страхувах се много…
Ами накрая предпочетох ада!!! Отказах се да съм християнка – то така или иначе щях да горя, поне докато съм на Земята исках ПРОСТО ДА СИ ОТДЪХНА от всичките си опити да Го накарам или да ми прости, или да ми подаде ръка истински!!! От тогава спрях да бъда истинска християнка…
В мен бяха ЗАЛЕЖАЛИ от много отдавна и въпроси:
1. ЗАЩО В ЕВАНГЕЛИЕТО НЯМА И ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЖИВОТА НА ХРИСТОС В РАННИТЕ МУ ГОДИНИ?
2. ЗАЩО БОГ, АКО Е ТОЛКОВА ДОБЪР, БИ СЪЗДАЛ ТВОРЕНИЯ, КОИТО, АКО НЕ МУ УГОДЯТ, ЗА НАКАЗАНИЕ БИ ОБРЕКЪЛ НА СТРАХ И ВЕЧНИ МЪКИ?!!
3. ЗАЩО ВЪОБЩЕ НЯКОГА „СЪВЪРШЕНИЯТ БОГ“ БИ СЪЗДАЛ НЕЩО, КОЕТО ПО-КЪСНО САМ НАРИЧА ГРЕХОВНО И НЕСЪВЪРШЕНО, БИ МУ СЪЗДАЛ ИЗТРЕБИТЕЛЕН ПОТОП и БОЛЕСТИ, А НАКРАЯ ДОРИ БИ ГО ИЗОСТАВИЛ?…
Тези въпроси вече не ме беше страх да си задавам! Обвинявах Йехова!!! Дълго време страдах, докато накрая беше спряло да ми пука!!!
– Ние не сме виновни, че си решил да ни създадеш, а сега да ни мъчиш ли искаш? – Питах Го аз… НЕ СЪМ РЕШИЛА ДА СЕ РАЖДАМ, ИСКАМ ДА НЕ БЯХ ЖИВА, по-добре е деца да не се раждат щом са обречени на страхове от огньове и безспирна вина!!! Страхувах се и се чувствах дори като боклук, когато съм край християни… Те бяха обичани, но аз сякаш не бях!…
Знаех, че и без това вече съм свършена…
Минаха месеци, мина известно време…
ТОГАВА, ЕДИН ДЕН, СЛУЧАЙНО ВИДЯХ ПУБЛИКАЦИЯ НА ЕДНО ОТ ХРИСТОВИТЕ ПИСМА!!!……………………..
Тогава не четях нищо християнско, защото винаги очаквах старото „Угоди Богу или ще умреш и гориш“ и имах дори ужасен страх да се моля или да чета такива публикации – панически страх, защото не исках отново заплахи с наказание…
Но въпреки всичко, винаги в мен лежеше усещането, че Христос може би наистина е бил НАПЪЛНО КАТО НАС, а не някакво осъдително същество, че може би дори в детството си е бил и ПАЛАВ!!!
ТОЧНО ТОГАВА ЗА МЕН БЕШЕ НАЙ-ГОЛЯМОТО ОТКРИТИЕ НА ЖИВОТА МИ, КОГАТО ОТКРИХ ТЕЗИ ПИСМА и се пристраших да ги прочета…
Очаквах и там Христос да започне да говори за грехове, за несъвършенството на човечеството, тежки предупреждения…. НО ТЕЗИ ПИСМА БЯХА ПЪРВИЯТ ПЪТ ОТ ТОЛКОВА ВРЕМЕ, В КОИТО ОТНОВО УСПЯХ ДА УСЕТЯ ОНАЗИ ИЗНАЧАЛНА ЛЮБОВ, КОЯТО Е ВЕЧНА И БЯХ ПОЧУВСТВАЛА ОТ БОГ КЪМ МЕН, КОГАТО БЯХ ПО- МАЛКА… Първият път от многобройни дни, в които отново почувствах Бащинското отношение на Божественото съзнание и закрила на Отца към мен… ДОКАТО ГИ ЧЕТЯХ, УСЕЩАХ ВСЕКИ ДЕН ВЪВ СЕБЕ СИ ОНАЗИ КРАСИВА СТРУЯ НА РАДОСТ, СТРУЯ НА МИР, НО ОЩЕ МИ СЕ СТРУВАШЕ ТВЪРДЕ ХУБАВО, ОЩЕ ИМАХ ТВЪРДЕ МНОГО ТРЕВОГИ, ТВЪРДЕ МНОГО ВЪПРОСИ…
СПОМНИХ СИ КОЛКО ХАРЕСВАМ РАЗХОДКИ В ПРИРОДАТА И ПОСТЕПЕНО НУЖДАТА ДА ПОГОВОРЯ С ХРИСТОС И „ОТЦА“ – БОЖЕСТВЕНОТО ИНТЕЛИГЕНТНО СЪЗНАНИЕ, КАКТО ЧЕСТО ГО ОПИСВАШЕ ТОЙ… ОТИДОХ В ГОРАТА, ПОМОЛИХ СЕ ДА РАЗБЕРА СЪЩЕСТВУВА ЛИ БОЖИЕ НАКАЗАНИЕ, АД, БОЖИЙ ГНЯВ… Исках на всяка цена да открия отговор и отидох в гората и се молих за това… Почувствах нещо, което ме докара до истински сълзи… Погледнах към небето, скалите и дръвчетата и постенепо започнах да усещам прекрасен мир, защита и закрила… Не можех да повярвам!!! Буквално усетих, дори не знам как да ви опиша нещо, което усетих аз, 18-годишно момиче, което само до преди месеци се страхуваше и не искаше и да чуе за Божията обич, понеже не варваше в нея, започнах да усещам невидимо и неизследимо Отец НАВСЯКЪДЕ И ВЪВ ВСИЧКО, как Божественото съзнание, както го наричаше Христос в Писмата, се грижи буквално минута по минута дори за най- малката тревичка… Усещах много силно и това, че някак Христос невидимо беше до мен…Радостно, но и със свята болка заплаках… Заплаках и започнах да се замислям и да тъжа за всеки път, в който съм настъпвала паяче или откъсвала листенце, понеже Отец усещах в самия момент как се грижи наистина минута по минута дори за най- мъничкото създание с такава нежност и любов… Усещах в тази красива пролетна вечер Бог в растителността и тишината около мен, понеже в тези места най- силно можеше да се разбере Неговата същност… Тя беше СПОКОЙСТВИЕ… РАДОСТ… БЕЗОПАСНОСТ… ЗАКРИЛА… Разбрах защо Христос е стоял и се е молил най- много по- високите върхове, далеч от големия шум… Понеже Бог е тишината, любовта… Той е нежен!… Той е Съвършенството и го усещах истински и с голяма радост в природата около мен. Бог беше някак в самата природа!!! Сякаш дърветата ми шепнеха за това, че Бог е там, Бог е в тях… Тревогите ми изчезнаха, почувствах се ТАКА СИЛНО ЗАКРИЛЯНА И ОБИЧАНА, и в такава безопасност, че от радост заплаках силно… Знаех, че това е една мъничка част от онова, което Христос бе усетил в пустинята, която описва в писмата си… Убедих се, че са истина.
– О, татко мой, Божествено съзнание, толкова си прекрасен, толкова тих и мирен… Не е възможно Ти някога дори за миг да нараниш което и да е свое създание… Защото ти си една тиха и неспираща, ГРИЖОВНА любов… Изпълнена винаги в ред и мир..
Всичко в Божествения живот и съзнание е ред и мир!… Усетих го буквално и истински, усещах как сам Христос стоеше там до мен и се радваше на разкритието, което получавам, то МИ ЗАТВЪРЖДАВАШЕ Писмата му… Беше мъничко и нежно, но важно откритие… Отца е едно безкрайно нежно Съзнание, в чиято природа не би могло да има желание да рани което и да било създание, което самият ТОЙ е създал и за което всеки ден се грижи. Първото Божествено откровение, което получих от толкова време преди да открия Писмата…
Отново пожелах Христос, Отец и цялото творение, а желанието да не съм жива изчезна…
Много мои приятели, които бяха християни, също вече не издържат и тези писма са на разположение за всички като тях, които са изморени от доктрините и войната между религиите…
Трябва да ви кажа, че може би, ако не се бях „отказала“ от християнството и борбата за Йехова… Също като ревностните християни щях да оплюя и отхвърля тези писма… Двете неща не са съвместими по никакъв начин…
Виждам много християни, които все пак са чели тези писма, да твърдят, че ги разбират, но да ГИ СМЕСВАТ с доктрините на християнството и така да правят едно голямо объркване. Публикуват по един цитат от ПИСМАТА НА ХРИСТОС, а отдолу продължават с идеите си за наказание на греховете и пращат снимки на ХРИСТОС НА КРЪСТА и цитати от ЦЪРКВИТЕ… В писмата си Христос ясно обяснява, че тези две неща НЕ СА СЪВМЕСТИМИ, второто са обикновените от хилядолетия подвеждащи доктрини!! Бог равно и БЕЗКРАЙНО обича всичките си създания – ЗАЩО НЯКОГА БИ ПОЖЕРТВАЛ ПО ТАКЪВ КЪРВАВ И ЖЕСТОК НАЧИН ЕДНО ЗА СМЕТКА НА ДРУГО?!
Коя добра майка би убила едното си дете, без да е виновно, за да го замени с друго?
„Йехова пратил сина Си Христос в пустинята и 40 дни го държал без храна и вода, после го пожертвал на кръста, където изпитал неописуеми страдания по Негова воля“ е нещото, в което най-силно се е вкопчила християнската доктрина…
ТОВА ЛИ Е СЪВЪРШЕНСТВОТО И ЛЮБОВТА??? – ДА ДЪРЖИШ ЗА СВОЯ ИЗГОДА ДЕТЕТО СИ ГЛАДНО и ЖАДНО С ЦЕЛ НЕЩО ДА ТИ ДОКАЗВА…
Да, Христос е бил разпънат, но не нарочно пожертван от Божественото съзнание…
Християнин, който е обречен на религията си, не би оставил като всеки религиозен човек, нейните идеи НИКОГА, за това той няма да усвои писмата правилно… За целта, първо, трябва да се ПРИСТРАШИ да зададе и пред себе си вътрешните си въпроси, на които изначало търси отговори, но още се страхува да разбере…
ЗА МЕН ОТГОВОРИТЕ ОТКРИХ В ТЕЗИ ПИСМА… УСЕТИХ, ЧЕ ТЕ СА ИСТИНАТА И ЗАЩОТО САМО ОТ ТЯХ ПОЛУЧАВАМ СИЛАТА, КОЯТО ИМАМ В МОМЕНТА, ДА ПРЕОДОЛЕЯ НЕЩАСТИЕТО, КОЕТО МИ СЕ СЛУЧИ…ИМАМ МНОГО ДА УЧА, НЕ СЪМ РАЗБРАЛА ВСЕ ОЩЕ ИЛИ УСВОИЛА НАПЪЛНО ВСИЧКО, НО ЗА ТОВА ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЧЕТА ПИСМАТА НА ХРИСТОС!
ХРИСТОВОТО ПРИСЪСТВИЕ И МИРА НА БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ НЕКА БЪДАТ С ВАС! 🙂 13.06.2015

<<<Предишна 1 2 Следваща>>>

Leave a Reply